ОБСЕБВАНЕ 197 ОБСЕДЛАВАМ
ков, КБИ, 183. Този [маджарският] крал беше обсебил с войските си няколко области. Т. Шишков, ИБН, 208.
3. Прен. За нещо (събитие, литературно произведение, изкуство и под.) — силно въз-действувам върху мислите, чувствата, съзнанието на някого, като го подчинявам; покорявам, завладявам2. Непрекъснато се случваха събития, които го вълнуваха дълбоко, обсебваха цялата му мисъл и чувства. В. Геновска, ПЮФ, 67. Приложното изкуство неусетно ме обсеби — споделя той,
— работил съм мозайка, керамика, стъкло, металопластика, дърворезба. Отеч., 1978, кн. 4-5, 38. Четеше детективски романи, които обсебваха съзнанието и притъпява-ха мисълта. Д. Димов, Т, 654. Не знам дали това се дължи на обстоятелството, че образът на тая жена от цяла седмица се върти в главата ми, или просто на предизвикателния тоалет, но нейното присъствие ме обсебва наново като идея фикс. Б. Рай-нов, ГН, 31. // За чувство, мисъл, желание и под. — обхващам, обземам, завладявам някого или съзнанието на някого. Тежка, дълбока обида обсебваше цялата му душа и я изпълваше с мрачно отчаяние. Ст. Даскалов, СЛ, 273. И той имаше жена — защо да не й занесе и той едно парче копринен плат? Мисълта го обсеби, не му даваше спокойствие. П. Спасов, ХлХ, 379. Само едно единствено желание обсебваше ден и нощ съзнанието му: да влезе във връзка с Костов. Д. Димов, Т, 319. Когато го [Ем. Станев] завладее една творческа идея, тя го обсебва изцяло. Ив. Сарандев, ЕС, 153. обсебвам се, обсебя се страд. И му са врече да остави на византийците от неговите владения два крайморски града Ахило и Ме-семврия.. Тези два града се обсебиха от Ми-хайловите войски. Т. Шишков, ИБН, 218-219.
ОБСЕБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обсебвам и от обсебвам се. Бях загатнал в ръкописа, че и тогава, преди столетия, в селото са ставали кражби на моми, но съвсем нищо не бях споменал за обсебване на вещи при кражби с взлом! А. Христо-форов, О, 135. Тя [крепостта] се оформява като крепостна кула едва през времето на римския император Траян за охрана на пътя, прокаран покрай Дунава по негова повеля при обсебването на Горна и Долна Мизия като римска принадлежност. П. Дели-радев, БГХ, 54.
ОБСЕБЯ. Вж. обсебвам и обсебям.
ОБСЕБЯМ, -яш, несв. (остар.); обсебя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обсебвам.
— Прости, отче, че от сладкото безмълвие' крада времето ти като същински тат, който обсебя скрито съкровище — започна Теодосий с виновен и понизен глас. Ст. За-горчинов, ДП, 223. Богатите и знатни фамилии разбогатели еще повече от по-напред, защото обсебяли обществените земи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 238. Човек обижда ближний, скъпий дар / когато му отнима на живота / или кога, с грабеж или пожар, / обсебя, разорява му имота. К. Величков, Ад (превод), 104. Радвай ся пари-це, / всемогъща царице! / Недостойния чрез тебя / висши длъжности обсебя. П. Р. Славейков, КМ 1871, 57. обсебям се, обсебя се страд.
ОБСЕБЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обсебям и от обсебям се; обсебване.
ОБСЕГ, мн. няма, ж. Книж. 1. Кръг, област на действие, влияние на нещо; обхват. В това време някой от противниковите войници ги забелязали и открили срещу тях честа пушечна и картечна стрелба.. Групата се промъкнала пак и скоро излязла от обсега на вражеските куршуми. Г. Кара-славов, Избр. съч. III, 108. Голяма част от нашите познания върху тази чудовищна страна на ядрените излъчвания е получена от наблюдения върху деца, чиито майки са имали нещастието да се намират в обсега на облъчването след експлозиите над Хирошима и Нагазаки. Вл. Андреев, АЕ, 42. Сега в обсега на неговата председателска власт попадна цялото село. Б. Обретенов, С, 55. Историята на тази война [1787 г.] стои извън обсега на настоящото изследване. В. Мутафчиева, КВ, 66.
2. Остар. Територия, област. Третото и четвъртото [движение на земната кора] пък вече много по-мощни са станали към края на кредния период, като силно са нагънали и даже влачили от запад към изток и от юг към север големи дялове от обсега на Стара планина. ПН, 1933, кн. 10, 149. В обсега на Рилския масив най-висока средна годишна температура има Благоевград (12,6), разположен в югозападното подножие на планината. М. Гловня и др., Р, 24. При хипертрофията на чувството му за лична заслуга., той [Веркович] придава., голямо значение на скромния си., принос в състезанието между великите сили за обсега на новосъздадената България. СбНУ XLII, 44. При това за изследване географския обсег на пастирската дърворезба в Средногорието трябва да извършим и две пътувания из селищата на северните склонове на Стара планина. СбНУ XLV, 57.
ОБСЕГНА. Вж. о б с я г а м.
ОБСЕДЛАВАМ, -аш, несв.\ обседлая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оседла-вам. Той го [коня] обсеола, обюзда, тури дисагите, ямурлука, кубурите, стегна синко.., поведе го да излязат на бърдото и тогава да му ся качи. Ц. Гинчев, ДТ, 19. Стоян им нищо не рече, / най влезе в тъмни яхъри, / изкара коня хранина; / че го сред двора обседла. Нар. пес., Христом. ВВ П, 234. Малко момче кон извожда /.. / Назоби
