ОБСЕДЛАВАНЕ 198 ОБСИПВАМ1
го с чист бял ориз, / обседла го с синьо седло. Нар. пес., СбГЯ, 214-215. обседлавам се, обседлая се страд.
ОБСЕДЛАВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обседлавам и от обседлавам се; оседлаване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБСЕДЛАЯ. Вж. обседлавам.
ОБСЁДНА. Вж. о бея дам.
ОБСЕК, мн. -ци, м. Диал. Млада гора, израсла на мястото на изсечена гора.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОБСЕКА. Вж. обсичам.
ОБСЕРВАТОР м. Книж. 1. Наблюдател.
2. Метеоролог.
— От лат. observator през нем. Observator или фр. obscrvatcur.
ОБСЕРВАТОРКА ж. Книж. Жена об-серватор.
ОБСЕРВАТОРСКИ, -ска, ско, мн. -ски, прил. Книж. Който се отнася до обсерватор.
ОБСЕРВАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до обсерватория. Обсерватории наблюдения. Оосерва-торен купол.
ОБСЕРВАТОРИЯ ж. Астрон. 1. Научно учреждение за системни астрономични, метеорологични и др. наблюдения. Въздуш-ната вълна е преминала по цялото земно кълбо и е била зарегистрирана в много обсерватории в света. К, 1967, кн. 7, 22.
— Всяка година телескопите на астрономическите обсерватории откриват все нови и нови астероиди. Г. Томалевски, АН, 254-255. Първата вулканологическа обсерватория в света е била създадена в средата на миналото столетие на склона на Везувий. К, 1963, кн. 9, 13. Астрофизическа обсерватория.
2. Специално обзаведена сграда, в която се помещава такова учреждение. На оня й край подаваше се из гората шутият свод на обсерваторията. Тя приличаше на мавзолей. Ив. Вазов, Съч. XI, 4. Малката обсерватория заедно, с прозрачния купол, автоматически можеше да се върти в кръг, което позволяваше да се наблюдава цялото звездно небе. Ст. Волев, MC, 23.
— От лат. Observatorium през рус. обсерватория или нем. Observatorium.
ОБСЕРВАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до обсервация. Обсервационён метод.
ОБСЕРВАЦИОННО. Книж. Нареч. от обсервационен.
ОБСЕРВАЦИЯ ж. 1. Книж. Наблюдение. Потънал в един абаджийски кожух, беше се свил като кравай в закрития фаетон и от време на време си промушваше нетър-пеливо главицата навън, да погледне не наближава ли града и след всяка обсервация си заглушаваше нетърпението с по една глътка коняк от бутилката. Ал. Константинов, Съч. I, 236.
2. Мед. Специално лекарско наблюдение на временно изолирани хора, които са под съмнение, че са заразно болни или заразоносители.
3. Мор. Определяне на местонахождението на кораб в морето посредством наблюдаване на небесните тела или предмети и други особености на морския бряг.
— От лат. obscrvatio през рус. обсервация или нем. Observation.
ОБСЕРВЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Наблюдавам, проучвам, обсервирам се страд.
ОБСЕРВЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от обсервирам и от оосервирам се.
ОБСЙДА ж. Диал. Наплат на колело на кола, каруца. Секи, който е виждал колелата на селски кола, особено тия, които не са затегнати околовръст с железен обръч, и обсидите им несмеждени добре, трябва да е забелязвал, че помежду сека заклечена обсида зее по един два пръста отворено място. Ил. Блъсков, СК, 42-43.
ОБСИДИАН м. Минер. Стъкловиден минерал, който се образува при бързото изстиване на лавата и се употребява за дребни изделия; вулканично стъкло. Според съдържанието на химически свързана вода вулканските стъкла се разделят на обси-диани, перлити и пехщайни. ВН, 1959, бр.
2548,4.
— От нем. собств.
ОБСИДИАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Прил. от обсидиан. Постоянните ветрове са изваяли от кристалинните скали — базалтови или обсидианови, най-при-чудливи форми. ВН, 1960, бр. 2618,4.
ОБСЙНА. Вж. обейнвам.
ОБСЙНВАМ, -аш, несв.; обейна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. За пламък — обгръщам, обхващам нещо от всички страни. Пламъкът е обсипал цялата къща. Н. Геров III, 312.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБСЙПВАМ1, -аш, несв.; обсипя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Обикн. с предл. с. X. Покривам повърхността на нещо изцяло, като я посипвам, поръсвам, обикн. с дребни предмети; засипвам*, затрупвам2, отрупвам. Но за пакост в нея ся вградило и няколко бълтаци камъне, които кога ся нажеже пещта попукаха ся и са пръснаха та обсипаха с дребни камъчета съдовете у пещта и ги похабиха. Й. Груев, СП (превод), 74. Вятърът обсипа със сухи листа поляната. • Обр. Дългочакана, обичана, желана / те донесоха предпролет у дома. / И додето
