ОБРЕМЕНЕНОСТ 177 ОБРЕЧЕН
О Обременена наследственост. Биол. Генетично обусловена предразположеност към болести, дефекти и под. „Тогава татко излизаше, може да си е плакал сам по пустите улици. Доктор Юрукова казваше, не имам обременена наследственост, приличала съм на баща си, затова съм била толкова слаба и чувствителна.“ П. В ежи нов, Б, 60.
ОБРЕМЕНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обременен.
ОБРЕМЕНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който носи, създава затруднения, грижи, неудобства, който е бреме за някого. Неуспешните войни не носят вече военна плячка.. Поради това спахиите започват масово да отбягват обременителната и свързана с риск на живота военна служба. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. Че той е изказвал самата горчива истина, като е изтъквал и обременителната работа около дружеството.., свидетелствува красноречиво и едно писмо оттогава. М. Арнаудов, БКД, 135. Настойническият съд може да освободи настойника или попечителя от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр. ОФ, 1949, бр. 1507, 4.
ОБРЕМЕНЯ. Вж. обременявам.
ОБРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв.\ обременя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Създавам затруднения, грижи, неудобства на някого. Боян и Шели се готвеха за дълга екскурзия из Рила и Пирин.. Людмила не пожела да отиде с тях, страхуваше се, че ще обремени брат си с допълнителни разноски. Е. Ма-нов, ДСР, 389. По време на престоя си в селата четниците не биваше да обременяват ятаците, огромното болшинство от които бяха безимотни хора и сиромаси. Ц. Драгойчева, ПД, 370. Не попитах Мони. Една майка не бива да обременява сина си с нетактични въпроси. И все пак любопитството ме изгаря. И. Попов, СЛ, 149. // Усложнявам, утежнявам нещо, обикн. без полза, излишно. Вярно е, че с една неволна лъжа, не от користни съображения, заживях след като се събрах с тебе. Но да си обременявам наново положението с нова лъжа, това не е по силите ми. Ст. Чилинги-ров, РК, 258. Всеки се стараеше да направи съществуването си спокойно, без да постигне онова равновесие на духа, което си бе спечелил Нуриага и без да обременява мозъка си с търсене на нещо ново. Д. Немиров, Д № 9, 43. Старите и досегашни учители са ся ограничавали да обременят памятта на младежите с всякакъв вид знания. Ч, 1870, кн. 5, 152. обременявам се, обременя се страд.
ОБРЕМЕНЯВАМ СЕ несв.\ обременя се
св., непрех. Създавам си затруднения, неудобства. Умоляват се., абонатите при повторното представяне на въпросните разписки да ги изплатят веднага, за да не се обременява администрацията ни само с разноски и излишен труд. К, 1927, бр. 102,
4. Ние не трябва да се обременяваме от угризения на съвестта. С, 1951, кн. 2, 102.
ОБРЕМЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обременявам и от обременявам се. То [прокопаването] е свързано със спиране за известно време на градското движение в строителните участъци и с допълнителното му обременяване. К, 1970, кн. 6, 9. Причината за това ненормално обременяване на семейния бюджет е колкото проста, толкова и важна: утре е първият рожден ден на малкия ми син. Др. Асенов, СВ, 99.
ОБРЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обрека като прил. Книж. 1. Който е обещан на някого, предназначен, определен за някого. И девойката пристъпила до момъка и казала: — А аз мислех, че ще заваря тук гърбавия коняр. Кажи ми: кой от двамата е мой съпруг? И Бадредин отвърнал: — Можеш ли да се съмняваш, че съдбата е отредила аз да бъда твой съпруг, о, господарке на сърцето ми?.. И след това обречените един за друг щастливци дълго си шепнели нежни слова. Св. Минков, ПШ, 96. И сега [Стоян] посочва истинската, едничката причина да не напредва дружеството — невнасянето на обречените от разни места капитали. М. Арнаудов, БКД, 137. Един за друг обречени, / кой нас ще раздели? Д. Дебелянов, С 1936, 28. — Петербургският вестник" казва, че Портата не е в състояние в никой случай да изпълни обречените си реформи. НБ, 1876, бр.32, 126.
2. Който по силата на вътрешни причини е изправен пред, гибел. Двама души премятаха през дебел клон примка за бесене, други двама бяха повалили върху калдъръма обречения клетник и го притискаха с колене. А. Дончев, ВР, 69. Неочакваната смърт на Петкоолу.. ясно сочеше каква съдба очаква бунтарите.. И Станоя Балабанов заживя с чувството на обречен човек. А. Христофо-лов, А, 92-93. На 5 април 1453 година ог-ромната войска на брой „колкото пясъка на морето“ пристигна сред облаци прах и спря пред стените на обречения град. А. Каралийчев, В, 138. Пишеше прощални думи / на обречени мъже / в миговете пред куршума / и студеното въже... Мл. Исаев, ПТН, 13.
3. Като същ. обречен, обречена, обречено, мн. обречени, а) Човек, когото очаква неминуема гибел. Решили провокаторът да бъде ликвидиран. С тая задача се нагърбил Нико. Както се говореше, убийството било извършено по време на делова нелегална среща между Нико и обречения. Д. Жотев, ПМИ, 81. Щом получи съгласието на генерала, той заповяда да навържат четирина
