ОБРЁЧЕНОСТ 178 ОБРИСУВАМ
десетте обречени, да ги откарат с камион към Предел и там да ги разстрелят. М. Марчевски, ГБ, 281. б) Рядко. Лице, което се е обрекло да служи на църквата, на Бога. Онова, което някога му се струваше грях, сега отново излезе напред. „Не, казваше то, което е разрешено мирянину, макар и за на-родна полза, не е разрешено на обречения... Ти трябва да се разкаеш, дяконе Йгнатий!“ Ст. Дичев, ЗС1,262.
ОБРЕЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Състояние на обречен. Бъдещият апостол намира смисъла и предназначението на своя живот в беззаветната преданост, във всеотдайната обреченост на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 42. За двама от болните., професорът бе съобщил, че им остава да живеят най-много месец-два. Людмила още се намираше под впечатлението на този случай. Беше потресена от тази обреченост на двамата живи, които още разговаряха и се усмихваха. Е. Манов, ДСР, 272.
ОБРИВ м. Пъпки, петна, мехурчета и под. по човешката кожа, които се явяват при различни заболявания; изрив. Много жълти мухи ни хапеха, което не ни причиняваше болка, но след известно време целите се изприщвахме. През нощта обривът ни измъчваше много. Ал. Гетман, ВС, 150. Нашата народна медицина използува зарас-личето при заболяване на дихателните пътища..; при кожни обриви, струпеи. Б. Ах-таров, Пр, 1952, кн. 5, 81-82. Към третия-четвъртия ден се появява обрив на лицето, врата и ушите по тялото и крайниците. Обривите представляват розови петна. ВН, 1960, бр. 2659, 4.
ОБРИВАМ, -аш, несв.; обрина, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обрйнат, св., прех. Диал. Наривам пръст около нещо; заривам2. Обринах корените на розите, за да не замръзнат през зимата, обривам се, обрина се страд.
ОБРИВАМ СЕ, -аш се, несв.; обрина се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Получавам обрив по кожата; изривам се, изприщ-вам се. Детето очевидно се беше заразило от шарка, защото вдигна висока температура и се обрина.
ОБРЙВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обривам и от обривам се.
ОБРЙВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обривам се.
ОБРЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който причинява обрив. Обривни газове.
ОБРЙМЧА. Вж. обримчвам.
ОБРЙМЧВАМ, -аш, несв.; обрймча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Спец. Обшивам със специален бод краища на плат, илик и под., за да не се разнищват. Като се спазват посочените правила, иликът се обрим-чва, допълнителният конец остава под напречните бодове., и не се вижда. Т. Кръстев и др., ТГДО, 55. Когато избродира покривката, тя я обримчи по краищата, за да не се разнищва и я погледна с нескривано удоволствие. обримчвам се, обрймча се страд.
ОБРЙМЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обримчвам и от обримчвам се. Обримчването се прави с ибришим или друг конец, по дебелина, съответствуваща на нишките на тъканта. Т. Кръстев и др., ТГДО, 100.
ОБРЙНА. Вж. обривам.
ОБРЙНА СЕ. Вж. обривам се.
ОБРЙСВАМ, -аш, несв.; обрйша, -еш, мин. св. обрйсах, св., прех. Диал. Обърсвам, избърсвам. Кирил замахва последен удар и като отпуска изпънатите си мускулести ръце, обрисва с ръкав изпотеното си, опра-шено чело. С. Северняк, ИРЕ, 7. Кръчма-рят пийна от чашата, обриса си мустаците с една червена кърпа. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. „Дядо, дядо!“— викаше нажаленото детенце и прегръщаше стареца. Но той, като го утешаваше и обрисваше едрите си сълзи,., кротко го попита. М. Георгиев, Ч, 1875, кн. 5, 215-216. Кога да извадиш детето из коритото, омотай го в пелени, леко нагрети, обриши го, па го облечи и надой. Й. Груев, КН 7, (превод), 83. обрисвам се, обриша се страд, и възвр.
О Не съм си обрисал още лигите. Диал. Пренебр. Още съм съвсем млад, незрял.
— Хайде — викам на невестата, .. да вървиш с нас да те направим ей на тоя апапин жена. — На тоя ли, дето не си е още обрисал лигите! Птю-ю-ю! — и плю въз него. Н. Хайтов, ДР, 10.
ОБРЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обрисвам и от обрисвам се.
ОБРИСОВКА ж. Литер. Начин, по който авторът обрисува, очертава образите на героите, събитията, пейзажа и др. в своите произведения. Обрисовката на литературния герой с типични и индивидуални черти е основно изискване при изграждане на художествения образ. Христом. VIII кл,
90. При това Йовков не е разточителен на художествени средства, когато рисува самите образи.. Същата икономичност се проявява и при обрисовката на пейзажа. Лит. XI кл, 231.
— От рус. обрисовка.
ОБРИСУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Описвам, характеризирам (обикн. в литературно произведение). „Той успя със забележителна сила да предаде настроението на широките маси.., да обрисува тяхното положение, да изрази тяхното стихийно чувство на протест и негодувание.“ Н. Лили-ев, Съч. III, 213. Каквито композиционни недостатъци да има изцяло „Янин извор“, те се изкупуват., от онези моменти в развитието на разказа, в които писателката
