ОБРИСУВАНЕ 179 ОБРИЧАМ
[Ана Карима] е обрисувала майсторски душевното състояние на лицата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 174. — Ти си умен, съобразителен, хитър... Поне така те обрисуваха приятелите ти... Чинков смята, че си подходящ. Др. Асенов, ТКНП, 59. обрисувам се страд. и възвр. Любомир надви смущението си, почна оавно и колебливо, но лека полека се увлече.. Обрисува се като жертва на кризата. П. Спасов, ХлХ, 191-192.
ОБРИСУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Очертавам се, откроявам се върху фона на нещо. Месечината беше се подала иззад скалите и върху небето ясно се обрисуваха черните разсипии на крепостта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51. Наоколо никой не се мяркаше. Татък, на самия огнен хоризонт, се обрисуваше силуетът на цвилещ отчаено, ранен и изоставен кон, протегнал напред глава. Вл. Мусаков, СбЗР, 400-401.
ОБРИСУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обрисувам и от обрисувам се. От художествената убедителност на образите на положетелните герои, от майсторството при тяхното обрисуване зависи как и доколко убедително ще прозвучат и идеите, на които те са носители. С, 1951, кн. 5, 165. За филма., са правени снимки из Родопския край — вид на тавани, врати.. Всичко това ще послужи за най-вярно обрисуване на битовата уредба на родопското селище и на родопската къща. ВН, 1955, бр. 184, 1. Той дочака зората на изток, видя постепенното обрисуване контурите на бърдата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 96.
ОБРИЧА. Вж. обричвам.
ОБРИЧАМ, -аш, несв.; обрека, обречеш, мин. св. обрекох, прич. мин. св. деят. обрекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. обречен, св., прех. Книж. 1. Обещавам (в 1 знач.). Всеки драговолно обричаше над кръстосаните оръжия имот и живот, навеждаше се и целуваше револвера и камата. Ст. Дичев, ЗС И, 298. Имало и неколцина търговци, които не искали съществуването на дружеството,., те обрекли само с голи думи помощта си и сега желаели да пропадне дружеството, за да не дадат нищо. М. Арнаудов, БКД, 188. Старият притисна детето до гърдите си.. Спря се пред портрета на Левски и продума: — Василе, братко, на тебе го обричам! Вземи го под своя закрила и дай му сърцето си. К. Пет-канов, ДЧ, 104. Тогава е храмовият празник и аз съм обрекла пред Бога да доведа дъщеря си. Елин Пелин, Съч. II, 122. Що сме обрекли ще го дадеме: / до триста мери все ройно вино, / до триста кила бяла пченица. Нар. пес., СбНУ 1,15.
2. С предл. на и абстрактни същ. като: гибел, смърт, страдание и под. Правя, ставам причина някой да изтърпи, да изпита това, което означава съществителното. Сурово революционно наказание трябва да получат ония, които през годините на войната обрекоха народа на глад, смърт и нечувани страдания... Мл. Исаев, Н, 43. Ние не искаме смъртта на единици.. Ние искаме смъртта единствено на обществения ред, който обрича на мизерия и духовен мрак цял един народ. Н. Христозов, ПД, 59. Помислете за ония оттатък Дунава, които са отишли да се бият!... Да. Да! Намесата на вашата полиция ги лиши от помощта, на която те разчитаха! Тя ги обрече на гибел! Ст. Дичев, ЗС I, 489. Напразно той се мъчеше да разкъса пръстена, да излезе от своето уединение — и да се слее с нас: неговият душевен аристократизъм го обричаше на вечна самота. Н. Лилиев, Съч. III, 41. обричам се, обрека се страд. Тълпата се носеше насам буйна и нестройна, като издаваше викове за германците..: създаваше се настроение за война, за намеса на страната на германците и се обричаше страната на страдание и нищета. СбЦГМГ, 428. Хора, които имаха по няколко рани на гърдите си, се хвърляха на улицата, обричаха се на глад, благоденствуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат оръжието срещу своя народ... Л. Стоянов, Избр. съч. ÏÏI, 416.
ОБРИЧАМ СЕ несв. ; обрека се св., непрех.
1. Със следв. изреч. със съюз да. Давам обет да направя, да изпълня нещо; вричам се. От думите на даскал Панчо разбра само, че той се обрича да направи много добрини на хората. Т. Влайков, Съч. II, 137. По това време [Д. Чинтулов] написа своите първи стихотворения и се обрича да работи за просветата и културата на своя поробен народ. Христом. VII кл, 3. Той бе дал дума в себе си, но и пред целия народ, обрекъл се бе да умре храбро и се ловеше за тая си мисъл като за твърда опора. Д. Талев, ПК, 733-734. Южно слънце с радост те нарекох, / цвете северно ми ти шептя / и пред Бога мълком се обрекох / с теб да нося сватбени цветя. М. Минева, МП, 30.
2. С предл. на. Давам обещание, клетва за любов, за вярност на някого или на нещо; вричам се. Стефанка не бе намерила достоен жених всред смъртните и се обричаше на един въображаем жених. В. Геновска, СГ, 216. „Три главни обета дава постникът пред бога: нестежание, послушание и целомъдрие. Готов ли си да ги изпълниш?“ -„Да, татко, обрекох се вече на Христа за цял живот.“ Ст. Загорчинов, ДП, 225. Твърди хора сме балканджиите. Кожата да ти отпорят, душата да ти извадят — търпиш. Най-доброто да ти направят — пак дума не продумваш, макар да се обричаш за цял живот на побратима си. Л. Петков,~ПЛ, 18. Какъв беше тоя бяс, който изправяше един срещу друг люде, които се бяха обрекли на едно и също дело, които се бяха свързали с една и съща клетва? Д. Талев, ГЧ, 22.
