ОБРЕДЕН 176 ОБРЕМЕНЕН
ние за тоя обред захваща ся после малката вечерня. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 221-222.
ОБРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е свързан с някакъв обред; обряден. Ще си припомня част от обредния ритуал на Нова година, който с всеки нов ден разкриваше на малки и големи едно приятно, вълнуващо преживяване... С. Северняк, ИРЕ, 281. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида. Най-стари са обредните (празничните) и митическите песни. Те са свързани с религиозните вярвания на народа. Христом. VI кл, 4. Употреблението на священи одежди тъй е древно, както що е и самото начало на обредното богослужение. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 38. Обреден хляб.
ОБРЕДНО. Нареч. от обреден; обряд-но. Свещеникът запяваше тихо със затворени уста „херувими“ и отвисоко гледаше как всичко това се извършваше мълком и обредно. П. Михайлов, ПЗ, 98. Бавно, някак обредно, той изсипа дъхавата мента в голямата чаша, дето плуваха кристалчетата на мастиката. К. Колев, ТЕ, 32.
ОБРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обреден; обрядност. Коленичилите хора, свещите, тамяна, пъстрите облекла на свещениците; обредността на тази мра-чна мистерия, завещана от вековете, вдигнатите към небесата погледи... Не, това не беше по силите му. И той напущаше църквата скърбен. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. Кумицата сама изваждаше колаците и разпределяше всеки за кого от семейството е.. Тая обредност вълнуваше особено най-малките. Ст. Даскалов, СЛ, 443.
ОБРЕДЯ. Вж. обреждам.
ОБРЕЖА. Вж. обрязвам.
ОБРЕЖДАМ, -аш, несв.\ обредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. 1. Нареждам, подреждам, украсявам. По-напред той са залови, та разширочи бордея си; обреди го околовръст със столове, пейки, за да сядат мющериите му. Ил. Блъсков, ПБ
1, 8. С миндери ще ги обградя [сараите], / с дюшеци ще ги постеля, / с ястъци ще ги обредя, / да седиш на тях да гледаш / додет ти видят очите... П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Калудка ходи по дори, / весела и прямянена, / с млого цвете обредена. Нар. пес., СбНУ XXVII, 222.
2. Изреждам, обикалям, обхождам. Не изтрая дълго на едно място. Изправи се и пак тръгна да броди: по чардака, надолу по стълбата, до голямата соба, през кухнята и пруста.. Вече сама не знаеше за кой път обрежда къщата, когато откъм горния двор се чу шум. Ст. Дичев, ЗС II, 96. Сал Влаха и Горчин / за оглед другите окопи обредиха, / окоп подир окоп, станиха и редиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200.
— Кака отиде / и ази излязох / село обредих / и те намерих. Нар. пес., СбВСт, 783. обреждам се, обредя се страд. На свършване на изпитанието училищните стени се обредиха с разни селски и купешки платове. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 563.
ОБРЕЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обреждам и от обреждам се.
ОБРЕЗКА ж. 1. Остатък, отпадък от обрязване на кожи, книги и др.; изрезка. Заводът има на склад ламаринени обрезки от тънка ламарина от 1 — 3 мм. ВН, 1960, бр. 2656, 3. Взема се по-голямо агнешко бутче, разрязва се надлъж и внимателно се изрязва костта., и се пълни със следната плънка: смилат се обрезките около бутчето.., прибавят се едно твърдо сварено яйце.., сол, чер пипер и магданоз на вкус. ВН, 1961, бр. 3008, 4. Лепилото., се прави от хрущели, от кости, от рогове и от кожи.. Обикновеното лепило става най-много от обрезките на кожите, когато ги щавят. Т. Икономов, ЧПГ, 102.
2. Рядко. Обрязване, изрязване. Получените посредством резитбата клонки съот-ветствуват по големина на отрязаните; следователно, по-силната обрезка ще даде по-силни клонки и обратно. Гр, 1906, бр. 23-24, 365. Обрезката на такива дървета става или при самото изваждане., или след посаждането, но обезателно преди да се развие. Гр, 1906, бр. 17, 260-261.
ОБРЕКА. Вж. обричам.
ОБРЕМЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е натоварен, утежнен с много затруднения, усложнения, мъчнотии. Животът без обич ще бъде празен казваш? Съгласен съм: но тая празнота е благодатна: ще ни олекне с един товар по-малко и в така тежкия и мъчния и така обременения живот. Ив. Вазов, Съч. X, 46. От тридесет години насам обремененият свят търси своята свобода. Ал. Гетман и др., СБ, 14. Иисус Христос казва: „Дойдете при мене всички що ся трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.“ ИЗ 1877, 1881, 115. //Който е болезнено утежнен и усложнен.
— Има роднини зад граница и обременена психика — поясни акуратно бъдещия ми съпруг. Й. Йовков, ИЖП, 41. Сам със своята обременена и измъчена съвест Юда е някъде на могилата, откъдето се виждат трите кръста на разпятието. Ив. Димов, АИДЖ, 80.
2. Остар. и диал. За жена — бременна. Като заповядах на попадията да излезе навън, защото беше обременена,.. аз скочих, та го [Георги] улових за гушата. М. Кънчев, В, 340. Макар и обременена, тя не се изоставяше.., но искаше още пд да се занимава със себе си.., та да не усеща трудностите. Ст. Даскалов, ЕС, 238.
