Page:RBE Tom11.djvu/151

От Читалие
Версия от 17:16, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБНЙЗ 151 ОБНОВЯВАМ

ОБНЙЗ м. Диал. Украса от нанизани мъниста и под., с която се обшива нещо. Ама царят ферман прати: Да не носят моми зелени фустани, шити бели ръкави с червени шевици и бели дюлбени с тънки обнизи. Д. Яръмов, БП, 136. Стана Божил, оседла си коня с жълто седло, сини обнизи. Д. Яръмов, БП, 123.

ОБНЙЗВАМ, -аш, несв.; обнйжа, -еш, мин. св. обнйзах, св., прех. Диал. Окичвам с наниз, обниз. Има обичай в страната, момите и младите булки да обнизват косите си със сребърни пари. НБ, 1876, бр. 32, 121. Ето, казвах си, това златно кръжило, обнизано със скъпи камъни и златни пари, ще надене на русата си глава моята невеста след като хвърли булото. Р. Стоянов, М, 24. Стоян на конче думаше / ако прескочиш дувари, / .. / гривата ти ига обнижа / със дребян ситян Маргарит. Нар. Пес., СбНУ XXVI, 111. обнизвам се, обнижа се страд.

ОБНЙЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обнизвам и от обнизвам се; обточване, об-шиване.

ОБНЙЗУВАМ, -аш, /^есв^остар. и диал.); обнйжа, -еш, мин. св. обнйзах, св., прех. Обнизвам. обнизувам се, обнижа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБНЙЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обнизувам и от обнизувам се; обнизване.

ОБНЙМАМ. Вж. обнемам.

ОБНЙМАНЕ. Вж. обнемане.

ОБНОВА ж. Книж. Обновяване, подновяване на нещо. Слънцето е покровител на висшия живот, на живота.., който носи скрития тласък към непрестанна промяна и обнова. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 106. Ако малцината сериозни историци на Възраждането ни поставяха за начална дата на духовната и обществената обнова раздвижването от тридесетте години на XIX век,.. Дринов дойде да разкрие, че първият тласък за националното пробуждане трябва да се търси значително по-рано. М. Арнаудов, БКД, 218.

ОБНОВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което обновява нещо. Повечето от бъдещите импресионисти започват творчеството си под влиянието на художници като Кубре и Коро и в началото биват смятани, пък и сами се смятат, за продължители и обновители на реализма. Изк., 1950, кн. 3, 203. Другите здания все били разорени и опустошени огнем от зверопо-добните тогдашни завоеватели. Това се потверждава и от едно писмо, което е написано от последните обновители монас-тирски. Неофит Рилски, ОМР, 31.

ОБНОВЁНИЕ ср. Остар. Книж. Обновяване, обнова, обновление. Дъх на пролет, на обновение — на възраждане от задушна-та атмосфера на ония чувства и мисли, които навява общият тон на другите песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 46. Каквото в другите ткани, тъй и в нервните става постоянно разрушение и обновение на веществото. Ч, 1871, кн. 22, 697.

ОБНОВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който обновява или чрез който се обновява нещо. Той не беше носител — байрактар на някоя особена идея.., нито беше апостол на гръмливи обществени и политически преврати в една епоха на жива работа, на трезв и обновителей труд. Ив. Вазов, Съч. XXV, 48. Днешният млад човек ревниво пази емоциите си, но воюва за правото на всяко поколение да бъде по-мъдро,.. по-обновително от предишното. В. Тихолова, КЖ, 46.

ОБНОВЙТЕЛКА ж. Книж. Рядко. Жена, която обновява нещо.

ОБНОВЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който се отнася до обновител и до обновителство. Обновителски дух. 06-новителски идеи.

ОБНОВЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Рядко. Обновяване, обновление.

ОБНОВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обновяване, обнова. Банална приказка е, че нямало нищо ново под слънцето.. И повече дори: непрекъснат е процесът на обновлението. Г. Бакалов, Избр. пр, 367. Но и помимо индивидуалната работа над езика, художникът не трябва да изпуща от очи че има работа с един организъм, чийто самостоятелен живот е подчинен на изменения и обновления. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. Напразно ходя, Боже, по света, напразно проповядвам обновление; не мога души заспали да пробудя, мрачни умове да осветля. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 251.

— От рус. обновление.

ОБНОВЯ. Вж. обновявам.

ОБНОВЯВАМ, -аш, несв.\ обновя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да изглежда като ново; подновявам. На 1335 година един богат и благочестив сръбски велможа, кесар Хрелев, обновил съвсем манастира. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Водата измива разрушенията, едва забележимите основи, белите и сиви каменни отломъци и сякаш ги освежава и обновява. П. Константинов, ПИГ, 22.

2. Правя промени в нещо, като заменям частично или изцяло остарялото с ново. Трябва да обновим вестника, трябва да скъсаме решително и със старомодния му вид, и с вялото му, общо взето патетично, но по-върхностно съдържание. Др. Асенов, ТКНП, 320. На първо място комитетът обновява своето ръководство и изработва нов устав. Ив. Унджиев, ВЛ, 70. Аз ще посоча само няколко нови театри и ще от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл