ОБНОВЯВАНЕ 152 ОБОБЩАВАЩ
крия няколко нови имена на автори и драматурзи, които обновяват френския театър. К, 1927, бр. 106, 2.
3. Прен. Променям нещо като внасям в него новост, жизненост, правя така, че нещо да бъде ново, жизнено, младо, свежо; възраждам, съживявам. Животворното слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. В нея отново се събуждаше живот, трескав и бърз, който кипеше и обновяваше всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 43. Нека младите, умните и честните глави въстанат, за да обновим българския живот. БГл, 1870, 23. обновявам се, обновя се страд.
ОБНОВЯВАМ СЕ несв.; обновя се св., неп-рех. 1. Ставам като нов, приемам вид на нов; подновявам се. Виж, някои от старите къщи се обновиха. Е. Евтимов, ПМ, 213.
2. Придобивам нов вид, ново съдържание в резултат на съществени изменения. И не съм обичал селото.. Развивало се, обновявало се, преобразявало се... Много хубаво. Д. Фучеджиев, Р, 197. Съдържанието й [на масовата песен] се обновява. ПМ 7 кл, 1982,
11.
3. Прен. Ставам отново свеж, жизнен; възраждам се, съживявам се. Пролетта беше в началото.. Имаше надежда. Стига един дъждец да падне и всичко отведнаж ще се обнови. За три деня ще вретенят нивите. Елин Пелин, Съч. III, 90. Ей китна пролет се завърна, / гората се разви. / За нов живот, со нова хубост / се всичко обнови. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 145.
ОБНОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обновявам и от обновявам се. И ако нашите чувства не са тъй развити, че моментално да улавят непрекъснатото обновяване на света, те започват да схващат новото, когато то вече се оформя и приема лик, по-ясно различен от ликат на старото. Г. Бакалов, Избр. пр, 367.
ОБНОСКА ж. Обикн. мн. Начин на общуване, на отнасяне с другите; държание, маниер, поведение. Като се намираше в своята работа все повече между люде, Дона бе станала по-разговорлива, по-свободна в обноските си към другите, та Борис, който не беше я виждал по-отдавна, се учуди на нейната отвореност. Д. Талев, ГЧ, 183. Лете той скиташе из балкана да търси имане.. Тъй като бе прекарал по-голямата част от живота си всред дивата природа, беше изгубил чертите, осанката и обноските на градския човек. Д. Немиров, Б, 62. Някои ученици злоупотребяват със свободата, що им давам и с моите добри обноски. Т. Влайков, Съч. III, 47. Рязка, разсеяна бе станала и спокойната му преди обноска: когато се случеше някой да го заговори, оставаше с чувството, че говори на глух или болен душевно. Иван отговаряше еднослов-но на всички въпроси. В. Мутафчиева, ЛCB И, 264.
ОБОБЩАВАМ, -аш, несв.\ обобщя, -иш, мин. св. -йх, ce., прех. 1. Правя общо заключение, извод въз основа на отделни частни случаи, факти, изказани мисли и под. Йосиф обладавал чудно красноречие и великолепен дар да обобщава казаното. П. Нез-накомов, СНП, 23. Споровете винаги приключваше Болгар Багрянов, който обобщаваше, изясняваше, допълваше. Ив. Димов, АИДЖ, 48-49. През 1865 г. [Раковски] отпечатва „Българска старина“ — списание.., в което обобщава филологическите, фолклорните и историческите си схващания. Ив. Унджиев, ВЛ, 67.
2. Придавам общо значение на нещо единично, въздигам частното в общо. Тия стихове бяха изблик на тежкото чувство, което изпитвах като българин и славянин, макар че в действителност аз много обобщавах тогава горнята ненавист, настроение впрочем преходно, създадено от временни политически недоразумения с Русия. Ив. Вазов, Съч. III, 49. — Не знам отде сте взели тази философия... — Не от книгите — усмихна се асистентът. — Допускам, че обобщавате собствения си жизнен опит. Ем. Манов, БГ, 196. обобщавам се, обобщя се страд. Резултатите от работата им [на учениците] се събират и обобщават. ПЗ, 1981, кн. 10, 35. Ако българете са биле славяне, то могат да ни попитат: а защо mue от самото начало не са биле наречени славяне в източниците?.. Това име е преминало у тях по-после, когато названието славяне е захванало да са обобщава, т. е. когато от видовно е станало родово. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 102.
ОБОБЩАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обобщавам и от обобщавам се. Когато завършихме предвидените лекции, съставих конспект от 18 въпроса за преговор. Разработването на отговорите по конспекта изискваше основно преговаряне и обобщаване на всички лекции. ОФ, 1955, бр. 3440, 2. — Не се безпокой, бай Сава! — засмях се аз. — Има го [и в София], разбира се, ама не е типично. След като се предпазих по такъв начин от вредно обобщаване, аз платих сметката и се сбогувах с моя стар приятел. П. Незнакомов, СНП, 50.
ОБОБЩАВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от обобщавам като прил. 1. Който има способността да обобщава, да прави обобщения. В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум. РД, 1949, бр. 138, 6.
2. В който се съдържа обобщение; обоб-щителен. Народното страдание е разкрито чрез обобщаващата картина в началото на разказа и чрез думите на Младен. Лит. XI кл, 98. Често се разгаря полемика.
