ОБОБЩАВАЩО 153 ОБОГАТИТЕЛЕН
С внимание се изслушва обобщаващият отговор на ръководителя. РД, 1950, бр. 220, 2. Обобщаваща статия. Обобщаващо изказване.
ОБОБЩАВАЩО. Нареч. от обобщаващ; обобщително.
ОБОБЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обобщя като прил. Който е свързан с обобщение или представлява резултат от обобщение. Обобщените данни за енео-лита и бронзовата епоха показват, че изключително значение в лова имали копит-ните животни. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. Мисленето е процес на обобщено и опосредстве-но познание на действителността. Псих. X кл, 125.
ОБОБПЩНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Обобщаване. Иван Хаджийски сякаш винаги е обзет от увлечение, от творческа треска.. Въпреки неспирно бликащия му стремеж към обобщение той разглежда явленията винаги конкретно в тяхната взаи-мна връзка и обусловеност. Е. Каранфилов, Б III, 281-282. Всеки бог е обобщение на света. Нашият бог Тангра е без образ, без тяло, без дрехи. Той е само дух и ниеине му създаваме никакви превъплощения. И. Вълчев, СКН, 501.
2. Общо заключение, общ извод, направен въз основа на частни случаи. В разкриването на основната идея на пиесата авторът достига до широко, философско обобщение на проблема за човешката жертва и човешкото щастие. Т, 1954, кн. 5, 3. Историята се превърна не само в обект на отражение, но и в повод за философски размисъл и обобщения. Лит. XI кл, 238.
ОБОБЩЕНО Нареч. от обобщен. — Мисля, че добродетелите на българските селяни наистина бяха до голяма степен добродетели на българския народ преди Девети септември. А ако погледнем на въпроса по-широко и обобщено, те са добродетели на народа и след победата на революцията. Ст. Поптонев, ОБЛ, 20.
ОБОБПЩНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обобщен. Философската обобщеност на образите във фугата не е довела композитора до абстрактност. БНТ, 1941, бр. 215, 3.
ОБОБЩЕСТВЯ. Вж. обобществявам.
ОБОБЩЕСТВЯВАМ, -аш, несв.\ обобществя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Извършвам обобществяване. Ние обобществихме средствата за производство и изградихме социалистическа икономика не само в града, но и в селото. ВН, 1958, бр. 2000, 2. обобществявам се, обобществя се страд.
ОБОБЩЕСТВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. При социализма — превръщане на частно имущество, обикн. средства за производство, земя, сгради и др., в обществена собственост. Трудещите се селяни., се обединяват.. с цел — с общи средства на производство чрез групиране на земята, обобществяване на земеделския инвентар и добитък и с общ организиран труд па своите членове да изградят кооперативно земеделско стопанство. РД, 1950, бр. 127, 3.
ОБОБЩИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. В който се съдържа обобщение; обобщаващ. Средствата, с които си служат статията, информацията и дописката, са главно средствата на документалната проза: точно описание па фактите, анализ на жизнените явления, обобщи-телни заключения от засегнатите факти. С, 1954, кн. 3, 128. Интерес представляват обобщителните статии на Б. Ангелов върху някои страни и моменти на българското литературно развитие. Б. Ангелов, ЛС,
12-13.
О Обобщителни местоимения. Грам. Неоп-ределителни местоимения, които служат за обобщено означаване на отделните предмети или лица от дадено множество, на признаците или на количеството, броя на нещо, напр. всеки, всичко, всички, всякакъв.
ОБОБЩИТЕЛНО Книж. Нареч. от обобщителен; обобщаващо. На Орхидеев му се искаше да поговори философски обобщително. Н. Антонов, ВОМ, 52.
ОБОБЩЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обобщителен. Образите на помешчиците и чиновниците се налагат със своята жизненост и обобщителност. В тяхно лице е въплътена типизация на социални явления. Лит. X кл, 37.
ОБОБЩЯ. Вж. обобщавам.
ОБОГАТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обогатя като прил. Спец. За полезни изкопаеми — който е без скални примеси. Обогатената руда (концентрата) се нагрява в пламъчни пещи в присъствие на въздух (пържи се), при което част от сярата изгаря. Н. Николов, М, 220. Обогатен уран.
ОБОГАТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. За устройство (машина, инсталация) — който служи за обогатяване на руди, въглища и др. Ние ще получим обогатителни инсталации, които ще ни дават различни качества въглища, освободени от пепел и пясък. ОФ, 1950, бр. 1895, 2. Обогатителни машини.
2. За фабрика, завод и под. — в който се извършва обогатяване на руди, въглища и др.; флотационен. Докараните., черни каменни нъглища се подлагат на обогатяване в ком-бинатската обогатителна фабрика, а след това се превръщат в кокс в пещите на кок-со-химическия завод. НА, 1959, бр. 3439, 1. Разработването на рудните богатства улесни развитието на черната и цветната
