Page:RBE Tom11.djvu/139
ОБЛИЧЙТЕЛ 139 ОБЛОГ2
3. Угризение. Укорявах се, не съм я помислил способна да измени, и радостта, която ме обладаваше, не можеше да заглуши обли-ченията на съвестта ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 833-834. П.: — От какво ще ни успокои Христос, ако идем при него? О.: — Ще ни успокои от греховете ни, от обличе-нието на съвестта ни. КТЕМ, 208.
— Рус. обличение.
ОБЛИЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Изобличител. Гордостта им, че са священици, и че сичко знаят, ги накарала да повдигнат викове срещу своя обличи-тел. Т. Икономов, ЧПГ, 23. Успехът на бо-гомилството са обяснява най-лесно с оние негови качества, които ние можеме да открием във враждебните възгласи на неговите обличители. СбС, 68. Нека, боже, да умра, / тъй както съм поживял: / независим, неподтисник, / на тиранин, ненавистник, / на подлеца обличител, / на свободата рачи-тел. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 244.
— От рус. обличитель.
ОБЛИЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Изобличителен, изобличаващ, разобличителен. Тия сатирико-обличителни стихотворения бяха печатани в по-раншни сбирки. Ив. Вазов, Съч. III, 155. Обличителний тон на стихотворенията на Каравелова зема понякога описателен, твърде хубав и приятен вид. Н, 1881, кн. 2, 119. Тъй, бойт с латините и обличи-телнийт събор против богомилите заемат първата половина от Борисовото царуване. Т. Шишков, ИБН, 212. Забележителни са обличителните му речи против Верреса.. Цицерон с таквази енергия повел делото и с таквази очевидност разкрил въ-пиющите постъпки на Верреса, щото пос-леднийт бил осъден. Н. Михайловски, РВИ (превод), 251.
— От рус. обличительный.
ОБЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от объл. Кьсичък човек,.., седеше до жена си, също тъй обличка като него. Д. Немиров, Д № 9, 72. През работното време в канцеларията, а след шест часа в „Стара планина“, деловодителят Раданов успя да нрправи не само хубаво обличко коремче, но и дваетажна къща. Д. Калфов, Избр. разк.
230.
ОБЛОГ1, мн. -зи, и (диал.) -ги, след числ. -га, м.1. Уговорка, обикн. между две лица с различаващо се мнение по някакъв въпрос, при която този, който не излезе прав, трябва да изпълни поетото към другия задължение; бас, обзалагане. За него се говореше из село, че веднъж, когато бил на воденица у Каменица, той спечелил голям облог, като дигнал над главата си с две ръце цял воденичен камък. П. Здравков, НД, 163. На мене този меч не струва нищо, спечелих го на облог. Д. Рачев, СС, 143. Коларите нямало що да сторят — трябвало да изпълнят облога. И те дали на селянина дванадесет коли и дванадесет коня. Ран Босилек, ВП,
115. — Приемат се басове!.. До средата на първото полувреме бяха сключени около двайсет облога. Тонич, ББК, 91. • С гл. правя, направям, хващам се и (диал.) бия, сторвам / сторя. Обзалагам се; хващам се на бас. Нямам сега Богоровия речник у себе си, но облог правя, че тая дума не съществува там като небългарска. Ив. Вазов, БП, 122. Някога, през младините му, ако някой би му рекъл, че ще дойде време и той да се умори,.., би му се изсмял левент Стано, че и облог би направил — би заложил коня или оръжието си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 416-417. Гърнето и то ще пусне своя, гривестия, та да видим чий сокол ще излети по-горе, на облог се хванахме. Ст. Загорчинов, ДП, 301. С момците се Грозда надиграва, облог бие и често надвива. Елин Пелин, Съч. V, 9. Сторвам облог — ако те надвия, ще искам да излезеш насред село и да викнеш: „Инджекъойецът Петър Меч-ков е по-пехливан от мен“. Г. Манов, КД, 33-34. Годиа си Видела девойкя / три юнаци от три каделъци. / Че да дойда рано у неделя, / та че права големи облоги — / кой си може облоги да завърше, / он че земе Видела девойкя. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 92. • Нар.-поет. Облог се облагам (обзалагам). Чули сме и узнали, че девет бега от девет земи са се облог обложили, да дигнат в горно поле кула седмовръха, и да стигнат предни врати на небото. А. Стра-шимиров, А, 204-205. Под боро седат арга-ти, / голем са облог облагат: / Кой ке пре-фърле зелен бор / соз девет ока железо. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 128. Голям се облог [Стоян] обзаложи, / за ден да иде в Цариград, /за ден да иде да доде. / Ако не иде, не доде, / a mue ще му уземат / къщата с покъщнината. Нар. пес., СбВСтТ, 804.
2. Това, което се уговаря като залог и се печели от единия при такава уговорка. А Стоян даде облога / неговите равни дворове, / с дворове либе Петкана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 346. Кой че смее юнак да се найме / за ден д' иде у Будина града, / .. / Селяне му облог давая, / ако иде и па да се върне, / дава-ят му до три азни пари. Нар. пес., СбНУ X LIII, 348. Голям си облог той [царят] дава: / който ми Ненча юлови / голям ще облог да му дам: / девет дюгена с премяна. Нар. пес., СбВСт, 130.
ОБЛОГ2, мн. -зи, след числ. -га, м. Налог. Нека се наложат данъци и облози на тия, които имат, за да се стегнат стените и водопроводите. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Паричният облог също не е събран. Събирането трябва да се извърши в кратко време. ОФ, 1950, бр. 1760, 2. Народното събрание прие нов закон за данъка върху общия доход.. Със закона се отменяват 13 вида данъци, такси, облози и герб, равнява
