Page:RBE Tom11.djvu/112

От Читалие
Версия от 17:15, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБЛАГОПРИЯТСТВУВАНЕ 112 ОБЛАГОРОДЯВАМ

ОБЛАГОПРИЯТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от облагоприятствувам и от облагоп-риятствувам се; благоприятстване.

ОБЛАГОПРИЯТСТВУВАНИЕ ср. Ос-

тар. Книж. Облагоприятствуване. Резултатите на добрата реколта далеч не са се ограничили с облагоприятствувание миналогодишния износ. Пряп., 1903, бр. 73, 1.

OБЛAГOPOДÈH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от облагородя като прил.

1. Който отразява постигната нравствена и душевна красота и възвишеност. Любовта към природата е признак на облагородено сърце. П. Делирадев, БГХ, 19. През целия път Самуил често поглеждаше към сина си. И чак сега можа да го види, както трябва

— отслабналото, облагородено лице, дълбокия, омекнал поглед и мълчаливите, внимателни движения. А. Дончев, СВС, 203.

2. За растение (лоза, роза, дръвче и др.) — който е с подобрен сорт в резултат на присаждане. След двегодишно пребиваване в разсадника дръвчетата се изкопават и се пресаждат в градината. Тези двугодишни питомни растения, отглеждани върху подложка от дивачка, се наричат облагородени фиданки. Бтн. V и VI кл (превод), 112. Облагородена лоза. Облагородени дръвчета.

3. За животно — който е с подобрена порода, раса в резултат на кръстосване с друга, по-продуктивна. В земледелческите училища в Садово и Русе бяха доставени по няколко чифта европейски расови крави и бикове, както и едно количество свини от облагородени раси. Хр. Даалиев, ТИ А, 12.

4. Спец. За стомана, чугун — който е с леги-ращи прибавки; легиран. Съществуват и така наречените „облагородени“ стомани

— такива, които съдържат освен въглерод и други полезни или както металурзите казват, легиращи прибавки, най-често метали като хром, никел и dp. НТМ, 1961, кн. 9, 19. Металът хром, който има извънредно важно практическо приложение главно за получаване на облагородена твърда стомана, се добива от рудния минерал хромит. Геол. IX кл, 117.

ОБЛАГОРОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който въздейства облагородяващо, който облагородява; облагородяващ. Такива пътувания за нас българите, особено са необходими, те могат да разведрят душите ни, да внесат в тях облагороди-телни чувства. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. И бледничката, сухичката, със слабичкий глас Соня Мармеладова,.., и всичките други пострадали, изпаднали, нервни и мрачни людие, които така умее да описва Достое-вский, — няма да умрат в руската литература, защото и в най-омрачената и озлобената душа може да се намери искра от при-миряюща и облагородителна светлина. С. Бобчев, Н, 1892, кн. 1, 29.

2. Спец. Който се отнася до облагородяване, подобряване сорта на растение или породата на животно. Облагородително кръстосване (вливане на кръв). Този метод се прилага, когато се наложи да се отстрани или подобри известно качество или пък да се внесе ново качество. Осн. сел. стоп. VIII кл,

128.

ОБЛАГОРОДЯ. Вж. облагородявам.

ОБЛАГОРОДЯВАМ, -аш, несв.\ облагородя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Въздействам върху някого (върху разума му, чувствата му и под.) и го правя нравствено и духовно по-възвишен, по-добър, по-благо-роден, по-изискан. С творбите си съм се стремял всякога да облагородявам хората, да им посоча хубавото, правдивото в живота. СбАСЕП, 225. Красотата облагородява човека, пред красотата човек несъзнателно страда от всичко некрасиво, което е извършил или помислил. А. Наковски, МПП, 128-129. Зная, много мъка се е събрала в душата ти, но само мъката и страданията облагородяват разума човешки, избистрят за благочестие душата. М. Сми-лова, ДСВ, 94. Литературата от ранните детски и юношески дни не само облагородява духа, но закърмя една жива любознателност, която не пресъхва през целия живот. Е. Каранфилов, Б III, 254. Във възпитанието, поезията служи не по-малко,.., дава на младите ученици хубав язик, облагородява сърцето им. Ч, 1871, бр. 16, 482-483.

2. Прен. Правя нещо да придобие по-красив, по-изискан вид или по-добри качества, да придобие по-голяма естетическа или друга стойност. Белият исполински мрамор и бронзата облагородиха със статуи лицето на дворците, градините и площадите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 148. Тогава Добри Чардак-лиев беше весел и мечтаеше да си купи край София парче място, което да облагороди с овощни дръвчета. Д. Кисьов, Щ, 440. В на-родната песен не всякога тия неща са тъй кристализирани,.., и Гете като ги е възприел, пречистил и облагородил ги е вече со своя гений. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 43. Там (в Любословието), докато езиковите интереси бяха у него още слаби, Фоти-нов извиняваше своите заемания от черко-внославянския език с желанието да облагородява езика, което е тъй-естествено и тъй хубаво отговаря на политическата му натура. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 703. — Ето защо облагородяват (култивират) тия места, и макар тий и да дават малко плод, обаче надали ще се намери земя, обра-ботванието на която,.., да възнаграждава труда по-добре. ССГ (превод), 146. // Променям нещо, за да го направя по-малко неприемливо, неблагозвучно, неприятно. — Имам чест да ви представя господина Ми-трофаний Дакич, мировой судъя в город X. Дядо Иван, по едно вдъхновение, облагоро

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл