ОБЛАГОРОДЯВАНЕ 113 ОБЛАГОРОДЯВАЩ
ди пред ревизора името на Дакито. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. — Който ма е направил поп, грех да му е на душата... Това изражение той казваше в друга форма; но аз го облагородих. 3. Стоянов, ЗБВ I, 399.
3. Подобрявам сорта на растение (лоза, дръвче, роза и др.) чрез присаждане. Имало много диви круши и череши наоколо. И когато ходел сам, и когато ходел с учениците, спирал се от дърво на дърво и го облагородявал с присад от питомна овошка. Ст. Станчев, HP, 196. Преди години на „Дивия хълм“ имаше много дивачки круши. Плодовете им бяха дребни, твърди и стип-чиви на вкус. Облагородихме ги с калеми от хубави круши и по техните клони започнаха да се раждат хубави сочни плодове. Г. Ралчев, ДМЖ, 35-36. Tue [диваците] не са имале никаква изкуствена деятелност, не са знаеле нито да облагородат (..) местните растения, нито да насадат нови наместо отсечените. Знан., 1875, бр. 11, 165.
4. Остар. Подобрявам породата на животно чрез кръстосване с друга, по-продуктивна. Главната цел на нашия стопанин (тамаз-лъкчия) е най-вече тази, нашенските свой-щини да изучи, да знае да ги цени, за да може същите от ден на ден се повече и повече да ги въздига, да отстранява напротив ония лошавини, които са съпикасват в добитъкът, та чрез това да облагороди стадото си. Лет., 1876, 49.
5. Правя обработваем (почва, място); култивирам.
6. Спец. Придавам на метал или сплав определени механични, физически и химически свойства. Те [редките елементи] облагородяват стоманата — повишават извънредно много ценните й качества: твърдост, съпротивление, якост, устойчивост, тру-дно реагиране с химични елементи, еластичност. К, 1963, кн. 8, 13. облагородявам се, облагородя се страд. Има добри пиеси, които не могат да се представят, но има и лоши пиеси, които трябва да се представят на сцена, за да добият живот, да се облагородят и усъвършенствуват от актьора. К, 1926, бр. 73, 2.
ОБЛАГОРОДЯВАМ СЕ несв.\ облагородя
се св., непрех. 1. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества, ставам по-добър, по-благороден, по-изискан. Виктор Хюго ли беше или някой друг мъдрец, който беше казал, че човеческото общество тогава ще се облагороди, когато убие политиката. Ив. Вазов, Съч. XXV, 211. Ти, дядо попе и ти, учителю, които сте на село,.. Не е нужно, чини ми ся, да ти казвам, че ти не трябва да подариш на сиромаха селянин хляб и пари, не, нъ ти му подари душевен хляб, душевна храна, с която да му ся облагороди сръцето. Лет., 1871, 172. О! Какво едно най-голямо благодеяние за че-ловека,..; ако от младост още ся научи да познава себе си,., и ако му ся облагородят чувствата тъй, чтото да знае да става благополучен в състоянието си, даже и в нещастията. У, 1871, бр. 18, 285.
2. Прен. Придобивам по-добри качества, по-голяма естетическа или друга стойност. Хайдутинът, чието име се облагороди в нашите умове, като пръв изразител на българския въоръжен протест,.., е навсякъде идеализиран от Ботева. Ив. Вазов, Съч. XIII, 76. Сичките кумай человеци мислят и потвърждават, че секий язик само с изворни дела, списателства, както стихотворни така и просто природоговорни (прозаически) наистина ся обогатява, ок-рашава и облагородява. X. Иоанович, Ц (превод), VII. Отец Неофит Рилский в своята Болгарска граматика казва, че да са облагороди българский язик, требувало да са приеме, кога иде дума за човек, реч нога, а за по-долни предмети — крак. Ив. Бого-ов, КП, 1874, кн. 3, 10.
. За почва, имот в резултат на обработване получавам по-добри качества, ставам плодороден. Както видиш, Наде, имотът се облагороди, както казват... и започна да дава добър приход. Ето, за две години аз съм вложил в банката шестотин хиляди лева. Д. Немиров, В, 87.
4. За растение- подобрявам сорта си след присаждане.
5. Остар. За животно — подобрявам породата си след кръстосване. Когато избират добитък от друга страна,., да гледа повече по телосложение да прилича на това животно, с което мисли да го смеси; тогава само после изминувание на няколко години, родът ще са измени малко по малко и най-сетне трудолюбивият стопанин са вижда изведнаж обрадван, че сполучил вече целта си — стадото му са облагородило. Лет., 1876,50.
ОБЛАГОРОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от облагородявам и от облагородявам се. Понеже нищо не помагаше за облагородяване душата на любимия им син, родителите му се отчаяха. Елин Пелин, ЯБ, 7. Нашата литература особено го интересуваше. Той се радваше на всяко добро явление, на всеки неин успех в бързия й развой; радваше го и бързото облагородяване и обогатяване на българската реч под перото на рояк млади поети. СбЦГМГ, 208. Месец бе отишъл, откакто почна облагородяването на долината, и времето тъй се бе разбъркало, че Маджурина и сега не си спомняше кога уби кучето и кога ходи с камионите в района Долина? Д. Вълев, Ж, 53. Едни режеха резниците, други ги почистваха, отделни групи се занимаваха с рязане на калеми, а най-подготвените извършваха самото облагородяване. ОФ, 1956, бр. 3623, 2.
ОБЛАГОРОДЯВАЩ, -а, -о, мн. -и.
Прич. сег. деят. от облагородявам като
