ОБЛАГОРОДЯВАЩО 114 ОБЛАДАВАМ
прил. Който облагородява. Облагородяващо въздействие.
ОБЛАГОРОДЯВАЩО. Нареч. от облагородяващ. Пътуването ни се отрази облагородяващо.
ОБЛАДАВАМ, -аш, несв.\ обладая, -аеш, мин. св. обладах, св., прех. Книж.
1. Само несв. Имам, притежавам, отличавам се с някакво качество, някаква особеност. Каменов, наред с твърдите убеждения, обладаваше и необикновен дар на словото. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, ^8. Прост и без-грамотен, както всички тогавашни селяни, той обладаваше хитър ум, заедно с голяма храброст и жажда за юношески подвизи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. С богатите средства на симфоничния оркестър тя [симфонията] обладава огромни възможности за изразяване на най-значително и разнообра-зно идейно-емоционално съдържание. Св. Четриков, ОУМ, 68. Като обладавал голяма физическа сила, той унижавал своя сан с участие в гладиаторските сражения на цирка. Н. Михайловски, РВИ (превод), 279.
2. За чувство, мисъл, състояние — обхващам, обземам съзнанието на някого; завладявам2. И в тоя момент ме обладава нечувана смелост. Отварям уста и говоря. Страшни работи! Обсипвам противника с клевети. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие на нещо загадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Очите му се затвориха сами.. Сънят го облада наведнъж, тежък, упоителен, черен. Ст. Загорчинов, ДП, 49-50. Дошла бе сама по себе си една близост без прегради или това беше любовта, която ги беше обладала с еднаква сила, и те нямаше какво да крият повече. Д. Талев, ГЧ, 318. Страх и ужас обладаваха сърцата на нашите пътници. П. Кисимов, ОАI (превод), 63.
3. За мъж — осъществявам интимна сексуална връзка с жена; имам, притежавам. По заник слънце бе видял Христина,.. Нейният поглед запали кръвта му и по-късно, щом започна да мръква,.., облада я върху твърдото легло в колибата. Ем. Станев, ИК III и IV, 411. Детето не е твое, ти най-добре знаеш това. Но то не е създадено от изневяра. Неговият баща ме облада няколко деня преди да се венчея с тебе. Ст. Чилинги-ров, РК, 245. За него — студента, който следваше в Чехия, сина на секретар-бирни-ка — не беше мъчно да обладае дъщерята на общинския разсилен. А. Гуляшки, Л, 40. И отиде при Сета, жената на Евеля, — и с ласки я облада. Н. Райнов, БЛ, 38.
4. Остар. Владея, имам, притежавам нещо, разполагам с нещо. Той бе родом от Тракия и обладаваше там обширни имоти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. Цигулката не смеех да пипна но лъкът,.., изкуси сърцето ми и аз реших да мина гордо през махалата с него — да се похваля със скъпата вещ, която тайно обладавах като наследство от баща си. 3. Сребров, Избр. разк., 143. Възстанал срещу римляните Митридат,.., който обладавал прилежащите до Черно море страни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 329.
5. Прех. и непрех. Остар. и диал. Завземам, завладявам2. Насърчен и горделив от досегашните си победи, Баязид са готвеше вече да обладае и самия Цариград. Т. Шишков, ИБН, 284. Кир като основал по тоя начин Персидско царство, пустия ся да обладава околните земи. ВИ, 18. Не мойме навън да излезем, / дилки на нива да идем, / на нива койе на лозе! / Врет [издул] пътищата и обладал, / обладал, та ги извързал. Нар. пес., СбНУ X, 75. Любичак где владее, / и гдето той живее, / райска радост царува, / без да ся изменува. / И там где обладае, / с веселе все обае. Нар. пес., С. Зафиров и др., БГ, 10. Потерите бяха обладале насякъде: по секи баир, в сяка долчина. НБ, 1876, бр. 45, 176.
6. Прен. Прех. и непрех. Остар. За нещо — разпростирам се, възцарявам се някъде, обхващам нещо; завладявам2. А злокобната новина беше обладала вече цялото кафене. Ив. Вазов, Съч. X, 12. Развратът обладава сичките членове на обществото. Ч, 1871, бр. 10, 296. Като издума това, коня прихна, махна си главата нагоре, юздата издрънка и пак облада няма тишина. Ц. Гинчев, ДТ,
20. Тии и другоч са воевали на Мидия, когато глад бе обладал това място. Г. Кръсте-вич, ИБ, 329.
7. Остар. Подчинявам някого или нещо на себе си, на волята си, като въздействам върху мислите, чувствата, съзнанието му; завладявам2, покорявам. Той Хрусафий,.., ползующися от лекоумието Феодосиево, бе малко по малко обладал съвършенно слаба-го того царя. Г. Кръстевич, ИБ, 289. Искаш ли да промениш нравите на един народ, да обладаеш духът му дори и да го преродиш, дай му назаем своята литература. Лет., 1876, 145. От фигурите, свойствени на този [високия] слог, по-главни са: умълчаване-то и обращенето,.. Писателят или ораторът с тях и колкото йоще фигури би употребил, може да обладай душата ни и да я води към назначената си цел. Т. Шишков, ТС, 112.
8. Прен. Остар. Управлявам, контролирам, владея чувствата си, поведението си; овладявам. Той знае да обладава душевните си наклонности и страсти с такава мъдрост, чтото тии да не могат никога да земат някоя сила против него. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 94. От нас зависи да обладаваме собствената си слабост с голямото изкуство,.., сиреч с душевната си сила. Ч, 1871, бр. 13,403.
9. Остар. и диал. Обграждам, обхващам от всички страни; обгръщам, заобикалям2 (Н. Геров, РБЯ). обладавам се, обладая се
