ОБИРАНЕ1 91 ОБЙРАНЕ2
зов, Съч. XXV, 126. — Той [Васил], тъй да се каже, се е самообрал. Като онез чиновници, дето сами обират касите си и после викат: обраха ме. Й. Йовков, АМГ, 73. Когато дохождал по-богат гост и се напивал, след като задрямвал на пейката, Гърбуна го обирал като същински разбойник. Д. Не-миров, Д № 9, 94. • Нар.-поет. Обир обирам. Още по поле снег има / и по гората лист нема, / и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: /на моми дребни дарове. Нар. пес., СбВСтТ, 50. Млади пандурче-та,/.., /надалек са канат, /.., /в село Сеели-йово, / йо марио, обир да обират, /.., / на моми дарове. Нар. пес., СбНУ XXV, 9. // Открадвам много неща или всичко; вдигам, задигам, вземам. В селската гора се криеха петима, а други трима обикаляха из лъката и обираха хляба на жътварите. К. Пет-канов, МЗК, 226. Обираха [тузлучаните] дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите, навущата, хляба, емежите, ка-пистрите, насилваха момичета. Ц. Гинчев, ГК, 351. — През нощта вкъщи се вмъкнаха разбойници и почнаха да обират всичко. Заинатих се и не мръднах от мястото си. Елин Пелин, ПР, 151. — Олеле! Дрехите ми отидоха! — удари се с двете ръце по бедрата кака Тодорица.. — Единият ме залъгва с камъчета, а другият обира прането! А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1751, 4.
2. Отнемам нещо (пари, скъпоценности и под.) от някого насила или със заплаха; ограбвам. Той му каза, че го срещнали разбойници и го обрали. Й. Йовков, ВАХ, 29. Той е научил, че много дезертьори се крият из горите, нападат пътници и каруци и ги обират. Л. Стоянов, X, 129. Има пътища, които са опасни, защото разбойници чакат там да обират пътниците. ИЗ 1874-1881, 1882, 54. По пътищата и селата е пълно със злодейци, убиват, обират. АНГ
I, 87.
3. Неоснователно или незаконно вземам много пари, поставям висока цена за нещо, срещу нещо; ограбвам. — Ако съм лош кун-дураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка, паша ефенди, и ме посечи! Д. Немиров, Б, 82. — Туй воденичарите са станали едни дяволи! — закани се младата жена. — Обират те посред бял ден. Г. Караславов, ОХ
II, 449. Папазов ядосано тупна пачката пари върху масата. — Разбойници, Анни! Като видят, че човек е в нужда, просто го обират! Продали го [часовника] уж за хиляда и осемстотин. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Лечителите, които ползу-ват болните, без да ги видят и без да ги познават и изследоват, са дължни да са считат за невежествени лъжци и шарлата-не, които обират хората, без да им помогнат. Знан., 1875, бр. 18, 281.
4. Присвоявам от полагащото се възнаграждение, от парите или имота на някого, като се възползвам от властта си или социалното си положение и под.; ограбвам. Накупил беше [Стефан Ловчелията] машини и воденици, търгуваше, богатееше, обираше сиро-машта. Йл. Волен, МДС, 27. Те отидоха да подкрепят неговите противници, да подкрепят ония, що ги потискат и обират. Т. Влайков, Съч. III, 305. -Те [богатите] не печелят, а обират кого де свърнат, държавата обират. И. Йовков, ЧКГ, 44. По-напред дължността за наместниците или на управителите била без заплата, но затуй те сами възнаграждавали себе си, като обирали жителите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 265. обирам се, обера се страд. В това време, когато се убиваха по пътищата честните търговци и се обираха,.., Геранс-кият бей Рашид бей,.., държеше селото Геран край реката Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 15-
16. — Нашите снощи са минали към Чорлу. За царската хазна ще чакат.. — Царска хазна лесно не се обира! К. Петканов, X, 194-195.
ОБИРАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обирам1 и от обирам се. В средата на месец септември учебните занятия още не бяха започнали. Тъкмо се бяхме записали и ни разпуснаха за обирането на царевицата. Г. Белев, ПЕМ, 64. Звеноводът.. разпредели по колко снопа се падат на всеки един от групата за събиране на кръстци, по колко пространство за обиране на класа — и за връзване, ако жътварката е само косачка. Ил. Волен, МДС, 238. Когато гроз-дието на някое лозе се продава изцяло, обирането му принадлежи на купувача. ДЗОИ III (превод), 74.
ОБЙРАНЕ2, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от обирам2 и от обирам се. Банката, в която си бях вложил спестяванията, фалира умишлено и — свърши се, край на мечтата. Такива умишлени фалити са доста обикновено средство за обиране на спестителите. Г. Белев, КВА, 302. Народната партия наистина намали една част от преките данъци на селяните, но в замяна на това тя не само ограничи обирането им от държавата, но ги остави на пълния произвол на своите влиятелни партизани — селските кожодери. Г. Георгиев, Избр. пр, 226. Жъртва на убийство или на обиране от страна на някой турчин,.. — злочестият българин — рая е от по-напред уверен, че ще загуби във всеки случай пред турското правосъдие. СПл, 1876, бр. 15,
57. „Сал че те нещо [турци-хайдуци] питаме: / Ваше е село големо — / стой и петдесе димове / и петнаесе акове — / има ли люге богати, / богати за обиране?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 97.
2. Спец. Отнемане, премахване, отстраняване. При лагерите с конични лагерни повърхнини обирането на вредната хлабина се
