Page:RBE Tom11.djvu/73

От Читалие
Версия от 17:13, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБЗОРИ 73 ОБИВАРЯВАМ

ския проект се дават и някои графически материали, като напр, обзорна карта с означение на района, който ще се картира. Гр. Николаев и др., ОГ, 184. В залите на музея ще се изнасят обзорни и тематични лекции, посветени на големия празник. ВН, 1963, бр. 3782, 1.

ОБЗОРЙ. Вж. обзорява.

ОБЗОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Спец. Рядко. Видимост, обзор. Гората пречи на обзорността. От полянката на запад се вижда само скалистият източен склон на в[ръх] Жълтата скала. М. Гловня и др., Р, 140.

2. Прен. Остар. Широта на познанията и възгледите. Като вникнем добре в онова, що е досега било и погледнем на онова, що ще бъде отсега,., то чак тогава виждам,.., колко офзорност и деятелност ся изисква от нас. И. Касабов, Б, 6.

— От рус. обзорность.

ОБЗОРЯВА несв.\ обзори, мин. св. обзори, св., безл. Диал. Зазорява; зазорява се, разсъмва, разсъмва се, съмва, съмва се, обзорява се. • Непрех. Само 3 л. ед. Нар.-поет. Зора обзорява. Зора сипва, зора обзорява, / лудо младо конче обседлава. Ц. Церковски, Съч. I, 212. Стани ми, лудо, гя стани, / звездата удри, зора обзори, / три пъта пропе билбилот. Нар. пес., СбБрМ, 439.

ОБЗОРЯВА СЕ несв.; обзори се св., безл. Диал. Зазорява се; зазорява, разсъмва се, разсъмва, съмва се, съмва, обзорява. Щом се обзори и съвна,.., страх и трепет обзе це-лий град. К. Шапкарев, МЖБМ, 27. [Йоан] разгледуал налево, надесно, да не би да види пак кокошката или козата помегю яболк-ниците; арно, ама нищо веке не видел, дори се обзорило. СбНУ VII, 147. Утрината, шчо току се обзорило, слепийот слегол от дреото. Нар. прик., СбНУКШ, ч. II, 64. • Непрех.Само 3 л.ед. Нар.-поет. Зора се зазорява. Станал Марко на нога юначка, / и си зеде своя бърза коня. /../ Си я зеде Гюргя Самовила, / дори ми се зора обзори-ла, / ми пойдое во града Стамбола. Нар. пес., СбБрМ, 180.

ОБЗОРЯВАНЕ ср. Диал. Зазоряване, разсъмване, съмване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЗРА. Вж. о б з и р а м.

ОБЗЪРВАМ, -аш, несв.', обзърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, обзърнат, св., прех. Остар. и диал., сега поет. Обзирам (в 1 знач.); оглеждам. Катя обзърна с плахи очи дивана, на който беше седяла някога ведно със Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 271-272. Тъй, потънал в работа, даскал Стефан не намираше нито охота, нито време да обзърне какво има около него. Д. Немиров, Б, 193. Чужденецът с весел поглед обзърна горницата. Н. Райнов, КЦ, 97.

Той [героят] шапка сне, тълпата в миг обзърна. Ем. Попдимитров, СР, 128. За миг обзърна / по масата му със разсеян взор / и се поведе този разговор. К. Христов, ЧБ, 288. обзървам се, обзърна се страд. ОБЗЪРВАМ СЕ несв.\ обзърна се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Обръщам се да погледна, да огледам; обзирам се, оглеждам се. Една утрина станал от рано и тър-гнал, и сё се обзървал назад, да видит, да не идет некой по него. Нар. прик., СбНУКШ,

ч. II, 176. Той ка вървил, вървил по едно поле, обзърнал се назад и вишъл да греде по него еден мъж со една секира (балтия). Нар. прик., СбНУ V, 144. Горе-долу Нижо поле / найдоф мало моме / ..;/ се обзърнаф да го видам, / що ми мило беше! Нар. пес., СбБрМ, 416.

ОБЗЪРВАНЕ ср. Остар. и диал., сега поет. Отгл. същ. от обзървам и от обзървам се; оглеждане, обзиране.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЗЪРНА. Вж. обзървам и обзър-там.

ОБЗЪРТАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обзърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обзърнат, св., прех. Остар. и диал, сега поет. Оглеждам; обзирам, обзървам. обзър-там се, обзърна се страд.

ОБЗЪРТАМ СЕ несв. (остар. и диал.); обзърна се св., непрех. Остар. и диал, сега поет. Оглеждам се, обзирам се, обзървам се.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЗЪРТАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обзъртам и от обзъртам се; оглеждане, обзиране, обзърване.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБИВАРЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд, от обиваря като прил. Обварен. Чичо Гого се навърташе около тях [офицерите], гласеше им обяд, из селото щъкаха негови хора, за да приберат от по-заможните хора поръчаните от сутринта баници, обиварени кокошки и плодове. Г. Караславов, Избр. съч. X, 18. Сега за миналото и не споменават. За какво да споменават! За ун чорбата, рядката царевична каша, за обивареното „патато“? Н. Хайтов, ШГ, 55. Там имаше сладки неща за ядение,.., и имаше един голям бут обиварен и един голям бут препечен, (превод) Н, 1884, кн. 5-6, 444. Като позамине малко на болния, той трябва да са варди от ядене и да не яде друго освен чорба от обиварено месо. Ив. Богоров, СЛ, 50-51.

ОБИВАРЯ. Вж. обиварявам и оби-варям.

ОБИВАРЯВАМ, -аш, несв.', обиваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Обварявам; обиварям. Баба Руса омеси за сина си Яка — тракториста, една бяла погача от новото жито и му обивари една кокошчица. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл