Page:RBE Tom11.djvu/62
ОБЕЛВАНЕ1 62 ОБЕЛЙСК
де против това типичния български аргумент: „Кой знае колко ще ни обелят“. Ал. Константинов, Съч. III, 57. Куна., тъй щеше да си иде, ако не бяхме довели доктор от града.. Хубавичката ни обели поразеникът му, ама нали я отърва от умирачката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112. обелвам се, обеля се страд. Кошерите се прикрепват високо по дърветата като се обелва кората на стъблата до известна височина, за да не може мечката да се покатери. П. Петков, СП, 56. Пиперките се изпичат, обелват се, почистват се от семето и се нарязват на дребни парчета. Л. Петров и др. БНК, 144.
ОБЕЛВАМ СЕ несв/, обеля се, св., непрех. За кора, кожа и под. — падам, отделям се, отлепвам се от нещо; олющвам се, олюпвам се. Рогата имат светло или тъмнокафяв цвят, който зависи от храната, здравето на животното и вида на дървото, о което сърната е търкала рогата си, за да им се обели кожата. П. Петков, СП, 45. Полека-лека почнах да си мърдам пръстите на краката. Бумбал, помниш ли в морабето, как ни бяха замръзнали мотовилите? При Ал-домировци, де... Само че там ни държаха малко, — на втория ден се обели черната им кожа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. — Добре де, ха поработете да ви се обелят ръцете, че са още меки. Ст. Даскалов, СД, 445. Изгорях от слънцето и кожата на гърба ми се обели.
О Обелвам / обеля очи. Разг. Чувствувам се много зле, припаднал съм, пред умиране съм. Гледам — проснал се един грамаден немчуга.. Глътнал, братлета, ножа, обелил очи. П. Вежинов, ЗЧР, 29. Зъб (дума, думица) не обелвам / обеля. Разг/, Уста не обелвам / обеля. Остар. Мълча, нищо не казвам, не продумвам. Останалите чоголно гледаха старите, като че ли очакваха от тях упреци и оскърбления, но никой от старите не обели зъб. Ст. Чилингиров, ХНН, 165. Един ден., някой от долненците нарамил тайно чувал зърно и го отнесъл на мливо в чифлика.. Колибарите не обелили дума, траяли си, а след два дни бил намерен намушен с вила. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. Обелвам / обеля образ<а> някому. Диал. 1. Засрамвам някого. 2. Постъпвам така, че да спася от срам някого; отсрамвам. Китан, Китан войвода... Ще събере той отбор юнаци и ще обели образ на Заверата. Д. Сп-ространов, ОП, 241.
— Друга (остар.) форма: обсливам.
ОБЕЛВАНЕ", мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обелвам1 и от обелвам се.
ОБЕЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обелвам2 и от обелвам се. Кожата ми след обелването бе потъмняла и помърт-вяла, но аз се разположих за всеки случай в сянката на чадъра. Б. Райнов, ДВ, 43. Обелване на картофи. Обелване на ябълка. Обелване на орехи.
ОБЕЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обеля2 като прил. 1. На който е махната или изрязана обвивката, кората; белен. Тук похлопаха, там попитаха.. Най-сетне спряха пред работилницата на един старец, който плетеше кошници от обелени върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 16. Едно русо, 14-15 годишно девойче., ни поднася на длан прясно обелени бадеми. К. Константинов, ПЗ, 212. Изяде обелената ябълка и се обърна към Мара Венева. М. Грубешлиева, ПИУ, 199. Обелена царевица. Обелени картофи.
2. Който е наранен, ожулен, олющен на едно или повече места. Когато тръгнаха да си ходят, Коста изведнъж забеляза обеленото коляно на Юлия и учудено попита. — Това пък какво е? Да не си паднала от трамвая? П. Вежинов, СО, 72. Стоянка взе една пламтяща клечка от огъня и запали кандилото пред обеления образ на мадоната. X. Русев, ПС, 55. Сънят успокояваше попе на време тия измъчени от бедността същества., тия отслабнали и обелени от скитание крака. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка.. обелено от слънчевия пек чело и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, ТР, 188.
ОБЕЛЕЯ. Вж. обелявам.
ОБЕЛЙСК м. 1. Паметник във вид на висок четиристранен каменен стълб с пира-мидално заострен връх. Интересни старое-гипетски паметници на скулптурното изкуство са високите каменни колони, наречени обелиски. Ист. V кл, 1980, 62. Високо на средата се издигаше големият обелиск, със загадъчно писмо, дялан преди хилядолетия паметник, донесен от Египет през времето на Теодосия Велики. А. Каралийчев, В, 129. Зад парка., е стрелнал в небето Вашингтонският монумент... Този монумент представлява един колосален обелиск, но не от един, а от хиляди дялани камъни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59. За помен на царете и на другите знатни покойници издигали високи обелиски; те били четириъгълни стълпове на върха заострени и обикновено изсечени от цял гранит. Н. Михайловски, РВИ (превод), 28.
2. Прен. Природно скално образувание, наподобяващо такъв паметник. Атмосферни влияния са изваяли по нея [скалистата стена] високи островърхи обелиски, които сякаш на всеки час заплашват да се катурнат в пропастта. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. В отдела на мините няма да се спираме.. Наистина, влязохме тука, видяхме грамадни обелиски от каменни въглища, красиви фигури от чиста, почти прозрачна сол., и множество драгоценни камъне. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Не блестят/
