ОБЕЛИСКОВ 63 ОБЁМ
и обелиските на дивните Карпати, / нито Тиролите във руменец горят! К. Христов, Избр. ст., 205.
— От гр. 6|ЗбАлако<; 'ръжен, шиш, острие на нож'. — Ив. Андрссв-Богоров, Кратка география, 1851.
ОБЕЛЙСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до обелиск или е във вид на обелиск. Обелисков паметник. Обелисков връх.
ОБЕЛКА ж. Обикн. мн. Отстранена, обелена кора от някакъв плод, зеленчук, дърво или под. Земята в бараката беше изровена, зад вратата имаше хвърлени обелки от картофи и лук. X. Русев, ПЗ, 95. Обелка от ябълка. Обелки от краставица. Обелки от варени картофи.
ОБЁЛЧИЦА ж. У мал. от обелка. Преглъща. Навежда се и заскубва с пръсти под ногавеца, вади обелчици от кожата, налап-ва я. Лакомо дъвче. Н. Хайтов, ИОО, 7.
ОБЕЛЬОСАМ. Вж. обельосвам.
ОБЕЛЬОСВАМ, -аш, несв.\ обельосам, -аш, св., прех. Диал. Правя на някого беля, създавам му неприятност, нанасям му вреда по някакъв начин; напакостявам. — Той нема да обельоса никого... каквото и да го правят... Аз го знам... Пък и какво е виновен, та да казва. Сега кого не са оклеветили. Т. Харманджиев, КВ, 554. — Ти немой, сине, да се сърдиш, ами се махни от колибата, че може и Дико да обельосаш. Ей сегин-ка идва патрулджия от общината да го забере долу. П. Здравков, НД, 227. обельосвам се, обельосам се страд.
ОБЕЛЬОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обельосвам и от обельосвам се.
ОБЕЛЯ1. Вж. обелвам1 и обелям.
ОБЕЛЯ2. Вж. обелвам2.
ОБЕЛЯВ АМ, -аш, несв.\ обелёя, -ёеш, мин. св. обелях, прич. мин. св. деят. обелял, -а, -о, мн. обелели, св., непрех. Остар. и диал. Побелявам. На сивите моми, бели мом-чина; / на бела Яна, църно арапче. / Три дни го кисна, два дни го мила. / Не обелело църно арапче. Нар. пес., СбНУКШ, 112-113. — Кръчми нямаме ние... — каза сериозно главният учител. — Имаше ги напред тия проклети вертепи, които бяха най-голямото зло. С него да се боря, както виждаш, обеля ми главата. Хр. Максимов, СбЗР, 55. Дава [бабата] бакърчетата на други да ги подържат, а тя., я [булката] обикаля около кръста и., казва: „да остаряваш, да обеля-ваш и за каквото ви е най-драго, сакова Господ да ви харизува!“ PH, 1911, кн. 5-6,
172. От мъка., почнало да му белее косата, со първо от брадата и после от глаата. Во малко време обеле сиромашкийо гяол како некой стогодишен старец. СбНУ XV, 88. Видите ме, чудите се. / Косите ми окапале, / очите ми обелеле. / И яз си сум ослабела. Нар. пес., СбНУ XI, 21. Остаря, обеля и умот во глаата не му дойде. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 14.
ОБЕЛЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обелявам; побеляване.
ОБЕЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); обеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Избелвам1; обелвам1, беля1. Обелям платно. обелям се, обеля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЕЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обелям и ат обелям се; избелване1, обелване1, белене1. Коя е главиата дос-тойност на табачъските.. машини за об-работанието на кожите, на машините за обелянето на платната. Ч, 1875, бр. 4, 159.
ОБЕМ м. 1. Размер, големина на част от пространството, затворено между стените на едно тяло и измерено в кубически единици. Архимед за първи път точно намира обема и повърхнината па кълбото. Матем., 1967, кн. 2, 2. Обемът на правоъгълния па-ралелепипед е равен на произведението от трите му измерения. Стереом, V кл, 46. Установи се съвсем точно обемът на Венера, който спрямо Земята представлява 81... процента. К, 1963, кн. 7, ЪЪ. Главната единица за обеми е кубический метър. К. Кър-джиев, А, 152. // За съд, водохранилище и под. — количество от някаква течност, което може да се побере в него; вместимост. Обем — това е вътрешната кубатура на бъчварския съд, изразена в куб. дециметри или литри вода при 4° С. В. Цветков и др., МТД, 6з. „Новият“ вариант на проекта за разпределяне на водите., предвижда известно увеличение на количеството вода на река Йордан., и на обема на водохранилището на река Ярмук. ВН, 1955, бр. 244, 3. Вместителност или съдържимост на един съд (чаша, шише, бъчва и пр.), наричаме въ-т^ешний обем на тоя съд. К. Кърджиев, А,
2. Големина, размер, количество на нещо. Макар творчеството му [на Д. Дебелянов] да не е голямо по обем, онова, което той създава, е достатъчно, за да бъде признат като един от най-талантливите наши поети. Лит. XI кл, 84. Защо този младеж се страхуваше от някакво жално суеверие.. Тази мисъл ме вълнуваше и аз изложих съжденията си в един обем от триста и осемдесет страници. Й. Попов, БНО, 133. Обем на производство. Обем на монтажни работи. Обем на книга. // Прен. Обхват, съдържание на нещо. Колко обекта то [вниманието] може да обхване наведнъж, с един акт? Това е въпрос за обема на вниманието, а под обем се разбира броят на обектите, които вниманието обхваща едновременно. Псих. X кл, 87. Кои от чуждите язици трябва да са преподават, в какъв обем надълго или накъсо. ЦВ, 1857, бр. 333, 151. Обем на понятия. Обем на знания.
