ОБЕЗЖЙЗНЕН 41 ОБЕЗЗЕМЛЯВАНЕ
жество обездомени и осиротели българи излезли да просят. Пряп., 1903, бр. 7, 4. Българското правителство не се сеща, че със своите преговори с Турция влошавва положението на обездомените и гладующи българи в турските области. Пряп., 1903, бр. 42, 2. И не зная, майко, обездомен, / где ще мога с вяра да запра, / щом угасне сетната заря / на живота — твоят скръбен спомен. Н. Лилиев, Ст 1919, 44.
ОБЕЗЖЙЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е лишен от жизненост, в който няма бодрост, енергичност. Съкрушителен печат бяха оставили на тая обезжизне-на физиономия годините. Ив. Вазов, Съч. VIII, 162. Като каза това, страшният редактор.. се повдигна малко на костеливите си ръце. Сякаш, че горните свирепи думи бяха галванически ток, който приведе в движение това обезжизнено тяло. Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
ОБЕЗЖЙЛВАМ, -аш, несв.; обезжиля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Почиствам обикн. месо от жили, сухожилия. Месото, предназначено за колбаси трябва да бъде обезкостено и обезжилено. обезжилвам се, обезжиля се страд. Делфинът се заколва, за да изтече максимално количество кръв, месото се отделя и внимателно се обез-жилва и се отстраняват видимите външни компактни тлъстини. Пр, 1954, кн. 1, 37.
ОБЕЗЖЙЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезжилвам и от обезжилвам се.
ОБЕЗЖЙЛЯ. Вж. обезжилвам.
ОБЕЗЗАРАЗЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Спец. Препарат, който се използва за обеззаразяване; дезинфектор. Семената за посев се третират с обеззаразители. А Лозите се пръскат с обеззаразител — разтвор от син камък.
2. Сел.-стоп. Машина за обеззаразяване на семена. Самоходен обеззаразител. Барабанен обеззаразител. Порционен обеззаразител.
ОБЕЗЗАРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до обеззаразяване. Обеззаразителен разтвор. Обез-заразителна станция. Обеззаразителни средства. Обеззаразителна машина.
ОБЕЗЗАРАЗЯ. Вж. обеззаразявам.
ОБЕЗЗАРАЗЯВАМ, -аш, несв.; обеззаразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Обработвам нещо със специални спедства, за да унищожа причинителите на някаква зараза, болест; дезинфекцирам. — Преди да засеем житото, трябва да го обеззаразим. Ст. Даскалов, CЛ, 265. Ние сме дошли при вас като братя. За да не ви нанесем някаква неволна щета, ние напълно обеззаразихме и най-малката вещ, която внесохме във вашия свят. П. Вежинов, СП, 90-91. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. обеззаразявам се, обеззаразя се страд. За борба с главнята семената преди засяване се обеззаразяват с отрови. Отровите убиват плесенните спори, без да увредят зародиша на семето. Бтн V и VI кл (превод),
171.
ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обеззаразявам и от обеззаразявам се; дезинфекциране, дезинфекция, дезинфектиране. Обеззаразяване на питейна вода. Термично обеззаразяване. Химическо обеззаразяване.
ОБЕЗЗВУЧА. Вж. обеззвучавам.
ОБЕЗЗВУЧАВАМ, -аш, несв.; обеззву-ча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някакво действие, проява да бъде без звук, шум или със съвсем слаб звук; обезшумя-вам. Сега всеки, комуто е дошло да кихне, смята, че е прилично да се постарае да обеззвучи кихавицата си или да я удави в носната си кърпа. П. Мирчев, СЗ, 72.
2. Фон. Произнасям звучна съгласна като беззвучна, когато стои в края на думата или пред друга беззвучна съгласна. Противоп. озвучавам. Книжовният български право-говор изисква да обеззвучаваш съгласните в края на думата, обеззвучавам се, обез-звуча се страд. В някои езици, като сърбохърватски и френски звучните шумови съгласни в абсолютно краесловие не се обез-звучават. А В съвременния български книжовен език звучните съгласни в абсолютно краесловие се обеззвучават.
ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ, мн. -ия, ср.
1. Отгл. същ. от обеззвучавам и от обеззвучавам се.
2. Фон. Езиково явление, при което звучна съгласна, заемаща позиция в края на дума или пред друга, беззвучна съгласна, се изговаря като беззвучна. Обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата е задължително за книжовното българско произношение.
ОБЕЗЗЕМЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин страд. от обезземля като прил. Който е останал без собствена земя за обработване. Обезземлено селячество. Обезземлени селяни.
ОБЕЗЗЕМЛЯ. Вж. обезземлявам.
ОБЕЗЗЕМЛЯВАМ, -аш, несв.; обезземля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лишавам някого от собствена земя за обработване. Противоп. оземлявам. Кооперирането в селското стопанство през петдесетте години на 20-и век фактически обезземли българските селяни и ги отчужди от земята. обезземлявам се, обезземля се страд.
ОБЕЗЗЕМЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обезземлявам и от обезземлявам се; обезземяване. Сега бедата на селянина била не само в усилената експлоа
