ОБЕЗГЛАВЯ 40 ОБЕЗДОМЁН
зяване. К, 1963, кн. 8, 34. За обезгазяване на цветните метали се извършва продухване с хлор. Л. Калев, ВТЛ, 19.
ОБЕЗГЛАВЯ. Вж. обезглавявам.
ОБЕЗГЛАВЯВАМ, -аш, несв.; обезглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отрязвам, отсичам главата на някого, за да го умъртвя. Той изля гнева си само над пазачите на къщата,.., и над слугините, като заповяда първите да обезглавят, вторите да удушат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 143. — Когато нямахме власт, бихме се за нея. Обезглавяваха ни, че сме вдигнали ръка срещу тях, а ние не се отчайвахме. В. Нешков, Н, 373. Комендантът заповяда на войниците да снемат от него патриаршеските дрехи, да го покачат на градската стена и там по-зорно да го обезглавят пред очите на целия град. Д. Линков, ЗБ, 63. Робеспиер.., който е обезглавил толкова си френци във времето на Френската революция, считал себе си за образец на милост и човеколю-бие. ИЗ, 1877,316.
2. Прен. Лишавам някаква организация, движение и под. от ръководството им. Така Фенер искаше с привидни обещания и отстъпки да измами и заблуди българския народ,., да го обезглави като осъди тримата бун-товници-владици и ги изпрати на заточение. Д. Талев, ПК, 24. — Превратаджиите ще се помъчат да обезглавят движението — поясни Пиронев. Г. Караславов, ОХ IV, 433. обезглавявам се, обезглавя се страд.
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезглавявам и от обезглавявам се. В яростта си турските нашественици не се задоволили с облезглавяването на българската интелигенция — те се заели да заличат всеки спомен за съществуването на някогашната самостоятелна и независима българска държава. Ст. Михайлов, БС, 109.
ОБЕЗГОРЧА. Вж. обезгорчавам.
ОБЕЗГОРЧАВАМ , -аш, несв.; обезгорча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отнемам, премахвам горчивината, горчивия вкус на нещо. Обезгорчавам бирена мая. обезгорчавам се, обезгорча се страд. При получаване на марципан от горчиви плодови ядки, те трябва предварително да се обезгорчат, защото намиращият се в тях гликозид амигдалин.. действува силно отровно. А. Генадиев и др., ТЗ, 113.
ОБЕЗГОРЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезгорчавам и от обезгорчавам се. Обезгорчаване на ядки.
ОБЕЗГРИЖА. Вж. обезгрижвам.
ОБЕЗГРИЖВАМ, -аш, несв.; обезгрй-жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Осигурявам; подсигурявам, обезпечавам. Като., разви цивилизацията на своята страна.., Франклин трябваше да обезгрижи нейната бъдъщност и да уекчи нейната наредба. С. Бобчев, ЖФ (превод), 156. Нъ колко средства е изнамерил человек, за да раз-широчи до невероятни размери силите си, да развие чувствата си, да обезгрижи, украси и облагороди съществуванието си. Лет., 1874, 136. обезгрижвам се, обезгрижа се страд. и възвр. Крум,.., свикал сичките българи и турил закони:., бедните да са обезгрижват, за да не гледат те за нищо повече. Т. Шишков, ИБН, 120.
ОБЕЗГРЙЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обезгрижвам и от обезгрижвам се. Като дойде до спречквание с Англия, Америка се нуждаеше да придобие в това спречквание своята независимост, а за., обезгрижванията на тази независимост необходимо беше да са приготви за военна защита и за политическа организация. С. Бобчев, ЖФ (превод), 99.
ОБЕЗДВИЖА. Вж. обездвижвам.
ОБЕЗДВЙЖВАМ, -аш, несв.; обездвижа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо подвижно да престане да се движи, да стане неподвижно. Обездвижвам счупения крак като привързвам към него шина. обездвижвам се, обездвижа се страд. Прави се ком-пресивна превръзка и крайникът се обез-движва за няколко дни. Ал. Гюровски, АЧ,
145.
ОБЕЗДВЙЖВАМ СЕ несв.; обездвйжа се
св., непрех. 1. Ставам неподвижен, лишавам се от възможност да се движа. След счупването на ставата костите зараснаха, но ръката се обездвижи.
2. Водя заседнал живот с малко движение. След като се разболя, той се обездвижи и за няколко години напълня.
ОБЕЗДВИЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обездвижвам и от обездвижвам се. Чрез мускулите фиксатори се осъществява обездвижването на някоя част от тялото. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Защото спортът обединява 7-те хиляди жители на квартала, прогонва далеч тези неприятни понятия като отчуждение, обездвижване. Отеч. 1977, кн. 11, 43. Твърде честото използване на автомобила за придвижване води до обездвижване.
ОБЁЗДКА ж. Спорт. Състезателна дисциплина от конния спорт, при която конят под ръководството на ездач демонстрира походка с разнообразен ритъм, големина на крачката и посока на движение. През вчерашния състезателен ден се състоя обездка в лека категория. ВН, 1955, бр. 184. 1 .В обездката висша категория се наложи Кр. Лекарски („Спартак“) с кон Ед-гард. ВН, 1959, бр. 2537, 3.
— Друга (остар.) форма: о б я з д к а.
ОБЕЗДОМЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и поет. Който е останал без дом, който е станал бездомен. Гладът почна да действува. По всички градове почти, мно
