ОБЕЗЗЕМЯВАНЕ 42 ОБЕЗКРЙЛЯМ
тация, ами по-категорична: обезземляване.
В. Мутафчиева, КВ, 18. Процесът на обезземляване се засилил [в средновековна България] особено много през X в. Под натиска на тежките условия на живот и продължителните войни те [селяните] губели своите имоти и независимостта си. ТЪ I, 92. Съсредоточването на земята в ръцете на едрите земевладелци [в Англия] взело масови размери през XVIII в. и се „узаконявало“ чрез парламента.. Този процес на обезземляване на селяните продължил до първата половина на XIX в. Ист. VIII кл, 17.
ОБЕЗЗЕМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Обезземляване. И противоречията във възгледите на Толстой трябва да се търсят от гледището на оня протест., против разорението и обезземяването на множеството, който трябваше да бъде породен от патриархалното руско село. Г. Бакалов, Избр. пр, 554. То [земеустойството] спомага за обезземяването на трудещите се селяни. М. Мичев и др., 3, 7. Редиците на работническата класа се попълват за сметка на селячеството, което се разорява поради развитието на стоково-паричните отношения, обезземяването и обедняването на селото. Л. Мелнишки, Н, 24.
ОБЕЗЗНАЧА. Вж. обеззначавам.
ОБЕЗЗНАЧАВАМ, -аш, несв.; обеззнача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да бъде, да стане без значение, без стойност; обезсмислям. Мощният дух на Гьоте е постигнал рядкопостижи-мото, чрез вътрешната стойност и хармония на Фауста да обеззначи (..) техниката, външността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 342-343. Блясъка от тебе що сияй, / тям той и само той величие придава. / Без тебе бързо би световната забрава / обеззначила тях — кат бисерний героан / комуто липсува ялмазът. П. П. Славейков, КП ч. III, 82. обеззначавам се, обеззнача се страд.
ОБЕЗЗНАЧАВАМ СЕ несв.\ обеззнача се
св., непрех. Рядко. Обезличавам се. Много, като него млади хора, намериха цяра срещу това зло. Те се примириха с невъзможно-стите и се пригодиха към каприза на условията. Така те посивяха, обеззначиха се и почнаха да дебелеят. Д. Немиров, Д № 9,
51.
ОБЕЗКОСМЯ. Вж. обезкосмявам.
ОБЕЗКОСМЯВАМ, -аш, несв.; обезкосмя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Премахвам, чистя нежеланите косми от различни части на тялото, обикн. с козметична цел, чрез отскубване, откъсване и др. Обезкосмявам крака с депилатоар.
2. Спец. Премахвам косми от животински кожи чрез обработване със специални препарати или механично; епилирам. обезкосмявам се, обезкосмя се страд.
ОБЕЗКОСМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезкосмявам и от обезкосмявам се. Само тия проклети косъмчета,., не се махваха. Започна системно обезкосмяване на краката, под мишниците и под носа. Ст. Даскалов, ЕС, 324. Червеният арсеник дълго е бил употребяван с вар, особено за обезкосмяване на малки кожи, като агнешки и ярешки. Ст. Младенов и др., ОТК, 87.
ОБЕЗКОСТЯ. Вж. обезкостявам.
ОБЕЗКОСТЯВАМ, -аш, несв.; обезкостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Почиствам от кости месо, отстранявам кости от животинско или птиче месо. Обезкостявам месо за кайма, обезкостявам се, обезкостя се страд. Преди смилането месото се почиства от сухожилия и ципи, обезкостява се и се нарязва на малки парчета. Л. Петров и др., БНК, 42. Добре почистената млада кокошка се обезкостява, като се разрязва по гръбнака от шията до опашката и с помощта на тънък нож й се отделя месото от костите, което трябва да остане с кожата. Н. Сотиров, СК, 177.
ОБЕЗКОСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезкостявам и от обезкостявам се.
ОБЕЗКРИЛЯ. Вж. обезкрилявам и обезкрилям.
ОБЕЗКРИЛЯВАМ, -аш, несв.; обезкриля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Сел.-стоп. Премахвам крилцата на семена от иглолистни дървета. Машината обезкрилява семената като ги трие о стените на барабана.
2. Прен. Отнемам на някого надеждата, вярата; обезсърчавам, обезнадеждавам, обезкрилям. Противоп. окрилявам. Колко сломени и обезкрилени изглеждаха те [македонските дружини] сега! В очите им се четеше отчаянието на разбита войска и ужасът на тежко преживени бойни дни. М. Кремен, Б, 107. Как исках: грубо / да ти обърна с ярост гръб, / да се затворя в друг
— по-хубав / живот — без сълзи и без скръб. / Но ти — жесток и зверски силен- / потискаше ме нощ и ден / и много пъти -обезкрилен- / едва не паднах повален. К. Зидаров, СП, 13. обезкрилявам се, обезкри-ля се страд.
ОБЕЗКРИЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обезкрилявам и от обезкрилявам се; обезкриляне.
ОБЕЗКРЙЛЯМ, -яш, несв.; обезкриля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Лишавам птица от крилата й. — Какво ще правиш с мене? — попита разтреперан като лист Иванчо.
— Ще отрежа ръцете, които обезкрилят беззащитните врабчета. А. Каралийчев, ПСIII, 11.
2. Прен. Книж. Обезкрилявам. обекрилям се, обезкриля се страд.
