Page:RBE Tom11.djvu/18

ОБВАРДЯ 18 ОБВЁРВАМ

ОБВАРДЯ. Вж. обвардвам.

ОБВАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от обваря като прил. Разг. Който е приготвен чрез обваряване, варене. Знаеше какво има в тия торбички., малко руп или обварени яйца... К. Колев, ТЕ, 58. От тава-та-блюдо се носи аромата на обварени пилета. След това донасят други блюда с агнета. Д. Дойков, НС, 12.

— Друга(диал.)форма: обиварён.

ОБВАРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обварен. Строгата сортировка на плодовете осигурява получаването на готов продукт с.. еднаква обваре-ност и равномерно насищане със захар. М. Киров, ТК, 71.

— Друга (диал.) форма: обиварёност.

ОБВАРЯ. Вж. обварявам и обва-рям.

ОБВАРЯВАМ, -аш, несв.; обваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Сварявам нещо (пиле, яйце и под.), обикн. цяло, ненарязано; обварям. Братята монголци бяха обварили за мене цял един грамаден овен., и ми го поднесоха на огромно блюдо. Челкаш, ВС, 55. Сложи да обвариш малко яйца. А Обварих пиле. обварявам се, обваря се страд. За да може по-добре да попива влагата, косъмът по-напред ся обварява; при това от него излизат всичките тлъсти вещества. И. Гюзелев, РФ, 203.

— Друга (диал.) форма: обиварявам.

ОБВАРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обварявам и от обварявам се; обваряне. След като поврат [пиперките] няколко минути (до леко обваряване), се изваждат с решетеста лъжица и се почистват от дръжките. Л. Петров и др., БНК, 160.

— Друга (диал.) форма: обиваряване.

ОБВАРЯМ, -яш, несв.; обваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Обварявам. Обварям картофи. Обварям пиле. обварям се, обваря се страд.

ОБВАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обварям и от обварям се; обваряване.

ОБВЕДНЪЖ нареч. Диал. Наведнъж, на един път.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

— Други (диал.) форми: обеднъж, обеднаж, обед-нъг.

ОБВЁЖА. Вж. обвезвам.

ОБВЕЗАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Задължение, дълг, обвързаност. А византийското правителство по неволя им е отстъпало по-после занятите от тях земи с обикновеното обвезателство да дават спомагателни дружини на империята. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 39. Всякий человек като ся роди свързва объязаност да люби отечеството си и като ся отхрани в неговата пазва, потвърдява обвезател-ството да живее и да умре в него и за него. Д. Попов, БКн, 1859, кн.1, 78. Той не искал да избави съвсем длъжниците от техните обвезателства. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 158. Запис или заемно писмо ся нарича писмено обвезателство, по което един длъжник в определен срок е длъжен да заплати известен капитал. Хр. Данов, ТПЧ, 279.

ОБВЕЗВАМ, -аш, несв.; обвежа, -еш, мин. св. обвезах, св., прех. Остар. Книж.

1. Завързвам, обвързвам. Уните нели оставиха Меотийското море, за да идат да об-вежат с тежки вериги народи по-северни? Ч, 1870, кн. 5, 132.

2. Прен. Задължавам, обвързвам. Тоя [божий] закон обвезва и нас, христиане, да го слушаме и да ходим по него. Хр. Данов, ППК (превод), 62. Аз усещах, че бях обвезал себе си да не ся върна, доде не извърша предприятието си сполучливо. ИЗ 1877, 405. обвезвам се, обвежа се страд. ОБВЕЗВАМ СЕ несв.; обвежа се св., неп-рех. Задължавам се, обвързвам се. Търговец ся обвезал да заплати запис от 500 гроша след година и 8 месяци по 5%. Хр. Данов, ТПЧ, 285. Велики европейски сили., твърде малка грижа имаха за положението му [на българския народ] в действие, ако и в па-рижкий договор (1856) ся обвезаха за това! Г. С. Раковски, БВВ, 5.

ОБВЕЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обвезвам и от обвезвам се.

ОБВЕНЧАВАМ, -аш, несв.; обвенчая, -аеш и обвенчея, -ееш, мин. св. обвенчах, св., прех. Остар. Книж. Украсявам с венец; увенчавам. Работник някой като копаял земята, намерил имание. И за това всякой ден я обвенчавал, като че му тя направила добро. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 98. С венец от росни рози чело ще обвенчея, — / корона ази нямам, че вуйко ми отне я. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 82. обвенчавам се, обвенчая се и обвенчея се страд.

ОБВЕНЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обвенчавам и от обвенчавам се; у венчаване.

ОБВЕНЧАЯ. Вж. обвенчавам.

ОБВЕНЧЕЯ. Вж. обвенчавам.

ОБВЕРВАМ, -аш, несв.; обверя, -йш, мин. св. -йх, св. Остар. 1. Прех. Доверявам; обверявам, обверувам.

2. Непрех. Показвам, проявявам, изпитвам доверие към някого; повярвам, доверявам се, обверувам, обвервам се, обверувам се, обверявам се. Сетне фурнаджията и гроз-дарят, като ни обверваха, даваха ни и вересия хлеб и грозде. Ст. Илчев и др., РРОДД, 298. обвервам се, обверя се. Страд. от обвервам в 1 знач.