ОБАЯНИЧЕ 17 ОБВАРДВАНЕ
Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Само Яворов бе пощаден., защото обаянието му като поет и революционер бе по онова време твърде голямо. М. Кремен, РЯ, 232. И ако способността да мисли и решава еднавременно няколко неща бе неговият секрет, то обаянието бе неговата магия, с която покоряваше другите. К. Колев, М, 33. И все пак с нея [природната красота] не може да се обясни обаянието, което упражнява върху нас Стара планина. Ст. Михайлов, БС, 150. Църквата и училището, при крайно влошеното економичес-ко положение на областта, губеха първото си обаяние. П. К. Яворов, Съч. II, 168. // Слава, известност, които придават авторитет, престиж, привлекателност на някого или нещо; ореол. Аз отивах да навестя не Каравелова вожда и ръководителя на емиграцията,.., окръжения с обаяние неукротим революционер, а Каравелова, отфър-ления, пренебрегнатия. Ив. Вазов, Съч. XII, 160. За да укрепи престижа си, той [Александър I Батемберг] трябваше да търси други начини да овладее народа, като си създаде обаяние и популярност. В. Генов-ска, СГ, 83. Сливен, благодарение може би на обстоятелството, че там са се родили няколко популярни войводи., се ползу ваше с известно обаяние. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 67.
2. Остар. Състояние, при което някой е под въздействието на направена магия, баяние; омагьосване, омайване, магия. „Ти ще ся ожениш за принцесата, понеже развали обаянието, което ти препятствуваше.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 148.
ОБАЯНИЧЕ, -та, ср. Диал. Наниз от кръстче и други предмети, донесени от Божи гроб, който се носи на шията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБАЯТВАМ СЕ, -аш се, несв.\ обаятя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. За хляб, тестени произведения — изсъхвам и се втвърдявам, ставам баят.
О В Цариград не държат хляба да се обая-тва. Диал. Ирон. Казва се на човек, който се хвали, че знае някакъв чужд език, а не може да преведе на този чужд език някоя българска дума.
ОБАЯТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Магьосник, вълшебник. Обаятелят, като стана невидим, царят найде принцесата, която ся съгласи да ся ожени за него. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 148.
ОБАЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Очарователен, привлекателен. Боян Пенев беше един от редките културни мъже на страната ни.. И тембърът на гласа му — топъл, мек, —и думите му — някак закръглени.. — всичко това правеше от него един обаятелен събеседник. К. Константинов, ППГ, 343. По заник слънце Витоша придобива особено обаятелен вид. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6.
2. Който може да обайва, да покорява емоционално. Дори в неизбежните мигове на размисъл много често хуманното и обаятелното учение му изглеждаше утопично. Д. Фучеджиев, Р, 228. Неговата безпример-на решителност и обаятелните му патрйг отически песни бяха в състояние да трогнат и най-заспалите му слушатели. 3. Стоянов, ЗБВ I, 168.
ОБАЯТЕЛКА ж. Остар. Магьосница, вълшебница; обаятелница. Тъжният спомен за орфеичната обаятелка,.., възкръсва в паметта ни. БНТ, 1941, бр. 213-214, 1.
ОБАЯТЕЛНИЦА ж. Остар. Обаятелка. Когато умира някоя магесница жена и пренесем душата й в пъкъла, нашият господар Велзевул й оказва особена почит.. Такава почит оказва нашият господар на самовилите и бродниците, на магесниците и обаятелниците. Отеч., 1977, кн. 11, 17.
ОБАЯТЕЛНО. Остар. Нареч. от обаятелен; омайно, обайно. Посред селото протича бистрата Дедовска река, която приспива обаятелно, със своето приятно шум-тение неговите жители. 3. Стоянов, ЗБВ I, 303.
ОБАЯТЕЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на обаятелен; обаяние, очарование. Влахов само се опитваше да изглежда доволен от себе си и това лесно му се удаваше, защото беше обаятелен. А особена обая-телност изпълваше пространството около него главно, когато се нуждаеше от някого! А. Наковски, БС, 109.
ОБВАЛ м. Остар. Книж. 1. Срутване, свличане на скална или земна маса. Обвали станаха вече няколко пъти, няколко пъти се спираше движението, хиледи хора., губиха цели дни да чакат по станциите раз-чистванието на пътя. Ал. Константинов, Съч. I, 240. Кавказ е под мене.. / .. / Оттук виждам извори да се пробиват, / и как се обвалите страшни низриват. К. Христов, Мис., 1894, кн. IX, 484.
2. Място, където е станало срутване, свличане на земна маса. От Роман тренът ще закара пътниците до мястото на катастрофата, ще минат обвала пешком, а оттам ще ги по емне софийският трен. Ал. Константинов, Съч. I, 239.
—Рус. обвал.
ОБВ АР ДВ АМ, -аш, несв.; обвардя, -иш, Мин. св. -их, св., прех. Остар. Завардвам от всички страни. Българите обграждаха земята си с търнов плет и в мирно време об-вардваха я със стражи. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 119. обвардвам се, обвардя се страд.
ОБВАРДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обвардвам и от обвардвам се.
