ОБАЦВАНЕ 16 ОБАЯНИЕ
— Море що така си се обацал, бре синко — му рекол Господ-бог. — Що е тая кал , що си напраил пред тебе? СбНУ VIII, 181.
ОБАЦВАНЕ, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обацвам и от обацвам се; оцапване, изцапване, омърсяване.
ОБАЧЕ съюз. Книж. I. За противопоставяне. 1. Установява противопоста-вително отношение между части на изречението или между две изречения, като съюзът стои при тази част, която трябва да бъде подчертана, изтъкната; но. Старите буржоазни революции., наистина бяха придружени от известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“ или днешната буржоазия. Г. Кирков, Избр. пр I, 65. Това беше малка селска бозаджийница.. Играеха се обаче карти и бозаджийницата беше станала напоследък клуб на голяма част от младежта. Ст. Даскалов, БМ, 57. Изпърво Нонин не даде значение на това свое разстройство, защото помисли, че е от пиене. Обаче като си припомни, че целия ден и вечерта не бе пил нищо, обзе го страх. Елин Пелин, Съч. I, 134. Въвеждат се войски, за да защитават малобройното, обаче привилегировано сръбско малцинство. Д, 1991, бр. 75, 3. „Ела да се прегърнем брат със брата, / отдавна както подобава...“ / Вълкът, обаче, взел да се смущава... Д. Подвързачов, Б, 14. Небрежно покрай него стара дама мина, / след нея — весел рой деца, /и ей проточиха се подир тях мнозина / с безгрижни, ледени лица. / Обаче никой взор не пожела да метне, / да спре, да прочете ред... два! Хр. Смирненски, Съч. I,
25.
2. Свързва части на изречението, които изразяват противоречиви понятия или две изречения, когато действието в първото изречение категорично се противопоставя, сил-но противоречи на действието на второто, като съюзът стои при тази част, която трябва да бъде подчертана, изтъкната; но, ала1,
а. Докато си вън от сферата на боя, можеш още да вярваш и дори да мислиш. Прекрачиш ли обаче в огнения обръч, изведнъж те грабва някаква чудовищна безсмислица: защо е всичко това? Л. Стоянов, X, 10. На-родното училище в Карлово се формира в началото на миналия век, обаче образователното дело достига своя разцвет едва когато в града за учител се установява Райно Попович. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. От нашите очи изчезнаха много пространни държави,.., обаче с нова държава Европа не е надарявана почти от 50 години насам. Г. Бенев, БК (превод), 1.
3. Свързва две изречения при посочване на някакво несъответствие, като второто изречение изразява ограничението или частич-ното противоречие на смисъла на първото; но, ала1. Непредвидена причина ме задържа днес, та ще се лиша от удоволствието да ви бъда гост. Запазвам си обаче правото да си пия чая у вас в четвъртък. Ив. Вазов, ПЕМ, 10. Простичка,.., тя разбра обаче скръбното положение на Рада и делеше мъките й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Опърни-чав е, обаче." има право. Албена много го прекали! Й. Йовков, А, 19. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път й откри, че я обича, обаче, преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен в нея. Елин Пелин, Съч. I, 137. Не зная, какво чувствах, като гледах младата чужденка,.., обаче усещах, чак гърлото ми се задавя от сълзи. Р, 1925, бр. 193, 1.
4. Свързва части на изречението или две изречения, второто от които се противопоставя на очакваното, предполаганото или естествено следствие на изложеното в първото изречение обстоятелство; но, ала1. Кири-як Стефчов размени няколко поздравления с глава, без обаче да се здрависа със Соколова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68. Туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Кой не е тичал подир Албена?.. Обаче, катц дойде до женене, всеки се тегли назад. Й. Йовков, А, 11. Бяхме уверени, че скоро ще са дигне върху ни тежка потеря. Излази обаче про-тивното на нашето, не без основание, предположение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 192.
II. За съпоставяне. Свързва две прости изречения в сложно, за да се изтъкне известна разлика, несходство; ала1, ама1. Не знам какво да кажа по първия въпрос, обаче силно ме интересува вторият.
1П. За присъединяване. Присъединява части на изречение или изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното изречение; но, ала1, ама1. Отидохме да разгледаме вилата му. Не знаеш обаче каква вила има той.
ОБАЯ. Вж. обайвам и обаявам.
ОБАЯВАМ, -аш, несв.; обая, -аеш, мин. св. обаях, св., прех. Остар. Обайвам. Погледа [търговецът] низ прозореца и не видя вече сняг, но люлеж от цветя, които му оба-яваха погледа. Кр. Пишурка МК (побълг.), 46. Требе и ти да си чула, че Боян, син Симеонов, научил ся йе на влъшба, вдига мрътви от гробовете, а живи обаява. Е. Мутева, РБЦ (превод), 85. обаявам се, обая се страд.
ОБАЯВАНЕ, ми. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обаявам и от обаявам се; обайване.
ОБАЯНИЕ, мп. няма, ср. 1. Покоряващо влияние, въздействие на личност с изключителни физически или нравствени качества, на природна забележителност, на институция и др. върху някого, над околните; очарование, обаятелност. Обаянието на
