ОБАНВАНЕ 15 ОБАЦВАМ
ОБАНВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обанвам и от обанвам се; избанва-не, обаносване.
ОБАНДЕРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Облепям с бандерол. Обандеровам цигари. обандеровам се страд.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОБАНДЕРОВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от обандеровам и от обандеровам се.
ОБАНКРУТЯ. Вж. обанкрутявам. ОБАНКРУТЯВАМ, -аш, несв.; обанкрутя, -йш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Правя някакво предприятие, банка и под. да стигне до банкрут, фалит, да пропадне. обанкрутявам се, обанкрутя се страд. ОБАНКРУТЯВАМ СЕ несв.; обанкрутя се св., непрех. Остар. Книж. Банкрутирам, фалирам. Мария Антоанета,.., и някои принцове.. увеличале разходите, следователно и господарствените дългове, от година на година се повече и повече и Франция била готова съвсем да са обанкрути. С, 1872, бр. 46, 368. Кой може да ни гарантира, че един от почтените ефори не ще утре или в други ден да се обанкрути и да изяде и болницата, заедно със 100-тях кревата. Л. Кара-велов и Хр. Ботев, ЗК, 113. Турските злоупотребления са достигнале до своето съвършенство,.., турската (Ьинанция е готова да са обанкрути. С, 1872, бр. 44, 348.
— Друга форма: обанкротявам.
ОБАНКРУТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обанкрутявам и от обанкрутявам се; банкрутиране, фалиране.
— Друга форма: обанкротив ане.
ОБАНОСАМ. Вж. обаносвам. ОБАНОСВАМ, -аш, несв.; обаносам, -аш, св., прех. Диал. Изкъпвам; обанвам, из-банвам. обаносвам се, обаносам се страд и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБАНОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обаносвам и от обаносвам се; обанване, избанване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБАНЯ. Вж. обанвам.
ОБАНЯМ. Вж. обанвам.
ОБАРАМ. Вж. обарвам и обарям2.
ОБАРВАМ, -аш, несв.; обарам, -аш, св., непрех. и прех. Диал. 1. Претърсвам; пре-тършувам, пребарвам, обарям2. Можем да запалим и свещ.. Тачката отиде към панга-ря, дбарва, тарашува и най-после се завърна. И. Йовков, Ж 1945,182.
2. Опипвам. — По цял ден мие чиниите, а пияндетата я обарват сочи от горе до долу, нали я знаеш каква е!... В. Милев, РК,
144. обарвам се, обарам се страд., възвр. и взаим.
ОБАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обарвам и от обарвам се; обаряне2.
ОБАРУТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е примесен с барут, нацапан с барут или има дъх на барут. По младежкото лице потекоха гъсти, мътни, обарутени сълзи: „Ти ще живееш, скъпа майчице, скъпа родино!“ П. Вежинов, НС, 66. Бе век на революции, въстания./Димеше обарутена Европа. Мл. Исаев, ЯД, 9. Земята от убити хора бременна, /оплаква обарутени чела. Сл. Ка-раславов, Д, 5.
ОБАРЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); оборя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Събарям, повалям. Вятърът беше дотолкова силен, щото обаряше и керемидите от къщята. П. Хитов, МП, 18. Круша кога узре-йе, сама пада, а пощо прегори, и снег я не обара. СбНУ XXV, 28. Потекла е вода / кална каменита, / равна със брегове. / Брегове обара, / мостове залива. Нар. пес., СбВСтТ, 643.
2. Оборвам, оборям. Драгой беше упорит, но искрен момък, — може би много по-иск-рен от Странджева.И тоя като по-хитър го забъркваше, обаряше му мислите, а накрай го взе на смях. А. Страшимиров, А, 615. Понякога ся случваше и да ся присмиват Юму, па еще да го обарят в самий парламент, нъ той за това нехаяше, а си караше неговата. Й. Груев, СП (превод), 68. Звани-чна „Аустрийска кореспонденция“ [вестник] обаря тия гласове францушкаго „Мо-нитера“ и дума, че он само кога говори за францушки работи, тогда може му ся има-ти поверение. БДн, 1857, бр. 1,3. ооарям се, оборя се страд. Преди малко време са бяха разнесле гласове, че., произошло пълно споразумение.. Тия гласове днес са съвсем обарят. С, 1872, бр. 34, 266.
ОБАРЯМ2, -яш, несв., обарам, -аш, се., непрех. и прех. Диал. Обарвам. Отпосле, когато Милан и Теохарий се ровеха в спомените си, казваха, че и двамата бяха го чули да обаря je q6opa, да излиза и да влиза в стаята. Й. Йовков, Разк. II, 374. В такива нощи мъртвешкият дух на полусъборени-те и необитаеми къщи, — уродливото и грозно харо, накичено с пера, парцали и хлопки, излиза из незнайното си леговище, обаря по таваните, кача се и слиза по сргълбите, отваря и затваря вратите. Й. Йовков, Ж 1920, 105. обарям се, обарам се страд., възвр., и взаим.
ОБАРЯНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обарям1 и от обарям се.
ОБАРЯНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обарям2 и от обарям се; обарване.
ОБАЦАМ. Вж. о б а ц в а м.
ОБАЦВАМ, -аш, несв.; обацам, -аш, св., прех. Диал. Оцапвам, изцапвам, омърсявам, обацвам се, обацам се страд, и възвр.
