ви,, раздаваше щедри милостини на нуждаещите се. Ив. Вазов, Съч. XIII, 110.
— Друга (остар. книж.) форма: нуждающсс.
НУЖДАЯ СЕ, -аеш се, мин. св. нуждах се, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Изпитвам нужда, потребност от нещо или от някого. И нейната усмивка и гласът й сякаш подчертаваха, че именно Боянов е човекът, кдйто преди всичко се нуждае от щастие. И. Йовков, ПК, 126. Васил се нажали .. За него това кученце беше живо същество, измъчено, отритнато от жестоки хора и се нуждаеше от помощ и закрила. Ив. Планински, БС, 29-30. Ние се затворихме в черупките си тъкмо когато най-много се нуждаем един от друг? Ем. Манов, ПС,
16. Водата е необходима на растението от момента на поникване на семената, но особено много растението се нуждае от вода в периода на растежа. Бтн V и VI кл (превод),
2. Намирам се в затруднено материално положение, в оскъдица, в нищета. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, В АХ, 112. — Аз, бабо Лалке, ти казах, че ще я наредя. Но знаеш, трябва нещо на училищните да се даде... пък и за мене нещо. Знаеш, такива са времената. Пуста криза... Нуждаем се всички. Елин Пелин, Съч. IV, 161-162.
НУЖДИЦА ж. Рядко. Умал. от нужда.
— Ти ме знаеш на кой съм ред, нали? Аз съм, то се каже, половин чивяк. — Малка нуждица имаш, ама нищо от това. Т. Влай-ков, Съч. II, 276. Нали Неда инак си е здрава .. Ех, нуждицата й остана, истина. Мъч-ничко ще да е на момичето, знам. Ще му тежи това нящо. Т. Влайков, Съч. II, 236-237.
НУЖДИЧКА ж. Рядко. Умал. от нуждица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НУЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който е потребен, необходим на някого или за нещо, от който има нужда. Тази вещ не ми е нужна.
2. Който съответствува, отговаря на някаква цел, на условията за нещо; необходим. Подир един ден Македонски, снабден с наставления и нужните писма, тръгваше от Браилската гара за Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Консула .. продължаваше да го поддържа до последния ден на курса и сетне, като го снабди с нужните средства, препоръча му да се завърне в отечеството си. Ал. Константинов, Съч. I, 284. Почнах да пренасям камъни и да ги трупам до кръглата стена. Щом грамадата стигна до нужната височина, нетърпеливо се покатерих по нея, прекръстих се и си мушнах главата в отвора. Г. Белев, ПЕМ, 35. Като не са намери восък в селото, селяните бяха принудени да стопят черковни .. свещици, от които извадиха нужното количество.
3. Стоянов, ЗБВ III, 187.
3. Като същ. нужното ср. Това, което е потребно, необходимо, от което има нужда. Най-напред баба Анастасия погледна към трапезарията и преброи лъжиците,.., след това отдаде нужното на разните покрив-чици и възглавнички. Ем. Робов, ТШ, 3.
НУЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Клозет, тоалетна. Ятаганът съм уврял в банята на харамлика, а пушката съм закопал под прага на нужника. Ив. Вазов, МЧ, 15. От един прозорец зорко го наблюдаваше немлада жена и той позабави стъпки,.., но бързо отмина: усетил бе през отворената порта, че там, току зад портата, беше нужникът. Д. Талев, ГЧ, 7. В задния двор бе дръвникът,.., леглото на козата и най-сетне нужникът, скован от дъски от сандъци — бащино произведение. Ив. Хаджийски, БДНН II, 26. Забаламосал .. охраната във влака, диария, рекъл, имам, и от нужника се хвърля с главата надолу — тъй му дошло насгода, но оцелял. К. Георгиев, ВБ, 55.
НУЖНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Който се отнася до нужник; клозетен. При вдигане на лагера нужничните ями трябва да се засипят с пръст. Хр. Марков и др., ТБ, 215.
НУЖНО. Нареч. от нужен. 1. При гл. съм, оказвамсеи под. в 3 л. ед. Означава, че нещо е необходимо, потребно. Вчера ви писах, че в събота няма да слизам в София. Сега се оказва нужно още сутринта да бъда в София, та ще си пия и съботния чай у вас. Йв. Вазов, ПЕМ, 103. В селската чета влизаха двайсет души — не беше нужно повече. Д. Талев, И, 387.
2. При гл. считам, намирам и под. с предл. з а и следв. изр. със съюз д а. Означава, че някой преценява като потребно, необходимо да се извърши действието, изразено в следващото изречение. В желанието си да се предпази от странични явления, императорът не счел за нужно да уведомява предварително за своето посещение никого. Хр. Ковачевски, СК, 61. Не намирам за нужно да ви говоря пространно за нашите поборници и мъченици, защото с това са отдалечавам от предмета си. С, 1872, бр. 41, б.с.
3. При гл. съм в 3 л. ед. и с крат. лич. место-им. в дат. Означава, че някой има някаква потребност, нужда. Нужно ми е да остана малко на спокойствие.
НУЖНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Нужда, потребност. Натъкмява [човекът] добре управител за кораба и снабдява всичките нужности според обстоятелствата за до определеното място. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 12. На това предприятие ся появиха големи нужности и препятствия. П. Кисимов, О А I (превод), 112. Прусия и Италия споряд това важно дело, де