нонощно ся занимават и тии с приготовлението на военните си нужности. Дун., 1866, бр. 80, 2.
НУЗЛА ж. Остар. и диал. Гингивит; нузлата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НУЗЛАТА ж. Диал. Гингивит; нузла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НУКЛЕЙН м. Биол. Богато с фосфор вещество, намиращо се в ядрото на клетка* та. Медът не съдържа нуклеини. Ето защо, той може да бъде приеман от хора, боледуващи от подагра. ПН, 1934, кн. 4, 60. Към това централно ядро на съчленени аминокиселини .. са прикачени .. разни, по-прости или по-сложни съединения — захари, фосфати, органосерни съединения, нуклеини, багрилни сложни тела. ПН, 1934, кн. 2, 22.
— От лат. nucleus 'ядка' през нем. Nuklein или фр. nuclei ne.
НУКЛЕИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който съдържа нуклеин. Лъчите [при радиация] навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146.
◇ Нуклеинови киселини. Биол. Сложни, биологически активни високомолекулни органични съединения с изключително важно значение за живота, които се съдържат във всяка клетка на организмите и играят ос-новна роля при пренасяне на наследствеността, в процесите на обмяната, в биосин-тезата на белтъците и др. Белтъчините образуват с нуклеиновите киселини и с липо-идите сложни комплекси и протоплазмени системи, в които протичат процесите на обмяната. ОБиол. X кл, 7.
НУКЛЕОЛА ж. Биол. Бяло телце, което се намира в ядрото на клетката. Във всяко ядро могат да се открият ядрена мембрана, ядрена мрежа, ядрен сок и едно или две ядърца (нуклеоли). Р. Райчев, НКД, 12.
— Лат. nucleola.
НУКЛЕОН м. Физ. Елементарна частица, основна съставна част на атомното ядро, която с положителен електрически товар е протон, а без елекрически товар е неутрон; нуклон. Протонът и неутронът се разглеждат в последно време като различни състояния на един тип градивна частица, наречена нуклеон. Н. Пенчев и др., КАХ, 6. При бомбардирането на всяка мишена протичат ядрени реакции, в резултат на които настъпва преразпределение на нуклео-ните (протоните и неутроните) между изходните ядра и бомбардиращите ги частички. Вселена 69, 210.
— От лат. nucleus 'ядка' през нем. Nukleon или фр. nucleon.
НУКЛЕОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до нуклеон; нук-лонен.
НУКЛОН м. Физ. Нуклеон. Елементарните частици се делят преди всичко на два основни типа — лептони и адрони .. Адро-ните от своя страна се делят на мезони и бариони, а барионите — на нуклони и хипе-рони. Вселена 69, 171. В последните години се изказват твърде обосновани съмнения относно това, че ядрото е построено от нуклоните, така както сградата е построена от тухли. НТМ, 1962, кн. 3, 6.
— Рус. нуклон.
НУКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Нуклеонен. Странно е обстоятелството, че както нуклеонът съдържа пи-мезонен облак, така и nu-мезонът съдържа нуклонен облак. НТМ, 1962, кн. 1, 5.
НУЛ, нулът, нула, мн. нулове, след числ. нула, м. Остар. Нула. — Като ми е вземал гъркиня за жена, че се е помислил кой знае какво... Гъркиня! Пфу! Колко са ми падали такива, ама нул внимание. Аз за българското държа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 43.
— Друга форма: н о л.
НУЛА ж. 1. Мат. Цяло число, означавано със знак 0, което е единственото по-голямо от всяко отрицателно число и по-малко от всяко положително число. В естествения ред на числата четни числа са 2, 4, 6, 8,.. Нулата причисляваме към четните числа. Аритм. V кл, 56. Като използува за основа числото 10, той [Архимед] решава въпроса за представянето на произволно големи числа, без да използува нулата и степенен показател. Мат., 1967, кн. 2, 3. Ако умалителят е равен на умаляемото, разликата е равна на нула. К. Кърджиев, А, 270.
2. Цифреният знак на това число — 0. Разказа още с кикотене, как издебвал учителя си по история .. и изменявал с изкусно из-драскване бележките му за него и нулата направял 5. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. На вавилонските математици още преди 40 века са били известни таблицата за умножение, символът на нулата, отрицателните числа, квадратите и кубовете. ВН, 1958, бр. 2045, 4. Всяко число, което ся окончава на нула, дели ся на 10; зачтото всички деся-тици, стотини и т.н. делят ся на 10. Хр. Данов, ТПЧ, 107.
3. Само ед. Физ. Градус на температурата, който съответствува на точката на топене на леда. Къпехме се във вировете под планинските водопади, в една вода с температура близо до нула градуса. Ив. Вазов, Съч. X, 144-145. В края на юли и в началото на август 1864 г. посред лято започнала зима! Необичайното време се обърнало и температурата спаднала под нулата. ВН, 1960, бр. 2654, 4. // Деление на термометър, което съответствува на такъв градус. Живачният стълб на термометъра в котлярното отделение стоеше неизменно на петдесет градуса над нулата. Д. Добревски, БКН, 30. Сняг голям паднал и студът стигнал до 7
