Page:RBE Tom10.djvu/1188

Три години вече, от сутрин до среднощ, аз съм на бойна нога: водя непрекъсната борба с десятки явни и тайни врагове. К. Константинов, СЧЗ, 179. — Запасни журналисти не признаваме. Българановците са винаги на боева нога! Хр. Смирненски, Съч. III, 86. На горната нога стоя. Диал. Знатен, виден съм. На нога (нозе, ногнте). Остар. и диал. 1. Прав, без да сядам. Не знаеше що е почивка Гьоре Павлев. Дори когато малката чета се спираше да хапне по няколко залъка или край някой кладенец за вода или да преспи, и това ставаше някак на нога. Д. Талев, И, 272. 2. Напълно готов за действие, в очакване на нещо. Отон си припомня уверенията на асеновградския председател на съзаклятието Павел Костов, че Лясково и Добралък са „на нога“ и скърца зъбите. Н. Хайтов, 1ИГ, 125. Портарете можат да спават само нощя, а деня не им е прощено ни една минута да заспят или да задремат, но всегда да са бодри и на нога. Неофит Рилски, ОМР, 52. 3. Лично, сам. Далеко бяха от него грижите на тия богати агалари, които бяха свикнали раята да пълни хамбарите им, да им носи на нога кирии за дюкяни, ханища и безистени. Д. Талев, ПК,

127. Сто и двайсет овце продадох, сто жълтици на ръка получих, а останалите след няколко дена Адил ми ги донесе в моето село Катраница на ногите, дето се вика. Н. Хайтов, ДР, 87. На равна (еднаква) нога. Остар. При еднакви условия, с равни права. В консулатото престана всеки етикет и стеснение,.., дипломати и българи се поставиха на равна нога. Ив. Вазов, Съч. XXV, 213. Светата екзархия настоятелно трябва да заяви на Високата порта или българските училища да се поставят на еднаква нога с гръцките, или тя да прави с тях каквото ще. Бълг., 1902, бр. 466, 2. На своя нога. Остар. и диал. 1. Който има самостоятелно, независимо положение; самостоятелен. Баба Милкана им остави бащина къща и бащини ниви непокътнати, а отгоре туй оставила им тя и своите спечелени черни грошове. А и Боньо с коварството си навъди цяло стадце, та стана сега на своя нога домакин. А. Страшимиров, ЕД, 122. 2. Самостоятелно. — Може да сте най-добрите. Само той няма да се дигне на своя нога, няма да подкара и работите тъй, както той си мисли. Ще бъде покрай вас и всичко ще тече тъй, както си го знаем. П. Тодоров, Събр. пр II, 347. На тая <лъжа> й се скъсиха нозете. Диал. Разкри се истината, узна се, разбра се, че нещо е лъжа. На широка нога. Разг. Богато, разполагайки с много пари. Той живее на широка нога в голяма, хубава къща и свободно се отдава на своята страст да колекционира скъпи предмети и картини. Хр. Ковачевски, СК, 46. Той изостави ханджийството и като поскита година-две из Румъния, залови се да върти търговия с манифактурни стоки на широка нога. А. Гуляшки, ЗР, 26. Не подвивам / подвия нозе (нога). Диал. Работя непрекъснато, без никаква почивка, без да седна. Нога за нога. Диал. Бавно, постепенно, стъпка по стъпка. Нога за нога Кума Лиса се изчепила на двор. Н. Геров, РБЯ III,

278. Ногата ми не стъпва / стъпи (няма да стъпва / стъпи) някъде; нозете ми не стъпват / стъпят (няма да стъпват / стъпят) някъде. Диал. Не отивам, не ходя, не идвам (няма да отивам, да ходя, да идвам) някъде. Още веднъж поклати той [хаджи Мореа] отрицателно глава и заяви високо: — Ногата на Илия не ще стъпи тук за даскал! Цв. Минков, М3, 30. Още не видял коня, замахал нога (нозе); още не яхнал коня, замахал нозе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Падам / падна в (пред) нозете на някого. Остар. Книж. Моля коленопреклонно, унизително някого за нещо. Плета (преплитам / преплета) нозе<те>; преплитат ми се / преплетат ми се нозете. Остар. и диал.

1. Много съм уморен, едва ходя от умора, олюлявам се при вървене. Неговият кон се подхвърляше с усилие и все повече увисваше глава и преплиташе нозете си. И. Вълчев, СКН, 32. 2. Пиян съм. Плета се (заплитам се / заплета се) в нозете на някого. Остар. и диал. Въртя се, навъртам се около някого без работа и му преча. — Няма главатар, дето ще тръгне да се плете в нозете на Кара Фейзи— ни за добро, ни за лошо. Пък и Кара Фейзи с никого не ще да дели златото на Котел. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 635. Чер-нокожите улични продавачи не го [европееца] оставят на мира.., заплитат се в нозете му, дърпат го и го молят. Св. Минков, ДА, 23. Плюя си на нозете. Остар. и диал.

1. Бързо побягвам, махам се от някъде. — Ако изтичаш до дома и ми донесеш огниво-то, ще ти дам четири шилинга. Само ще си плюеш на нозете, чу ли? Хайде, бягай сега! Св. Минков, СЦ (превод), 35. 2. Отйравям се пешком на път (обикн. дълъг и изморителен). Сега трябва да си плюем на нозете и до 5 часа да сме в града. Побивам / побия нозе. Диал. Стъпвам, заставам някъде. Вред гиздост и няма где да стъпи с нечистите си опинци. Където побие нозе, ето че се образува мътна локва и закрие хубавите шарила. М. Смилова, ДСВ, 119. Повличам / повлека нозе. Остар. и диал. Тръгвам бавно и без желание. Самуил мълчаливо го побутна от вратата и се отправи към трапезарията. Слугата повлече нозе след него. Д. Талев, С II, 156. Подвивам / подвия нозе (нога). Диал. Прекъсвам да работя, почивам си от тежък, уморителен труд. Не оставяше да подвият нозе ни майка му, ни по-малката му сестра, която се унесе по него, прилепи се и бързаше да му угоди във всичко. Д. Талев, ПК, 601-602. Подкосявам / подкося нозете някому. Остар. и диал. За болест,