умора, страх, радост и др. — ставам причина някой да почувствува слабост, немощ и да не може да върви или да стои прав. Върве-нето ми из върлините става трудно, умората подкосява нозете ми. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. Подкосяват ми се / подкосят ми се (пресичат ми се / пресекат ми се, скъсяват ми се / скъсят ми се) нозете. Остар. и диал. Изпитвам слабост, немощ и не мога да стоя прав поради умора, болест или поради някакво внезапно обхванало ме силно чувство (страх, радост и под.). Тя се засмя нервно, неестествено и сухо.. Нозете й cje пддкоси-ха и тя приседна на земята. И. Йовков, Разк. I, 142. Под нечии нозе (нечия нога) съм. Диал. Под властта на някого съм, поробен съм от някого. — Де що е кър около нас и де що е имало тъдява села — всичко е било под ногата му. Пет хиляди брави имал стока, стотина аргати, воденици и пак е било окото му все в чуждо. Н. Хайтов, С, 104. Поставям / поставя (слагам / сложа) на твърди нозе (твърда нога) нещо. Остар. Книж. Поставям нещо на здрава, си-гурна, надеждна основа. В такова настрое-** ние се намира Ницше, кога изгрява в душата му идеята за „Възвръщането на онова, що е било“, основната идея, върху която е възнамерявал да постави на твърди нозе своя Свръхчовек. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. Българският фейлетон., е поставен на твърда нога едва сега, от Алека. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 160. Почвата се люлее под нозете ми. Остар. Книж. 1. Загубвам увереността си, не се чувствам сигурен в себе си. 2. Положението ми започва да става несигурно, започвам да губя изгледите за успех или да задържа, запазя властта си. Пружа си нозете според юргана. Диал. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. 2. Изявявам претенции или постъпвам съоб-разно с възможностите си и положението си. С едната нога съм <стъпил> в гроба. Диал. Много съм зле, в много лошо състояние или в опасно положение съм и може да умра. — Ами, щерко, жена като ражда, тя е с едната си нога в гроба. Д. Талев, И, 455. Седя (сядам / седна) кръстом ноги. Остар. и диал. Седя или сядам с кръстосани крака, по турски. Да седи кръстом ноги на голите дъски в дюкяна на бай Филипа и да си вади очите с иглата — това беше работа достойна за човек с no-смирена и покорна душа, но не и за Гаврила. Л. Стоянов, Б, 22. Посрещнахме го всички с теманета, / той седна кръстом ноги до кюмбето. Д. Под-вързачов, Б, 114. Слагам / сложа в (пред) нозете на някого нещо. Остар. Книж. Предоставям изцяло на някого нещо. — Кажи на баща си, че слагам живота си и сабята си пред нозете му. Ив. Вазов, Съч. XX, 86. Слагам / сложа (турвам / турна, турям / туря) нога1 на някого. 1. Диал. Спъвам някого, като препречвам крака си пред него.
2. Книж. Попречвам на някого да извърши нещо, да успее. Четирма велможи един ден извикаха насаме княз Бенеамина, та му предложиха да поеме царски венец и жезъл .. — Що правите, боляри? .. Та чут ли е брат на брата нога да слага — и видит ли е брат брата лукаво да измества от престол? Н. Райнов, КЦ, 41-42. Слагам / сложа (турвам / турна, турям / туря) нога2 на нещо. Книж. Поставям под властта си, завладявам нещо (град, земя, държава). Ъл сам би поканил и улеснил по-силния да тури нога върху територията на угите, за да ги брани уж от огулите. Сп. Йончев, ШД, 27. С пушка (кримка) при нозе. Диал. 1. Мирно, като отдавам чест. Бае Стоян., с кримка при нозе, следеше с очи тия безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Елин Пелин, Съч. II, 154. 2. В пълна готовност за действие. — Щом са се събрали двама без душа, трети без глава, четвъртият, ако е човек, трябва да е с пушка при нозе! Н. Хайтов, ПЗ, 71. — Ние трябва да бъдем с пушки при нозе, както се казва по войнишки — отвърна бързо и оптимистично Чучев. Г. Караславов, ОХ IV, 175. Стоя здраво на нозете си. Книж. Имам си-гурно положение, солидни позиции. Новото ръководство стои здраво на нозете си и едва ли ще допусне грешки. Строшавам / строша на дявола ногата. Обикн. св. Диал. Превъзмогвам в себе си омраза, вражда или лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Стъпвам / стъпя на нозесте си>. Остар. и диал. 1. Ставам самостоятелен, започвам сам да печеля прехраната си. — Там, в Ни-кополско, е попаднала [Димка] между няколко no-събудени учители, но единът побързал да се годи за нея, а тя току-що била излязла от гимназията и не била стъпила още на нозете си. А. Страшимиров, К, 32. — Всеки търси пътища... И тя... Не винаги човек взима веднага правия път... Но рано или късно се опомня... Тя ще стъпи по-здраво на нозе, чичо. Не се тревожи! М. Гру-бешлиева, ПИУ, 233. 2. Замогвам се материално, съвземам се, след като съм бил в лошо материално положение. 3. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Маларията ме събори. Така тръгнах за Варна — при майка и сестри: кой би ме приютил? .. И щом стъпих на нозе, хвърлих се учител в селата. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. Турям / туря лице под ноги. Диал. Изгубил съм всякакъв срам, държа се нахал но, безсрамно. Стиска Лило капата у ръце, свива я, гняви я, па току почне: —Де-до... ете, я... она... резил у къщи!... Не е че-ре!... Турила лице под ноги, па не се търпи вече. М. Георгиев, Избр. разк., 64. Хвани едина за ногите, удри другия по главата. Диал. Пренебр. За хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Хващам / хвана бога (врага) за нога<та>. Диал. Ирон. Постигам
