180. Волтеровата смешна дума, че уж той като прочел списанието на Русо, въззел силно желание да ходи с четири нози, била не безостроумна критика на тойзи труд. Ч, 1871, бр. 8, 231.
О Ближа праха на нозете на някого. Книж. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого. Вдигам / вдигна (дигам / дигна, изправям / изправя, поставям / поставя, турям / туря, турвам / турна) на <бойна (боева, военна)> нога1 някого или нещо. Книж. Вдигам, привеждам някого или нещо в бойна готовност; мобилизирам. Вестта за пристигането на царя веднага изправи всички на бойна нога. П. Илиев, ЛВ, 175. Полицията и тя тури на нога всичките си средства. Ив. Вазов, Съч. XII,
33. Казаха ми, че страната може да постави на военна нога в седем дена 220 000 души. Пряп., 1903, бр. 12, 2. Вдигам / вдигна (дигам / дигна, изправям / изправя, поставям / поставя, турям / туря, турвам / турна) на нога (нозе)^ някого или нещо. Остар. и ди-ал. 1. Предизвиквам необичайно раздвижване някъде, нарушавам нормалния ритъм на живот някъде, на някого^ Сватбата на Иванка Руменова и Таки Брашнаров дигна на нога цяла Преспа, но то беше от голямо любопитство. Д. Талев, ПК, 419. 2. Подтиквам някого към енергични действия, към работа; мобилизирам. „Ех, не се коси, невяс-то — / я моя Дивисил... Не свърта го на място / от месеци насам!“ Тук другата подзе: / „И цялата рода е турил на нозе — / и аз на старини не мога да почина...“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 11. Вдигам се / вдигна се на <бойна> нога. Книж. 1. Привеждам се в бойна готовност, мобилизирам се. От село Бистрилици войската се връща насам и ни обгражда. Веднага се вдигнали на бойна нога, но не могли да се изтеглят. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. 2. Заемам се бързо, енергично за работа, мобилизирам се за действие, за работа. Глава за четири нозе. Диал. Ирон. Глупав човек. Да се изпружиш на попа между нозете. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш. Дръжте ме нозе (ноги). Диал. Употребява се като подкана преди някой да побегне, да хукне; бягай (беж) да бягаме. Че като рече тоя мъж: дръжте ма ноги, ако си вятър — стигни го. Н. Хайтов, ДР, 9. Държа се на нозе<те си>; държат ме (ми) нозете; държат нозе<те>. Диал. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя. Вървиш час, час и половина и се добереш до някой парк, ако ти държат нозете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 52. 2. Имам сили, здрав съм, държелив съм (въпреки старост, напреднала възраст). Редовно ходеше на нивата да копае и да жъне, докато я държаха нозете и докато можеха да се движат ръцете й. К. Калчев, ПИЖ, 181. —Да вървим при Начо чорбаджия — / води пак другарите Илия. /.. / Скрил'се бе у бъчвата в мазето, / че да бяга — не държат нозете. Ас.
Босев, ДО, 106. Едва (едвам) се държа на нозе<те си>; не мога да се държа на нозете си>; не ме държат (слушат) нозете.
Диал. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили (обикн. поради болест, старост, умора или тормоз). — Умирам от глава... — проплаква Василица.. Седни, седни, че и аз не мога да се държа на нозете си. Д. Талев, ПК, 352. Едно за глава, друго за нозе. Диал. Безразборно, без ред, хаотично (употребява се, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Забивам / забия нозе. Диал. Обикн. за човек — спирам внезапно, неочаквано, рязко. Групата вече излизаше от землището на село Могилово, когато един от могиловците отвори дума за някаква мандра, която се намирала наблизо. Атанас Щерев изведнъж заби нозе и го загледа втренчено. Д. Ангелов, ЖС, 259. И двете ноги в един папуц ще обуе. Диал. Голям скъперник е. Изправям / изправя на но-зе<те> някого или нещо. Остар. Книж. Вдъхвам сили, давам смелост, упование (някому). Любен Каравелов не е можал да разбере, или по-право, да признае великото значение на тая борба [за черковна независимост], която изправи българския народ на нозете му, внуши му съзнание в силите и приготви почвата за политическото му освобождение. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Изправям се / изправя се на нозесте си>; изправям се / изправя се на <здрава> нога. Остар. Книж. Добивам сили, увереност в собствените си възможности; укрепвам. След първите избухи от негодувание и горещи протести против жестоката присъда на Европа, Южна България затаи за време в гърдите си ламтежа за съединението .., за да заздрави раните си и да се изправи на здрава нога. Ив. Вазов, Съч. XXV, 50. Нашата страна може в кратък срок да преодолее своята изостаналост, да се изправи на нозете си. Изпружвам / изпружа (изтягам / изтегна, изпъвам / изпъна) но-зе<те>. Обикн. св. Диал. Пренебр. Умирам. Кога се качи и ноги замаха. Диал. Ирон. За човек, който в зависимост от интересите си бързо променя убежденията си или поведението си. Колкото (доколкото) ми нозе<те> държат, тичам, бягам, ходя и под. Диал.
1. С всички сили (тичам, бягам, ходя и под.). Те тичаха, колкото им държаха нозете, обезумели, загубили всякаква смелост. — Стойте! Върнете се назад! Ст. Загорчи-нов, Избр пр III, 287. 2. Доколкото ми позволяват силите, колкото мога (тичам, бягам, ходя и под.). Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо, доколкото държаха старите му нозе, по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 31. На бойна (боева, военна) нога, съм. Книж. В пълна готовност за осъществяване на нещо или за водене на война, борба и под. (съм).
