Page:RBE Tom10.djvu/1162
дилбер убава, / да го видиш, дал го познаш? / — Да го видам, го познавам, / нишан има на градите. Нар. пес., СбНУ XXIX, 36. — Ще те питам, Анке, право да ми кажеш / кой ти турна, Анке, белег на челото, / белег на челото, нишан на гушата? Нар. пес., СбВСтТ, 969.
2. Китка с пара, която се дава при годеж на годеницата. Без много преговори и одумки, размениха им [на Нейко и Керана] китки с пришити пари, нишани, останали от майки и баби, и затъкмили за сватба. П. Росен, ВПШ, 158. Подир разменяването на нишаните, веднага следва чупене хляб на една трапеза, което е свършен знак за годежа. СбНУ XII, 38. — Ой ле бабо, бабо, та ти стара бабо, /я ми дайте, бабо, вашата дъщеря, / вашата дъщеря на моето брате. /
— Щерко, мила щерко, леле е сгодена? /.. /
— Бабо, стара бабо, ниишн ке повърнем. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 123.
3. По време на турското робство у нас — знак за военно или гражданско отличие, даван от султана. — А по какво си достоен за дъщерята на чорбаджи Михалакя? — какви нишани имаш? Ив. Вазов, МЧ, 31. —Знай Емине, каза Джамбал бей,..; че за Акла бея (началника на кърджалиите) дават царски нишан и 10,000 гроша, който го убий. В. Друмев, НФ, 72. Той [стражарят] носи много нишани и медали на гърдите и ширити по ръкавите. Н. Попфилипов, РЛ, 31.
4. Мишена, прицел. Когато нямат работа, пазвантите слагат нишан на моравата и стрелят е него, да не забравят да се мерят и да улучват. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.
◇ Вземам (взимам)/взема на нишан някого. Остар. и диал. 1. Прицелвам се в някого, за да го убия. През дънерите той забележил трима хора,.., които разбрал, че са трима харамии, и ги взима на нишан. Ив. Вазов, Съч. XVI, 26. Той [Стоян] знаеше, че преди години беят е убил двама селяни от чардака на кулата — тъй, взел ги е на нишан, както си вървели по пътя. Д. Талев, ЖС, 11. 2. Нарочвам някого й започвам да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам. Отдавна котленските попове бяха взели Стойко на нишан, не можеха да му простят учеността, сладкодумието. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 250.
— От перс. през тур. ni$an.
НИШАНДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена ни-шанджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский изик, 1899.
НИШАНДЖЙЯ, мн. -йи, м. Диал. Добър стрелец. — Арнаут Пехливан от осем-найста орда не е никакъв нишанджия! С тия очи видях как Мустафа ага го надмина
— удари двайсет и осем от трийсет, а оня само двайсет и едно! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 131. А дружина му даваше: /—Бае Косе-ре, Косере! / Не можем Милену път фана, / че Милен йе юнак над юнаци, / авджия и ни-шанджия, / сички ще назе избие. Нар. пес., СбНУ XIV, 82.
— От перс. през тур. т§апск
НИШАНДЙСАМ. Вж. нишандисвам. НИШАНДЙСВАМ, -аш, несв.\ нишан-дйсам, -аш, св., прех. Диал. Слагам нишан, знак, белег на някого или нещо; бележа някого или нещо. Кога беше малечкоо [брат-чето], /майка ми го ншиандиса, /десно рамо кърст ми имат. Нар. пес., СбБрМ, 196. нишандисвам се, нишандисам се страд.
НИШАНДЙСВАНБ ср. Диал. Отгл. същ. от нишандисвам и от нишандисвам се; белязване.
— Ог Н. Геро„, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЙ1ПАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нишам и от нишам се; люлеене, люшкане, поклащане; нишкане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЙШАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нишам се; привеждане, навеждане, снишаване, спотайване, нишене1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАНЁНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нишаня; целене, прицелване, нишене2.
— От Н. Геро“, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАНЛИ`ЙКА ж. Диал. Жена, която има нишан, белег, за да се познава, отличава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАНЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. 1. Който има нишан, белег, за да се познава, отличава; белязан. Че си имаш от бога детенце, ама, че е ного нишанлия! Нар. пес., СбНУ XI, 385. — „Немат други кони по-арни?“ — им рече той на момците. Немат,.. Имат уж един онамо во шумата,.., ама той йе стар много и не йе убав, пък йе и нишанлия. СбНУ XIX, 16. — Барай, моме, църнооко, / бог да бие твоя майка, / що те роди нишанлия: / девет денки на челото, десетата на гърлото. Нар. пес., СбНУ X, 35.
2. Който се дава като нишан на годеж; годе-жен. „Дай ми, либе ле, пръстена, / пръстена годенишкия, / пръстена нишанлията.“ Нар. пес., СбГЯ, 98.
3. Като същ. Мъж, който има нишан, белег, който е с белег (Н. Геров, РБЯ).
— От перс. през тур. ш§апН.
НИШАНЧЕ ср. Остар. и диал. Умал. от нишан; малък нишан, белегче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАНЯ, нишанйш, мин. св. нишанйх, несв., прех. Диал. Целя, прицелвам се; ниша, занишам3, занишвам. Бог да бие жгьлта ба-зиргяна, / не нишани Марко Кралевике, / но нишани коню у гърдите. Нар. пес., СбНУ V, 91. Ка нишани църна арапина, / ка нишани дете да удари, / не нишани коню у гърдите, / нел нишани коню между очи. Нар. пес., СбНУ Х1ЛИ, 183.
