В лявата страна на началото на каньона има малка ниша, известна прд името Подмола. М. Тошков и др., HP II, 130. В района на река Боровица, Източни Родопи, има шест скалисти върха, осеяни с многобройни отвори — ниши. К, 1970, кн. 7, 27. Наоколо — млади гори, скални масиви, серия от пещери и ниши. ПЗ, 1981, кн. 10, 24.
3. Воен. Прикрито място в окоп или укрепление за пазене на бойни припаси. Веднъж, когато след една бомбардировка пристигнахме на позицията, немците още се суетяха около оръдията — пренасяха празни гилзи, попълваха нишите с нови снаряди. В. Ченков, ПС, 95. По изработения график войниците започнаха да копаят окопи, ниши за боеприпасите и за хранителните продукти., и т.н. П. Илиев, ЛВ, 73.
О Екологична ниша. Биол. Освободеното място, което е заемал или би трябвало да заема даден животински вид като начин на хранене и отношение с други видове в определено пространство. Главното условие за преуспяването на този вид е било незаема-нето на свободните екологични ниши .., т.е. липсата на местни видове диви копит-ни бозайници и едри гризачи. Н. Боев, Г,
109.
— От ит. nicchiu през фр. niche.
НИША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Целя, целя се, прицелвам се; занишам3’ занишвам, нишаня. Напразно нишили турците и фанариотите по неговий живот, както и по богатствата му. Те не могли да постигнат нито едното, нито другото. Ст. Ботьов, К (превод), 60. ниша се страд, и взаим.
НИША СЕ несв., непрех. Диал. Занишам се; занишвам се, нишаня.
НИША СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Навеждам се ниско, снишавам се, прикляквам, за да се прикрия. Македонски, като бесен, пъхтеше,.., нишеше се. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. —Де хванахте тогова? — попита той. — В дола, в реката, там се нишеше из храсталака. Ив. Вазов, СбНУ II,
123. • Обр. Вътре в тая висока сграда, в самата среда се ниши едно малко продълговато здание, наполовин вкопано в земята, а наполовин прехлупено с дълга стряха, която малко остава да опре у земята. Това е селската черквица. СбНУ XVIII, 550.
2. Прен. Разг. Държа се смирено и почтително, като угоднича; подмазвам се, умилк-вам се. Погледнеш някой селски чорбаджия пред властта,.., ниши са, преструва са, показва са като един най-добър защитник на царските интереси. Ил. Блъсков, ПБ II, 10.
НИШАДЪР, мн. няма, м. Безцветно кристално вещество със солено-горчив вкус, добре разтворимо във вода, употребявано в техниката и народната медицина; амониев хлорид. Калайджията,.., започна да търка и да ганосва позеленелите и очукани домашни съдове, поради което замириса на нишадър. К. Калчев, СР, 30. Счупено стъкло да му занесеш, ще ти смени,.., и зъб да те защрака, ще му мушне в дупката бучка нишадър, за да не помисля да заболи никога. Чудомир, Избр. пр, 98. Започнали да я [солната киселина] търсят и използуват при производството на хартия и нишадър,.., при производството на анилинови бои. Д. Славчев и др., БМ, 81.
— От араб, през тур. ni§adir.
НИШАДЪРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който съдържа нишадър. Нишадърена бучка. Нишадърен прах. Нишадърен разтвор.
2. Който се отнася до нишадър. Нишадърена миризма.
НИШАДЪРЕЦ, мн. няма, м. Умал. от нишадър; малко количество нишадър.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Люлея, люшкам; нишкам. Не нишай го толко, да ся не скине въжето. Н. Геров, РБЯ III,
277.
2. Клатя, поклащам, махам; нишкам. Мойе-то ми мило сва нощ ми седело, / .. / бисер ми низало коню на гривата. / — Не мой, коню, не мой, не нишай си глава, / не нишай си глава, не рони си бисер! Нар. пес., СбНУ XXIX, 113. нишам се страд.
НИШАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Люлея се, люшкам се; нишкам се. Момче се нишат, Гюрге ле, / мома го гледат от високи чардак. Нар. пес., СбБрМ, 503. Камнени мост не нишай се, / лудо-младо не надей се, / мене майка не ме дават за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 366.
2. Клатя се, поклащам се; нишкам се. Брат си сестра изводи / покрай равни дворове; / дворове ся нишаха / от момини хубости. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 277.
3. Вълнувам се, разигравам се; нишкам се. Карамфиле, сину мой, / що ся ниша сине море, / сине море и бел Дунав, / ке потоне мо-настиро, /монастиро Святогорский? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 211.
НЙШАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Ходя приведен, навеждам се, снишавам се, за да се прикрия; ниша се, нишкам се, нича2, нича се, ничам2, ничам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШАН м. Остар. и диал. 1. Знак, белег (във 2 знач.). Той се научил, че пред една пещера имало върбово дърво и до дървото нишан. Демек там да се копае. Д. Немиров, Б II, 125. Смесената комисия пълзеше от Струма към Али Ботуш — .. Поводите на този несъешен впряг държеше един френски полковник,.. Където посочи, ние войниците,.., туряме нишан — било колец, било камъне. В. Караманчев, 43, 18. — Ейди лудо, лудо младо, / я си имам първо любе, / кай го чекам девет годин, / .. /— Невесто,
