НИШВАМ, -аш, несв.; нйшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нйшнат, св., прех. Диал. Люшвам, залюлявам, поклащам. Замъчи се божа майка, /.. / Роди бога на Коледа. /.., / йопови го в ленпелени /и го турна в златна люлкя / и го ниима из бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 1. Гинка ми е у луйките. /Да кой си а изнищуе? / Ристо си а изнищуе
— / дваж я ниш не, триж я цуне! Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 355. нишвам се, нишна се страд.
НИШВАМ СЕ несв.\ нйшна се св., непрех. Диал. Люшвам се, залюлявам се, поклащам се. Их [девойки] леле мале, люлкю вързую. /
— Кой ли ще се нишне на ню? / Их, леле мале, нишне на ню. Нар. пес., СбВСтТ, 123. Нишна се златна яоъка / ние таа чесна трапеза. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 382. Нишна се звезда, Яно моме, / нишна се звезда, / през Никополе, Яно моме, / през Никополе. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 412.
НЙШЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от ниша се; навеждане, привеждане, снишаване, спотайване.
НЙШЕНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ниша и от ниша се; целене, при-целване, нишанене, занишване, занишене^.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИШЕСТЕ ср. 1. Само ед. Хим. Въглехидрат, който се образува във вид на много малки безцветни кристални зрънца в плодовете или грудките на някои растения в резултат на фотосинтеза; скорбяла. Нишестето е главна съставна част на хляба, картофите, ориза, плодовете — основната ни ежедневна храна. Хим. X кл, 1965, 100.
2. Само ед. Прахообразен продукт от такива зрънца, употребяван в хранителната и други промишлености. // Ед. и мн. Различни видове такъв продукт.
3. Само ед. Крем, направен от такъв продукт. I/ Ед. и мн. Отделна порция крем от този продукт. Келнерът ни донесе две нишестета с две чаши вода.
— От перс. през тур. ш§а8(е (т^а).
НИШЕСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа нишесте или е направен от нишесте. За да се задоволи голямата нужда от етилов алкохол, той се получава технически от плодови сокове, нишестени материали (картофи, царевица и др.) или от целулозни материали. Хим. X кл, 1965, 48. Нишестена каша. Нишестен крем.
О Нишестена захар. Спец. Гликоза. Нишестето е изходен материал за фабричното получаване на глюкоза, която в практиката е позната под наименованието нишестена захар. Хим. X кл, 1965, 100.
НИШИНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Най-ниските клони на дърво; нишине (Н. Геров, РБЯ). Противоп. върше. У море дръво високо, / връшёто му са в небото, / с нишини земя покрива, / на секо листе и душа. Нар. пес., СбНУ IV, 20.
НИШЙНЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Най-ниските клони на дърво; нишина. Щото си йе малка мома, / она ке връли в нишине то, / ке обари цръвливите [ябълки]. Нар. пес., СбНУ V, 22.
НЙШКА ж. 1. Тънко източен или изпреден вълнен, памучен, копринен и под. конец, който се използува за плетене, за направа на тъкан или за украса. — Еех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница, както бе дигнала лице срещу къделята си и точеше нишка. Ил. Волен, РК, 51 .Тя [Султана] преметна на шията си нишката на недовършен чорап, лъскавите игли заиграха между пръстите й. Д. Талев, ЖС, 397. Багрите на малкия пряпорец бяха излинели, платното показваше нишките си. Ст. За-горчинов, ДП, 423. Тя [Елка] шиеше нова връхна дреха; покрай нея бяха разхвърлени ивици от разноцветно сукно и навити копринени нишки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 122.
2. Много тънка метална жичка, използувана в ювелирното изкуство или в техниката. Като гледаше унесен как изкусният майстор,.., извиваше и заплиташе лъскави сребърни нишки с още по-мънички чукчета, клещи и щипци,.., Стоян Глаушев погледна ръцете си. Д. Талев, ЖС, 24. Източници на инфрачервени лъчи с още по-ниски дължини на вълните са всички електрични лампи с нагрята нишка, които се използуват най-често за осветление. В. Врански, МВЛ, 58-
59.
3. Косъм на човек или животно или друг органичен израстък с такава форма; влакно, власинка. Перчемът му беше черен като смола, но тук-таме светеше сребърна нишка в косите. П. Константинов, ПИГ, 192. От три години калугерът не бе имал път насам. Поотслабнал беше.. Из късата му възрядка брада и из подстриганите мустаци вече се виждаха сребърни нишки. Ив. Вазов, Съч. XV, 91. Когато разположените в метлицата цветчета се разтварят, от тях се изхвърлят прашници, увиснали на дълги тичинкови нишки. Бтн V и VI кл (превод), 77.
4. Много тънко слузесто органично образувание, което произвеждат и оставят след себе си, обикн. при движение, някои насекоми. Паяжинната нишка на птицеяда може да удържи тежест до 300 грама и в неговата мрежа попадат не само насекоми, но и дребни жаби, гущери и птички. К, 1963, кн. 4, 15. Женските снасят яйцата си върху листата.. Те допират до тях върха на коремчето си, от което изтича лепкав секрет. След това коремчето се повдигали секретът се източва в нишка. М. Йосифов, НСС, 7.
5. Прен. Много тънка струя от течност, дим и под. В по-долните части на планината, където малките водни нишки и поточета се събират и образуват по-значителни
