Page:RBE Tom10.djvu/1139

От Читалие
Версия от 17:01, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


баща, майка) към младото (син, дъщеря, внук, внучка).

— От рус. нисходищий.

НИЗШ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. 1. Който се намира на най-ниската или в началната. изходна степен на развитие; първичен, начален, обикновен, прост. Противоп. висш. — Що се отнася до най-общия закон и най-общата цел, ние приехме, че те не могат да бъдат други, освен тия, които природата ни предлага развитието на индивида от едно no-низше към едно по-висше състояние. П. Вежинов* СП, 94.

2. Който заема начално или най-ниско място в социалната или административната йерархия; долен. Противоп. висш. Низшият произход на момичето,.., също дразнеше стареца. Д. Кисьов, Щ, 253. Той пишеше донесение до щаба на флота за нежеланието на Стотелов да се справи с нарасналата деморализация на низшите чинове. Д. Добрев-ски, БКН, 177. Една от неговите [на Цанков ] главни грижи бе също да подобри материалното положение на низшето духовенство. С. Радев, ССБ I, 232. Бедните селяни пък спадат към някои от низшите касти. Т. Кюранов, АП, 91. — А ти какво работиш тук? От низшия персонал съм... смутолеви той. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 207.

3. За животни и растения — който е на най-ниското стъпало на развитие в някаква система или класификация. Противоп. висш. Представителите на клас Риби, Земноводни, Влечуги, Птици, Бозайници се различават, но имат и общи белези например вътрешна опора на тялото: при низшите тя е връв, която минава по дължината на тялото. Ц. Пешев, Биол. VII кл, 1982, 11. Повечето от низшите растения .. са останали да живеят във водната среда и поради нейното еднообразие не са се изменили много. В. Петрова, PC, 6. В началото на почво-образуването, в т. нар. примитивно почво-образуване, участвува низшата растителност лишеи и мъхове. П. Боянов, П, 41.

НИЗЪК1, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. За човек — който се характеризира с отрицателни качества и постъпки; нечестен, непочтен, подъл, долен. — Мълчи и не говори повече, низка твар! Ти когато не си бил способен да помогнеш на своята жена, когато не те е заболяло сърцето от нейните викове, не трябва да мърсиш тоя свят. Л. Стоянов, Б, 128. Силните духом борци имат в ръка едно мощно оръжие за унищожение низките твари презрението. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149. Той биде предаден, и от един поп! / Тоя мръсен чер-вяк, тоя низък роб. Ив. Вазов, Съч. I, 172.

2. Който е проява на тези отрицателни качества; нечестен, непочтен, подъл, долен. Помислих, че като вижда нашето човечно отношение към абата, с когото и аз, и Ирена сме скарани, Золтан съжалява за низката си постъпка за опита си да изостави абата, за да прибере стоката. П. Славински, ПЩ, 155. —Ласкателството е низко, като ругателството. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 148-149. Низки страсти.

НИЗЪК2, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Нисък. Бае Цено, низък и плещест, приведен малко напред, леко престъпя. Т. Влайков, Съч. III, 3. Беше един продълговат четвъртит двор, ограден с низки на един кат стаи на земята. К. Величков, ПССъч. I, 32. Минаха най-напред по жълтия мек път с низки иглолистни гори от двете му страни. П. Вежинов, ВР, 90.

Какво ще плати, когато каквото изкараме, продаваме го без пари] — .. Низките цени,.., са временно нещо. И. Йовков, ПГ, 40. Владиков тогава остави тихо вестника на стола,.., и с низък глас произнесе .. кратки речи. Йв. Вазов, Съч. VI, 58.

НЦЙ. Вж. ние.

НИЙДЕ нареч. Диал., обикн. нар.-поет.

1. Никъде; нигде. — Чичо Матуше! извика Галунка развълнувана и издигна гълъба,

я виж какво направил орелът, убил гълъба. Няма нийде рана, а умира. Й. Йовков, АМГ, 70. — Може там и по-хубаво да е, но от домашния хляб по-вкусен няма нийде по света. Така да знаеш. Кр. Григоров, Р, 97.

Как ще го изплаща сега, когато няма никаква работа и от нийде пет пари не може да изкара! Т. Влайков, Пр I, 124. „Немам страха нийде, нийде от никого: / .., / само имам страха от едного бога.“ Нар. пес., СбНУ III, 116.

2. С отриц. местоим. За подчертаване отсъствието, липсата на някого или нещо, изразено чрез местоимението. — Бай Драго ми каза, че била самичка и си нямала нийде никого, както и аз съм си нямал нийде никого. К. Калчев, ДНГ, 45. Остана Ненчо сираче — / от две недели без майка, / от три недели без баща; / нема си нийде никого. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66. Беше много рано сутринта и по пътя не се виждаха нийде никакви хора.

— Други (диал.)форми: ни`йдя, нядя.

НЙКАК нареч. 1. За най-висока степен на отричане на какъвто и да е начин за извършване или наличие на нещо; изобщо, съвсем. Той беше стар,.. Никак не приличаше на тоя млад, едър, висок човек с черни, големи мустаци. Елин Пелин, Съч. II, 45. — Па и не ми се искаше да ходя в село, не ми се искаше никак. Ст. Загорчинов, ДП, 168. — Пауно, остави баницата за друг път.. Опечи я и я остави за утре. Нали знаеш баница топла се яде. Ще я притоплиш. Стако никак не обича притоплена баница! К. Петканов, П, 125. Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници,.., не е никак прия-тно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Момче заспа като вакло ягне, / а момиче никак не заспива. Нар. пес., СбНУ XXV, 8.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл