социалистическите държави, създадени след Втората световна война — който се отнася до или е свързан с дейност, обединение, структура или лица в най-низшите слоеве на дадена обществено-политическа организация или на административната йерархия. Министърът, го наказа сурово: свали го от ръководна длъжност и го изпрати на низова работа за една година. А. Гуляшки, ДМС, 73. — Такава откъснатост на околийския секретар от нас, низовите ръководители, ражда редица други грешки в методите на работа. Ст. Даскалов, СЛ, 310. Низова организация. Низов печат.
низом
1140
низходящ
— От рус. низовой.
НИЗОМ нареч. Диал. Надолу; ниском. Докато орле издума, /низом надолу полетя / и се на земя намери. Ц. Церковски, Съч. И, 196. И, като стигнаха [Херман и Доротея] лозето, влязоха вече във тъмно. / Херман я водеше низом по много плочи, които / бяха недялани сложени (в листний път) — като стълба. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 133.
НИЗОПОДПЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Долуподписан; ниже подписан. Достопочтейний господине! Низопод-писаний намерих едно слово като предговор на Евангелието в едно кожено тетра-евангелие от нашата Хилендарска книго-хранителница. БКн, 1859, март, кн. 2, 201.
НЙЗОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на низък1 (в 1 знач.); безчестие, подлост. — Низостпш му го въздигна, низост го движи и сега. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 123.
— Аз съм прав, може би да не съм проявил и не съм проявил никакъв героизъм, както се удрят в гърдите някои, но да ме обвиняват в престъпления и низост, много им здраве. В. Нешков, Н, 400. Като ме беше яд на низостта и неблагодарността на хората, разярявах се против тях, мразях цял свят. Др. Цанков, ТМ (превод), 21.
2. Недостойна, подла проява, постъпка; безчестие, подлост, гадост. Той се престори, че не ме вижда, а Зора ми хвърли сърдити думи: — Низост е от твоя страна да ме следиш! К. Петканов, В, 78. Ако плитки съвес-ти отклоняват тази проблема и жертву-ват чуждата чест в угода на страстта си, Фауст е неспособен за подобни низости. М. Арнаудов, Г, 69. — Сурово време подклажда някои към подвиг. Но много повече са тия, които отиват към низости. Б. Болгар, Б, 153. И най-големият, и най-злобният си неприятел, почтений челяк не трябва с не-простителни средства да го бори, защото то е низост. Г, 1863, бр. 6, 43. Но има хора .., които за ползата си, позволяват си ся-какъв вид низости. Ил. Блъсков, ПБ II, 18.
3. Думи или изрази, с които се изразява непочтителност, подлост; гадост, мерзост. Това, че обичам разгула, е най-голямата низост, която съм чул. Д Низостйте, които наговори за тях, допълваха образа му на човек подъл и интригант.
НИЗПАДАМ, -аш, несв.; низпадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Падам надолу; спускам се. И той [цар Петър] възправи ослабнали ръце Нагоре. И дигнаха се костеливите му ръце като сухи гранки, а широките му ръкави низпадаха до лактите. Н. Райнов, КЦ, 36. От полисялата му глава низпадат дългщ отдавна вече побелели коси и безред се сливат с вълнистата патриаршеска брада. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 24.
НИЗПАДАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Опггл. същ. от низпадам; спускане, падане.
НИЗПАДНА. Вж. н и з п а д а м.
НИЗПОД предл. Нар.-поет. Изпод. Изтекли ми до три звезди / низпод облак над бял Дунав. Нар. пес., СбВСт, 295. Къде сте ми вили самовили, / къде сте ми, мои посестрими, /.. / Една писна низ полйе широко, / а другата низпод ясно небо. Нар. пес., СбНУХиИ, 110.
НИЗПОСЛАН, :а, -о, мн. -и, прш. Остар. Книж. Който е изпратен отгоре, свише. Отците и пастирите на православ-ната черкова са священослуЖители, които тайнствено и приемствено .. от св. Духа низпосланийт на апостолите и от светите апостоли приимат власт. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 247.'
НИЗХОД, мн. няма, м. Рядко. Низходящо движение или развитие. Противоп. възход. Нашият народен християнско-мити-чески култ в главни черти представя култ на добри и лоши стихии в тяхното движение през един годишен кръговрат на земя-пш — култ на слънцето в неговия възход,.., и на неговия низход, от който иде смъртта, нуждата, страданието. Б. Ангелов, ЛС, 34.
НИЗХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Низходящ. Противоп. възходящ.
НИЗХОДЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се движи, върви от по-висока, към по-ниска степен на някакъв йерархичен ред, на някакво развитие. Противоп. възходящ. Годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред. II Който постепенно става по-слаб, намалява. Противоп. възходящ.
О Низходяща интонация. 1. Езикозн. Снижаване на тона в края на изречение, изразяващо завършване на изказаната, стилистич-но ненатоварена мисъл или снижаване на тона, без да се довърши изречението, за да се изрази емоционално отношение на гово-ещия като неувереност, съмнение, плахост. . Спец. Снижаване на тона в пределите на определена звукова единица или музикална фраза. Родство по низходяща линия. Юрид. Родство от старото поколение (дядо, баба,
