НИЗВЪРГАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Низвергвам; низвъргвам. низвъргам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИЗВЪРГАНЕ ср. Остар. и диал. Низ-вергване; низвъргване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НИЗВЪРГВАМ, -аш, несв/, низвъргна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. низвърг-нат, се., прех. Остар. Книж. Низвергвам. Понятието откровение, в смисъл, че пред вас внезапно,.., нещо става видимо и чуто нещо, което дълбоко покъртва и низвърг-ва, това понятие рисува само външността. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. низвъргвам се, низвъргна се страд.
НИЗВЪРГВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от низвъргвам и от низвъргвам се; низвергване.
НИЗВЪРГНА. Вж. низвъргвам.
НИЗИНА ж. 1. Обширно ниско и равно място от земната повърхност; ниска равнина. Под гъста усойна гора — пространно ливаде,.. Хубаво майско слънце злати низината. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Горнотракий-ската низина обхваща земите между Средна гора и Родопите. В нея се включват Пловдивското и Старозагорското поле. Геогр, VII кл, 6. Просторните алувиални низини са много благоприятни за интензивна, изцяло механизирана селскостопанска дейност и за повсеместно изкуствено напояване. Геогр. X кл, 55.
2. Прен. Обикн. мн. Бедните или непросветени слоеве на обществото; простолюдие. Във възрожденската политическа и кул-турна борба Икономов влиза по типичен за народната интелигенция начин, като човек от низините. Т. Жечев, БВ, 355. Милка бе смаяна и макар че носеше други отговорности в комитета, взе да протестира: познава ги, не са представители на социална-та низина. Д. Вълев, Ж, 105. Колко са примамливи неищта, които се гледат отвисоко. — Право е, — потвърди Катя. Затова и всички, които се намират по висините на живота, малко познават низините. Ст. Чи-лингиров, РК, 49. Влизането му във Военното училище беше единственият начин да не остане в низините на живота, ала той се отказа от това. Д. Димов, Т, 101.
НИЗЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до низина (в 1 знач.). Ни-зинна растителност. Низинни блата.
НИЗКАРАМ. Вж. низкарвам.
НИЗКАРВАМ, -аш, несв/, низкарам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Изкарвам, низкарвам се, низкарам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
низко> нареч. Обикн. с гл. съм, смятам, виждамисеи под.. Нечестно, непочтено, недостойно, долно, подло. Разбирам да ми кажат, да са искрени и направо да ми го заявят: „Няма да ви назначим!“ Но да ме лъжат, davce подиграват с мене — това е низко! И. Йовков, 04, 25. Пред страданията, на които беше подвергнет целият народ, низко и недостойно ми се видеше да се окайвам за собствената си участ. К. Величков, ПССъч. I, 12.
НИЗКО2 нареч. Остар. Ниско. А наоколо пък се изправят плътните стени на гъсталака и низко доизеуята се чернеят в тях валечети дупки. Й. Йовков, Разк. II, 33. Не смеех да оставя / брега от страх от зноя, но да угодя / на грешника, наведох низко глава / и тръгнах тъй до него, кат човек, / кой скромно почит другиму отдава. К. Величков, Ад (превод), 138. Излезе Мухтар от селото, /увит в пелерина и сведена низко / качулка над вежди. Ем. Попди-митров, Събр. съч. V, 98.
НИЗКОПОКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Раболепен. Попитах Али ефенди каква е вината на тоя българин. — Иска да премине без паспорт, ефендим, — отговори низкопоклонният чиновник, като направи раболепно темане чак до земята. 3. Стоянов, ЗБВ I, 92. В дописка до „Свобода“ от Цариград,.., се е изказвало възмущение от низкопоклонните адреси до султана. М. Арнаудов, БКД, 152.
НИЗКОПОКЛОНСТВО, мн. а, ср. Остар. Книж. Угодничество, раболепие. Разни млади чибукчии .. ставали любимци на султана и един ден — паши. Минали по пътя на низкопоклонството, те управлявали жестоко. Хр. Бръзицов, НЦ, 117. Канкане-те на Наполеоновата империя,.., новите победи на католическото духовенство и взаимните низкопоклонства между членовете на Националното събрание ни представляват много no-ужасен разврат, нежели домашните тайни на второстепенните чиновници. Знан., 1875, бр. 17, 267.
нйзкост, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Низост. Недобросъвестността, подлостта и низкостта не са изключително достояние ни на старите времена, ни на какъв и да е народ. Л. Каравелов, Съч. IV, 73-74. Не е възможно да ся изкажат ужасни сцени на нйзкост, вероломство, свирепост и лицемерие, които вършиха гонителите против свидетелите на истината. ИХЦ (превод), 180. Вам би са показало баснословно нещо, ако би аз захванал да ви описвам сичките низкости и сичките подлости, които е извършила досега гореказаната дружина. С, 1872, бр. 33, 261.
НЙЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. В
НИЗКАРВАНЕ ср. Остар. и диал.
Отгл. същ. от низкарвам и от низкарвам
се; изкарване.
