2. Самостоятелно, като отговор на въпрос, за да се отхвърли категорично допускането, съмнението, условието, за което се пита.
— Как сте? Трябва да сте уморени от снощи? — Никак, господин Хоров. Ив. Вазов, Съч. XIX, 8. — И ... ето ме. Вярвам, не си много изненадан? Той коварно се усмихна,..
— Никак — рече Филип с благ глас. Ем. Ма-нов, БГ, 223. — Юрдека, викам, за колко го оценяваш? .. — Ами не е за продан! — сряза го Отьо. — Лъжеш се! — освирепя Тунето.
— Никак! — изплези му се Отьо. В. Пламе-нов, ПА, 54. — Може би, вий ще вярвате госпожици, че Сократ ся разсърди на жена си: не! Никак! Кр. Пишурка, МК (побълт.), 85. • Остар. Книж. Никак не. В отговор на изказано предположение, поставен въпрос от друго лице — категорично, но учтиво отричане на изказаното предположение, на поставения въпрос; съвсем не. — Вие трябва да ме познавате? — попита зачудено ревизорът. — Никак не, нямам чест лич-но, но бидохме предизвестени за ваше при-битие. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Ире-чек. Ал. Константинов, БГ, 43. Поспрях се и хвърлих поглед към близката околност,.. Но не мислете, че това сторих с цел да се наслаждавам от хубавата природа ..; никак не. М. Георгиев, Избр. разк., 162.
3. Остар. Книж. За пълно отричане извършването на нещо, съществуването на нещо, на някакви условия, възможности или констатации при едно от неща, които се съпоставят. Кога ходят [българските свещеници] да ги ръсят да не дигат чували, торби, дисаги,.., защото ако според пословицата "прекален светец на бога не е драг ", то прекален просяк — никак. Г., 1863, бр. 6, 47. Гръците са наклонни за мореплавство, а турците — никак. Т. Икономов, (превод) С, 1872, бр. 41, 326. Телешкото месо по нас твърде рядко са употребява или почти никак. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Говори са за едно скорошно клане на християнете. Турците са се въоръжени, а християнете никак. НБ, 1876, бр. 33, 130.
4. Остар. и диал. В никакъв случай, по никакъв начин. Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще са съобщават от лице на лице с нужните лозинки — никак направо. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. „Ако ушче еднож дойдит тая баба, ти никак да я не прибираш овде, нито да я отвораш вратата, да не сторит некоя пакост.“ СбКШ, 53.
НЙКАКВЕЦ, мн. нйкакъвци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се ползва с добро име сред хората, който е без достойнство, към когото се отнасят с презрение; непро-копсаник, нехранимайко. И започнал да учи врачката какво да каже на Маринка: че на нея й е лика-прилика богатски син, а не този никаквец капанец, когото си е харесала.
Н. Каралиева, ЗБ, 20.— Бий ме! Аз ти съм робиня. Но знай, че бог на такъв пиян никаквец като тебе деца не дава. К. Петка-нов, БД, 131. — И това ми било офицер, да разрешава разни никакъвци да ни арестуват. Д. Кисьов, Щ, 235.
НИКАКВИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Никаквец. — Никаквик и грабител бях, но обичах жена си. К. Петканов, ДЧ, 472. Някъде станало кражба, я обир; някой никаквик подпалил плевня, сторил друга пакост, тичат пак при дяда Хаджия. А. Страшими-ров, А, 557. — Исках аз .. да ти говоря, но Лазар рече: не се меси много между мъж и жена; боя се и аз, рече Лазар, за учителката, но той, никаквикът, може да се усмири най-сетне, може да се привърже. Д. Талев, ПК, 471.
НИКАКВИНА, мн. няма, ж. Остар. Нищожност, негодност, некадърност. Аз припадам на землята, с истинно смирение признавам моята никаквина пред бога, моя создател. К. Кесаров, ЧНУ, 20.
НЙКАКВИЦА ж. Разг. Пренебр. Жена, която не се ползва с добро име сред хората, която е без достойнство; непрокопсаница. — Не на мен тези съседски истории. Аз имам страшен нюх. Тази никаквица така може да ни запали чергата, че... Л. Янов, СЗ, 39. Такива да бъдат милувките й, че всяка друга да ти се струва като една никаквица и ти да се чудиш как я прибира мъжът й на своя одър. Вл. Свинтила, СЗЗ, 243.
НЙКАКВО и (съкр.) нйкако нареч. Диал. Никак. „На невестата ти е дожалело за домашните и сака да иде, да се видат; да идеме ли?“ А он кажал: „Идете озаран, ама като идете, да седите салте три дена и сё сос нея да одиш, никакво сама да я не оставаш.“ Нар. прик., СбНУ X, 142. „Око, Доко, църнооко, / откако се посвършифме, / ника-ко се не видифме.“ Нар. пес., СбБрМ, 439. Коя гора потеру води, / она суа у корен да исъне, / че ми брат по свето ошъл, / та га никако не знам! Нар. пес., СбНУ ХЫ, 427.
НЙКАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, отриц. местоим. I. Вместо прил. 1. В отрицателни изречения, за усилване на отричането — който отсъствува напълно, липсва съвсем; нито един. Застудяваше вече, а той нямаше в малката си стаичка никаква печка. Г. Караславов, СИ, 16. Жегата беше силна и никакво дръвче или сенчица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 88. Тича Мечо из Балкана. Бре, какво му дойде на главата! Уж към дома се упъти. Вървя, вървя, а от пещерата няма никаква следа. Ем. Станев, ГЧ, 14 // Нито една от възможните разновидности или варианти на нещо. Гьоре Павлов не бе учил никаква наука, но бе познал важни неща в човешкия живот и те бяха здрава основа за всяко