3. Пренебр. Обикн. като обръщение. Жалък, нищожен, незначителен човек. — Нещастници! — .. — Какво е станало!... Вие го убихте, туй е станало, нещастници такива!... П. Вежинов, НБК, 404. Тоя нещастник сам не е отбирал, че прави предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 14. Баба отвори прозореца, развика се и крадците избягаха. Нещастници! Кой ли ги беше излъгал, че имаше брашно. К. Калчев, ПИЖ, 45.
НЕЩАСТНИЦА ж. 1. Нещастна жена; несретница, клетница. Спомни си за едно самоубийство на една нещастница. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 52. За Ружа беше по-важно да измъкне нещастницата от сянката на Борис идая покаже на хората такава, каквато тя всъщност можеше да бъде. К. Калчев, СТ, 24.
2. Обик. членувано, като обособ. приложение. Жена, която е за съжаление, за окайва-не, поради лошото си състояние или беда, в които е изпаднала; окаяница, клетница. Тя, нещастницата, продължава да търпи и да се измъчва.
3. Пренебр. Обикн. като обръщение. Жалка, нищожна, незначителна жена. — Нещастнико... — Ти си нещастница! — изръмжа й той. — Мълчи. Имам револвер. Тръгвай с мене! М. Грубешлиева, ПП, 253.
НЕЩАСТНО нареч. Несполучливо, неуместно, с лош край. По това време колата ми не вървеше. Часовникът ми не вървеше. Дисертацията ми не вървеше. Въобще нищо в живота ми не вървеше. Бях влюбен нещастно. В. Пламенов, ГШ, 37. Твърде скоро неговото [на Ростислав] непослушание накарало германския крал,., и баварските епи-скопе да му обявят война, която са свършила твърде нещастно за Ростислава. КМБП, 52-53. Прекарах нещастно пет самотни дни.
НЕЩАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който извършва някаква служебна дейност, като му се заплаща извън редовния бюджет за щатните месечни заплати; извънщатен. Преди месец Дечев назначи Коева за лична секретарка, защото от управлението му се скараха, че дава заплати на нещатни лица. X. Русев, ПЗ, 302. Нещатен сътрудник. Нещатна машинописка.
2. За служба — която се заплаща извън редовната месечна щатна таблица; извънщатен. — Уволниха ме.. — И знаете ли, какво ми предложиха тия кретени? Нещатна бройка, пет лева на ден при условие, че няма да бъдат повече от петнайсет дни месечно. П. Вежинов, НБК, 324. Нещатно място.
НЕЩЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Нежелание, неудоволствие. Допуснало му са [на народа] сяка година да избира из помежду си двама чиновници, наричени трибуни. Патрициите на сичко туй са съгласили само по нужда и с голямо нещение. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 282. Докара си на памет, че като ся отлъчваше от графинята, дал беше й алмазеният си пръстен .. извади от пръстът й.. с нейно нещение пръстенът й, който обичаше тя да носи. П. Р. Славейков, OЛ (превод), 59. Никога и никак не прекъсвай детинското веселие и игра, това е детинский рай, който никога няма да му направи зло, освен ако ся случи от не-знаяние или от нещение. Хр. Данов, Лет., 1869, 101.
НЕЩЁР м. Остар. и диал. Нож за пускане на кръв; хирургически нож, ланцет. Д-р М. не е слушал сказките за красотите на българската природа.., а още по-малко му е хрумвало да ги опише в проза или в стихове, за които ръката му никога не е фащала перото, привикнала да държи само нещеря и пушката. Ив. Вазов, Съч. XV, 106. Ногата отече ужасно. След 2-3 дена нужно беше да стане операция. Прибегнаха при Робе; .. Робе проби с нещера отеклото место .. и тутакси потекоха изобилно гной и кръв. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 358.
— От перс. през тур. ne§ter. — Друга форма: нищер.
НЕЩЁРИ частица. Диал. Неодобрителен отговор на „не ща“; не щеш! — Коко, я се върни, момчето ми, пътят е дълъг, ще се умориш. — Не ща. — Нещери! Уж си класник, пък не слушаш. Корава глава! Г. Краев, Ч, 18.
НЁЩИНКО, мн. няма, ср. Диал. Нещичко. Сино Стовяне, Стовяне, / нящинко ща та попитам, / правичко да ми обадиш. Нар. пес., СбНУ XLVII, 16.
НЕЩИЦЁ, мн. -а, ср. Разг. 1. Обикн. мн. Умал. от нещо; малък предмет, малко нещо. Да речем, че от богатите търговци в градовете се взема прежда, платове,.., захар — такива нещица там все ще се най-дат,.. — и се раздадат на селската рая,.. — ще загубят ли от това работниците, сиромасите в града? Г. Караславов, ОХ III, 68. Както винаги те вървяха съвсем близо един до друг,., и мъкнеха под мишниците си закупени с мъка нещица. П. Вежинов, ДВ, 164. Целий горски мир във тътена се вслушва, / всяко нещице там като че се сгушва. К. Христов, ППож., 58. Там [на небосвода] ни едничко нещице не свети. / Виси от покривите мътен ден. К. Христов, ЧБ, 199.
2. Прен. Само мн. Неодобр. Действия, факти или събития, които са със съмнително положителни качества. — Какво те е прихванало по среднощ? — нацупи се бай Нончо. — Излез, излез! — кимна му Лазар. — Такива едни нещица стават...ще ти кажа, ти излез! А. Гуляшки, СВ, 168. Мен не ме блазнят журовете, увеселенията и разходките по главните улици на София — нещица, които Регина обича безкрайно много. С. Та-джер, ПНМ, 16. — Не съм казал такова не
