[Стоян] не спеше вече в плевнята... Младата му невеста гледаше да подбужда и засилва чувството му на гордост и господар-ство. Тя искаше да го направи истински гражданин и беше упорита, неуморна в това си желание. Д. Талев, ЖС, 85.
2. Който се върши непрекъснато, неспирно, без умора; усилен, напрегнат, несигурен, неуморим. А знаете ли при тая неуморна работа, при това блъскане и дене, и ноще, каква ù беше храната? Т. Влайков, Съч. II,
106. Докато Костадин учеше в търговската гимназия, брат му хвана с неуморните си ръце цялата работа. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач. П.К. Яворов, Съч. I, 35. Неуморен труд. Неуморно бъбрене.
НЕУМОРИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не престава, не се уморява да върши нещо; неуморен, неизтощим. И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим върви апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Колкото и да бяха смели мислите му, Дона му вярваше. Той беше силен, неуморим човек, с упорита воля. Д. Талев, И, 313. С една забележителна енергия в устрояването на младата държава Дондуков увеличаваше своята популярност.. Неуморимият старец бе постоянно в движение. С. Радев, ССБ I, 144.
2. Който е присъщ на такъв човек; неуморен. Две черти характеризират главно живота на Микеланджело: извънредно, неуморимо трудолюбие и висока честност. К. Величков, ПССъч. III, 149-150.
3. Разг. Неуморен (във 2 знач.) Неуморима просветителска дейност.
НЕУМОРИМО. Нареч. от неуморим; неуморно. Де останаха ония свети чувства, които те правеха да презираш всички опасности и неуморимо да вървиш към намислената света цел? В. Друмев, И, 44-45. Блясъкът му [на Русе] придаваха разкошните ненашенски барокови сгради, .., духовите военни оркестри, които в празнични вечери неизменно и неуморимо свиреха модните тогава виенски валсове. Ц. Драгойчева, ПД, 116.
НЕУМОРИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неуморим. До днес не мога да си обясня отгде идеше у него [Иван Галев] тази неуморимост, тази сила да бъде навсякъде. Е. Евтимов, ПМ, 80.
НЕУМОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не изморява, уморява и не причинява умора; неизморителен, лек. Пътеката е стръмна и тясна, но свежият утринен въздух я прави неуморителна. Хр. Смирненски, Съч. III, 148. Морските пътешествия ще станат приятни, неуморителни. НТМ, 1961, кн. 4, 6. Неуморителен труд.
тар. Книж. Неуморим, неуморен. Ний видяхме неуморливата Пловдивска книжарница да издаде доста книги. Ч, 1874, бр. 2, 57. — Тези думи показват многото ревност и не-уморливите им старания., да върнат язич-ниците към юдейската вяра. КТЕМ, 491.
НЕУМОРЛИВО. Остар. Книж. Нареч. от неуморлив; неуморимо, неуморно.
НЕУМОРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неуморлив; неуморимост. Той оставял ръката си гола, ..; но тогава дяволите произвеждали в тази ръка нетърпими тръпки,..; абатът закривал очите си, като съзнавал человече-ското си безсилие и неуморливостта на вражеските козни. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 47.
НЕУМОРНО. Нареч. от неуморен; без умора, неуморимо. Боса, с крака, изцапани до коленете, със запретнати ръкави, Станка режеше неуморно с лопатата гнилия тор и го редеше в колата. Г. Карасла-вов, ОХ I, 347. Ненка се беше оживцла, неуморно бъбреше и се смееше. Й. Йовков, Разк. II, 205. Той танцуваше неуморно с млади и стари. М. Грубешлиева, ПП, 223. През денят неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, С 1946, 73.
НЕУНИЩОЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде унищожен, премахнат, разрушен. Той [Ломоносов] обединява закона за запазване масата на веществото и закона за запазване движението в един общ закон, според който материята и нейното движение са неунищожими и несътво-рими. Б. Илиева, КХНС, 45. Неунищожим враг.
НЕУНИЩОЖЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неунищожим. Законът за превръщане и запазване на енергията,., е най-основният от всички природни закони. В него е отразено основното свойство на материята и нейното движение, тяхната неунищожимост и вечност. Физ. IX кл, 1965, 107. Неунищожимостта на движението трябва да се разбира не само в количествен, но и в качествен смисъл. К. Славо-миров, Т, 44.
НЕУПОЙ-ГОСТА м. и ж. Диал. Пре-небр. Неуреден, некадърен човек — мъж или жена; некадърник, некадърница.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕУПОТРЕБА, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на употреба, на използване на нещо. Неупотребата на зеленчуци и плодове води до заболяване. Неупотреба на алкохол.
НЕУПОТРЕБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е употребен, не е използуван; неизползуван. Вземи тази чанта, хубава е, а все не я употребявам и така си стои в гардероба неупотребена.
НЕУМОРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-
