НЕУМЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неуместен. Само три студентки на втория ред продължаваха да си бъбрят.. Дори избликна звънлив смях, който те прониза със своята неуместност. Бл. Димитрова, От, 18. От друга страна той [Паисий] често се спира над българските прие-миваче и обличава техните бърщолевения, фактически доказва всичката неу местност на техните присмивки. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 12. Ний са помъчихме да му разправим неуместността на това негово искане. ПСп, 18761 бр. 4, 15.
НЕУМЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е умит, измит, мит, не е почистен с миене; неизмит, немит. Беше облечена все в тая жълта басмена рокличка, която навярно носеше само у дома. Съвсем боса, несресана, може би дори още неумита, тя сякаш току-що бе станала от сън. П. Вежинов, БГ, 191-192. Неу мити ръце.
НЕУМЙШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е свързан с умисъл, с предварително намерение, не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен. Неумишлено престъпление.
2. Който не е достатъчно осъзнат, почувстван, схванат; неосъзнат, неволен, несъзнателен. Неумишлен егоизъм.
НЕУМЙШЛЕНО. Нареч. от неумишлен. Но се чувствувам задължен да изкажа своето съжаление, че на това голямо и всенародно тържество се даде — вероятно съвсем неумишлено — един класов, сек-тантски, шовинистически отенък. Св, 1927, бр. 5, 4.
НЕУМЙШЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неумишлен. Неумишленост на престъплението.
НЕУМОЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да бъде склонен с молби, увещания; непреклонен, непоколебим, твърд. — Хаджи Павел е неумолим. Със строга по-велителност той иска веднага да му се изплати целия борч. Т. Влайков, Пр I, 106. Ковачът Йордан още блъскаше на вратите и като придаваше най-голяма сладост на гласа си, молеше Къня да отвори и да им даде нешо да пият. Кънъо остана глух и неумолим. И. Йовков, Ж 1920, 21. Щом е за здравето, тетка е неумолима. Само тук се разбиха всички опити на Нели да наложи своето. В. Бончева, АП, 132. //Който не може да бъде умилостивен; безмилостен, жесток. Съдиите, които отначало му [на Йордан] изглеждаха на обикновени хора, .. след прочитането на присъдата, изведнъж се преобразиха на сурови, жестоки, неумолими същества, безсърдечни и глухи за молби и жалби. Г. Караславов, Т, 93. Склонил глава като пред неумолим съдия, той чакаше удари. Д. Немиров, РЯ, 514. Кавлакът и другарите му не преставали да убеждават населението, че Ахмеда е светец, че той ще бъде неумолим и жесток само към ония, които покажат непокорство. 3. Стоянов, ЗБВ III, 333.
2. Който изразява, който е изпълнен с непреклонност, твърдост; непреклонен, непоколебим. Бавно, без да се смущава от присъствието на директора и инженерите, той продължи да излага своите съображения.. Гласът му, неумолим и строг, почти сърдит, режеше безмилостно. Йв. Мартинов, М, 28. А неумолимият плач на дядо Галушко прекъсна гласа му: Избодоха му и двете очи. / И ни го питат, ни го разпитват. / Току качиха хубава Яна, / хубава Яна на бърза коня. А. Дончев, ВР, 151. Неумолим тон.
3. Който не може да бъде променен, отменен, въпреки своята жестокост, строгост, нежеланост. Човекът умира, да! Това е неумолим закон на природата. М. Марчевски, П, 232. Младините ще минат незабелязано, ще дойде неумолимата старост и вместо свежест на лицето и блясък в очите — паяжини от бръчки... М. Кремен, РЯ, 355. Сега е друго. Сега животът просто ги [младежите] просмуква с неумолимите и ясни повели на момента. Лит. XI кл, 256.
НЕУМОЛЙМО. Нареч. от неумолим; непреклонно, непоколебимо, твърдо. А Раковски, като разбираше това и като се страхуваше, че колебанието можеше да струва живота на всички,., извика неумолимо на гвардейците: — Вие не чухте ли заповедта! Отведете го! Ст. Дичев, ЗС I, 244. — Ще слезем от другата страна на влака — неумолимо шушнеше Филип до ухото му. П. Стъпов, ГОВ, 120. Съзнанието за трудността на задачата и чувството на отговорност пред съвестта си и България ги [Бенковски и Волов] тласкаше неумолимо напред. Л. Стоянов, Б, 40.
НЕУМОЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неумолим. Бакшишът,.., го улесняваше да се промъкне през пролуките на закона и неумолимостта на чиновниците. Л. Стоянов, Б, 16. Не можеше да стоиш в тоя двор, пред това очакване, сред тая смелост, отречение, примирение, сред тая жестокост, алчност, неумолимост — и да не се свие сърцето ти. А. Дончев, ВР, 170. Миналото поне беше реално, макар и нерадостно,.. То бе ударило печата си върху него с неумолимостта на естеството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402.
НЕУМОРЕН, -рна, -рно, .лш.-рни, прил.
1. Неуморим (в 1 и 2 знач.). По земята падат безбройни ръкойки, а пък връзваните вече други на снопи завързват. Трима от тях са далечко. Но неуморни дечица събират тежки ръкойки. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 41. Неуморната леля Жечка бе о плевила и прекопала всичко в градината. Г. Караславов, ОХ IV, 226. Той
