Page:RBE Tom10.djvu/1080

2. В който или с който не се постига такава убедителност. Колкото повече се вдълбоча-ваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пъл-на с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557. Остане ли на актьора неуяснено душевното състояние на героя — получава се най-често несигурен и неверен тон, неубедителна реч. Ст. Грудев, ББ, 45. Неубедителен разговор. Неубедително извинение.

НЕУБЕДЙТЕЛНО. Нареч. от неубедителен. — Ти не си добре, снахо? — рече той плахо, предупредително. — Какво ти е? — Нищо не ми е, тетъо — отвърна вяло и неубедително Станка. Г. Караславов, ОХ, 455-456. — Не бой се, казвам ти, няма да те оперират! — неубедително лъже Ма-ринчо. Н. Стефанова, ОС, 13.

НЕУБЕДЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Качество на неубедителен. Говори за любовта си. Но тук неубедителността е толкова прозрачна, играта — толкова неловка, че.. Лора започва горчиво да го иронизира и изобличава. М. Кремен, РЯ, 472. Между всички герои на Друмевата драма Иванко е даден най-живо, с най-много отсе-нявания на неговата трагичност.. Неубедителността на някои от постъпките му иде от това, че Друмев му възлага задачи, които не са по силите на неговата воля. Г. Константинов, ПР, 42.

НЕУБЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е бил убит, който не е лишен насилствено от живот. Неубит войник. Неубит дивеч.

НЕУВАЖЕНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл. към. Липса, отсъствие на уважение към някого или нещо; непочтителност, пренебрежение. Колкото и да имаше желание да вземе за почест и да извика „ура“ при появата на княза, Найден не намери сили за това.. Той за пръв път почувствува неуважение към княза. Как можа той да позволи подобно нещо? Защо излезе пред тая тълпа? В. Геновска, СГ, 117. Ташев долови в гласа й една нотка на неуважение или поне на пренебрежение и застанал нащрек, попита сърдит. Т. Монов, СЧ, 47. Българският народ робувал за наказание поради греховете на неговите водители, поради тяхната гордост и неуважение към вярата, а не поради слабост и безсилие. Ив. Кънчев, БР, 1931, кн. 6, 192. — Вие, милички, защо не викате както трябва? Знаете ли какво значи това? Неуважение към нашия велик съюзник. Д. Добревски, БКН, 39.

НЕУВАЖИТЕЛЕН,. -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не може да се уважи; неоснователен. Отсъствува по неуважителни причини.

2. Простонар. Който изразява чувство на неуважение; непочтителен. И когато други многоглаголиви оратори срещаха неуважителна глъчка или равнодушие на банките,.., появяването Цуцово на трибуната въдворяваше тишина и събираше всичките внимания. Ив. Вазов, Съч. X, 77.

НЕУВАЖЙТЕЛНО. Простонар. Нареч. от неуважителен; непочтително. От най-напред тя се отнасяше към мене сопнато, почти неуважително, и ме изглеждаше с недоволно лице. Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.

НЕУВАЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Простонар. Отвл. същ. от неуважителен; непочтителност, неуважение. Такава неуважителност в отношенията е за осъждане.

НЕУВЕДАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неувяхващ. Той [Маскани] ни даде едно от своите най-велики творения — „Кавалерия рустикана“, което впоследствие покри с толкова неуведаема слава своя автор. Р, 1925, бр. 193, 4. Сам тоя го-лемий българский владетел Симеон Вели-кий .. е мирното и тихо поле на науките с неуморните си борби за умното просвещение на своя народ, уплел е на себе неуведае-ми от признателност венци от всичкий славянский свят. Д. Войников, КБИ, 102.

— От рус. нсувядаеммй.

НЕУВЕДАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неуведаем. В лавровия венец на Ботева-героя се вплитат и вечнозелените листа на мирт, който кичи челото на певеца. Тия последните и запазват неуведаемостта на тоя венец. Ив. Вазов, Съч. XIII, 60.

НЕУВЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не вярва достатъчно на нещо, съмнява се в нещо. — Майка ми — подхвана той неуверен в правотата на своето обяснение, — като прочела писмото ми, паднала в не-свяст, защото си помислила, че аз вече никога няма да ида да следвам. Г. Караславов, ОХ I, 272. Бай Михал, разтревожен от думите на спирача, но все още неуверен в тяхната истинност, поглеждаше към покрива и събираше камъчета, за да прогони виещите се щъркели. Ем. Станев, ЯГ, 97. // Който не е сигурен в знанията, във възможностите си и изпитва страх, съмнение, колебание. Полето на литературата, в която той боравеше властно,.., а аз едвам още пристъпях боязливо, като неуверен ученик, ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Неуверен в себе си.

2. Който изразява съмнение, колебание, неопитност и др.; колеблив, нерешителен. Гласът й отначало бе тих, неуверен, трепереше, но постепенно тя се съвзе и започна да говори спокойно. П. Проданов, С, 15. Документите бяха написани с пишеща машина на гръцки. Под текста на всеки от тях стоеше печат на ЕАМ и груб, неуверен подпис на ръка, която още не бе свикнала да си служи свободно с перото. Д. Димов, Т,