Page:RBE Tom10.djvu/1054

мер даденото в София.., тъй като е поне два пъти по-нескромен в желанията си. То-нич, ББК, 179. Павел не се колеба дълго. Той набумка пак чантата, изду джобовете [с въглища], беше дори по-нескромен орг вчера. М. Кюркчиева, ВВ, 76.

3. Който е свързан със самоизтъкване, с прекалено изтъкване на собствените качества, заслуги, достойнства. Дразнеше го преди всичко чуждото, прекалено нескромно поведение на Матейчо. В. Нешков, Н, 19. Тази декларация представлява от себе си смесица от нескромно самохвалство и тенденциозно тълкуване на резултатите, постигнати в Париж. ОФ, 1949, бр. 1484, 1. Михайловски не идваше във възторг като дяда Бозвелия, кога говореше не поражава-ше събеседниците си с набор думи често хубави и увлекателни, но често колкото язвителни и поразителни, толкоз и нескромни. Лет., 1876, 39.

4. Който показва, изразява нахалство или желание за флирт, любов и под. Той имаше вид на човек, който се готви да убие с юмрука си всеки, който би дръзнал да оскърби даже с един нескромен поглед госпожата. Ив. Вазов, Съч. XII, 29. • Обр. Малко по-нататък, .., е женската баня, на която през отворените врата - един нескромен сноп лучи проникваше и осветляваше куп белизнЯви или мургави тела и червени пе-щимали. Ив. Вазов, Съч. XVI, 33.

5. Разг. За суми, разходи — който е голям по степен, количество, размери; значителен. — По най-грубо изчисление цената не може да бъде по-долу от... И той назова една съвсем нескромна от мое гледище сума. Б. Байнов, НН, 286. // Който е свързан с такива разходи, с разкош, лукс. Европейските моди, скъпи и нескромни, се пренасяха вече в България и се посрещаха от семейните хора с раздразнение. С. Радев, ССБ I, 90. Нескромец живот.

6. Остар. Който води неприличен, разпуснат живот. Отивате да разправяте домашните си тъги на нескромни приятелки, които наместо да ви утешат, отровват ви със своите опасни съвети. Ч, 1875, бр. 4,

170. // Който е свързан с такъв живот, с неприлични прояви. Абие почто человек ся вдаде в нескромни наслаждения, загубва срама. А. Гранитски, ПР (превод), 10.

НЕСКРОМНО. 1. Нареч. от нескромен. Бях ученик в гимназията и още тогава, макар че това може да звучи нескромно, се отличавах с живо чувство за хумор. П. Незнакомов, СП, 5. — Браво, Юлия! Ти първа между всички се отличи. — Нали направихте много хубаво, дето ме взехте! — радостно и малко нескромно запита Юлия. П. Вежинов, СО, 71.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. и със следв. изр. със съюз да. За означаване, че нещо изглежда или се възприема като прекалено хвалене, подчертаване на собствени качества, заслуги, достойнства. Господин Потайников, — подскача възторжено Буби, — за това не се безспокойте! Малко нескромно е да говоря за себе си, но понеже вие го искате, ще ви кажа, че аз съм обмислил всичко и че вашата дъщеря ще живее при мен като в истински рай. Св. Минков, РТК, 99.

НЕСКРОМНОСТ, -TTà, мн. няма, ж.

1. Качество или проява на нескромен. Един висок и звучен женски смях се надигна зад съседния плет.. Девойката бързо се съвзе от първото смайване и, все още смутена от тая нескромност на подслушвачка, прибра ръцете си. Н. Попфилипов, РЛ, 75. Кой насади и откъде дойде този манталитет на манящина и нескромност? ЛФ, 1958, бр. 6, 2.

2. Рядко. Рисунка, дума и под., които изразяват неприличие, разпуснатост, порочност. В тяхната памет Алекова живот в Одеса е написан,.., на хубава пергаментна книга и онези страници, на които има отбелязана някоя нескромност, те ревниво я потулят от чуждия поглед. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 127.

НЕСЛАВЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не се отнася до славяни, не е на славяни. Българинът, на когото сегашният говорим език си е изгубил по-многото падежи., както и от глаголите неопределеното наклонение,.., ще може най-добре да се запознае с всички тия форми и промени и да ги проумее и усвои само от един жив славянски език,..; и това ще му послужи да може по-основателно да изучава и други чужди езици — и славянски, и неславянски. Н. Бончев, Съч. I, 92. Ако така наречените .. покорители на България да би оставиле неславянско влияние в стария език, то mue би трябвало да го остават не в по-късните епохи, а при Симеона и Самуила. СбС, 1875, кн. 1, 108-109.

2. Който не се състои от славяни. А кога е бил тоя народ неславянски? Хр. Ботев, СПДБ (превод), 75. В софийско шопите така [шваба] наричат неславянските поданици на Франца Иосифа. Ив. Вазов, Съч. X, 141. Със столетия неславянски и неправо-славни народи пропагандируват в България, за да изместят на българския народ вярата и народността. НБ, 1876, бр. 42,

163.

3. Който не е свойствен, присъщ на славяните или не е типичен за тях. Неславянски нрави. Неславянски танци.

НЕСЛОГА ж. Диал. 1. Несговор, несъгласие. Под цялата сграда има зимник за готова стока. Чакаме: има ли цена на пазара — продаваме, няма ли — пазим стоката в зимника. — Ами не стават ли кавги, не-слога? Хр. Максимов, СбЗР, 53. Слога няма, карги, крамоли.. — Неслога, синко, неслога — каза баба Малинка, която седеше до сте-