Page:RBE Tom10.djvu/983
НЕПРИЛОЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се приложи, да намери приложение. — Остави бедния учител! По-добре поискай министерството само себе си да накаже, задето е въвело един неприложим правопис., един правопис, по който то самото не може да пише право. Р, 1926, бр. 221, 3. Тез точки [от наредбата], дето остават, те са по-запетлени.. Освен туй, кой може да са поручи, че и тех-ното решение не ще бъде като решението на първата, сиреч неприложимо и непри-способимо? Г, 1863, бр. 6, 41-42. Неприложима теория. Неприложимо учение. Неприложими знания.
НЕПРИЛОЖИМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на неприложим. За да докажат неприложимостта му, те бяха доста невъздържани в нападките си не само към народа.., но и към самия автор на предложението. Бълг., 1902, бр. 512, 3. Неприложимост на теорията.
НЕПРИМЕНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неприложим; неприложен. Дуализмът е неприменим за тоя живот от никаква точка на зрението. Хр. Ботев, Съч. 1950,7.
— От рус. неприменимый.
НЕПРИМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Незабележим, недоловим. Когато,.., дръвото тлее или гине, го-рението е медлено и неприметно. Ч, 1870, бр. 4, 121. Много неща невредни променя-ват са на вредни после от едно неприметно изменение, което е станало с тях. Ч, 1870, бр.4, 122.
— От рус. неприметный.
НЕПРИМИРЁН, -а, -о, мн. -и и (остар.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не се примирява с трудностите или неприятностите в живота, който не изпитва примирение.
2. Остар. Книж. Непримирим. Вагабите, една "секта, която е станала от магоме-танската вяра, изповядват я в Неджед и са непримирни врагове на мусулманете, за които са станали веке страшни. Ив. Богоров, ВГД (превод), 266.
НЕПРИМИРЁНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Липса, отсъствие на примирение. Разликата между гения и пгаланта—-..— е разлика между примирението с живота и света и непримирението. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 11. Неспокойствието, непримирението стават неразделна част от неговия [на Васил Карагьозов] жизнен и творчески път. Р. Ликова, ВК, 6.
2. Остар. Липса, отсъствие на помирение; вражда, враждуване. Разгневение Аларико-во и подвижение за Рим, клетва при Онория за непримирение с него. Г. Кръстевич, ИБ, 171-172.
НЕПРИМИРЁНО. Рядко. Нареч. от непримирен; без примирение, със съпротива. • Обр. Къщата на Танча беше на края на селото.. Беше ниска къщурка с двор, дето няколко голи дървета шумяха скръбно и непримирено. Л. Стоянов, Б, 45-46.
НЕПРИМИРИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не се съгласява на никакви отстъпки, компромиси, споразумения; упорит, неотстъпчив. — Не, не е подходящ — .. — Данаил е много кротък, отстъпчив. Тук е нужен човек непримирим, настойчив. Цв. Ангелов, ЧД, 127-128. Той довел сина си при жертвеника и го накарал да са закълне, че ще бъде секоги непримирим враг на римляните. Н. Михайловски, РВЙ (превод), 225.
2. Който не допуска постигане на съгласие, помирение, компромис. Тоя дух на раздор и дълбока, непримирима ненавист делеше столицата на два противни, неравни, лагера. Ив. Вазов, Съч. XXV, 99. Неговата [на Стоян Михайловски] „Книга за българския народ“ е една сбирка от поеми, писани в непримиримия дух на сатирата и изпълнени с унищожителния език на сарказма. Р, 1926, бр. 232, 3. Предоставайки на българите в Турско да работят в духа на мемоара от 1867 г.,.., „младите“ в чужбина са установили една no-смела и непримирима тактика. М. Арнаудов, БКД, 97. Непримирима вражда.
НЕПРИМИРИМО. Книж. Нареч. от непримирим; без примирение, отстъпки, компромиси. Крайно време е за тая страна на проблема да се заговори открито и непримиримо. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Израз на капитулацията й [на Портата] пред анархията е фактът, че същите носители на непримиримо центробежни тенденции носели и придворни, и държавни длъжности. В. Мутафчиева, КВ, 136-137. Чувствувам, че на моя син му е криво, той сумти, усмихва се кисело и гледа непримиримо изпод вежди. Др. Асенов, СВ, 33.
НЕПРИМИРИМОСТ, -тта, ж. Книж.
1. Само ед. Качество на непримирим; неотстъпчивост, борбеност, безкомпромисност. Не е случайно, че опозицията и по-рано,.., прояви такава непримиримост, неотстъпчивост, политическо дебелоглавие. Г. Димитров, Съч. III, 240. Особено на по-млади години той [Божан Ангелов] показа в критиката доста темпераментност. Някъде тя прераства в непримиримост, в напада-телност. Ив. Богданов, СП, 53. Лицата им изразяваха непримиримост, вражда — и двамата настояваха да се прекрати бракът им.
2. Проява, постъпка, дума и под., която изразява безкомпромисност, упоритост. Чак сега различията, противоречията, непри-миримостите помежду ни се затриват напълно. Чувствуваме се заедно пред смъртта. Бл. Димитрова, Лав., 95.
