НЕПРИМИРЙТЕЛЕН, -лна, -лно мн. -лни, прил. Остар. Книж. Непримирим; не-примирлив. И замечателно е защо тии .. турци [помаци] най-враждебни са., и непри-мирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствуват и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне. Н. Рилски, ОМР,
32. Кой не ще ся бои от сообщение с челове-ци непримирителни, кога они за най-малко нечто,.., могат да му станат неприятели всякогашни и да търсят случай да си отмъстят? С. Радулов, НД (превод), 100-101.
НЕПРИМИРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Непримирим, непримирителен.
— От Ив. Богоров, Българо-френски речник, 1871.
НЕПРИНУДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се държи естествено, сво-бодно, без скованост или преднамереност; непосредствен, естествен. Непринуден в разговора и с весел нрав, той бързо стана любимец на всички.
2. В който няма преднамереност, принуда, който е естествен, искрен, непосредствен. Често,.., ме поздравяваше с едва уловима сърдечна и същевременно тъжна усмивка един млад човек,.. Чувствувах в тоя поздрав обаянието на непринудена искреност и почитание. СбАСЕП, 341. Той предпочиташе да бъде сам и независим, пазейки ревниво свободата си -.. Тъкмо поради това неговите [на И. Йовков] непреднамерени и непринудени признания,.., добиват особена цена. СбАСЕП, 468-469. Обърнах се: Емин стоеше до вратата и гледаше написаното с непринудена, добра усмивка. Л. Александрова, ИЕ1Д, 31. Непринуден разговор. Непринуден тон. Непринуден смях. Непринудена радост. Непринудено държание.
— Друга (остар. книж.) форма: н е п р и н у ж д 6 н.
НЕПРИНУДЕНО. Книж. Нареч от непринуден; естествено, непосредствено. Милка се чудеше на простите и свободни обръщения на тая селянка, на удивителния й природен такт да говори и да внимава, и да се държи непринудено. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 78. Михалските учители с учудване гледаха новия учител. Той дори пръчка не държеше в ръцете си. Приказваше леко, непринудено. Д. Марчевски, ДВ, 55. Намести малко развълнувано белия яилмак на главата си с прашна костелива ръка и непринудено, от сърце възкликна. Л. Александрова, ИЕ1Д, 45-46. И ако трябваше да каже нещо някому, обръщаше се тъй непринудено, сякаш се познаваха отдавна. Н. Каралиева, Н, 161.
— Друга (остар.) форма: нспринужд&но.
НЕПРИНУДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество на непринуден; естестве-ност, непосредственост. И сега Райна, като видя, че леля й се изгуби и се почувствува сама-саминичка на полето с Донча, изгуби одевешната си непринуденост и се посму-ти. Ив. Вазов, Съч. VIII, 94. В погледа, в държанието й личи, че под външната непринуденост и веселост се крие буйно чувство на интерес и сметка. Й. Йовков, М, 157. Тя бързо запомни имената им и се обръщаше към всеки с оная непринуденост, която се създава между хората след дълги познанства. Г. Мишев, НЖ, 29.
2. Липса на принуда, натиск, задължителност. Творчеството се ражда там, дето има вътрешни заложби и непринуденост, свобода. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320.
НЕПРИСПОСОБЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не е пригоден, приспособен към нещо или за нещо; непригоден, неа-даптиран. Неприспособените към трудните условия растения умират. А Неприспособен към климата, той често боледуваше.
НЕПРИСПОСОБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неприспособен; непригоденост, неадаптираност. Поради не-приспособеността на спортистите към климата, резултатите в тренировъчния мач не бяха добри.
НЕПРИСПОСОБЙМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не може да се приспособи, приобщи към нещо, към някакви условия, изисквания. Е, добре, такива като него са потребни [хора],.. Но за обикновения, нормален човешки ден те са неприспособи-ми, вредни, смешни. Н. Русев, П, 138. Остават йоще седем,.., но тез точки [от наредбата] дето остават, те са по-запетлени.. Освен туй, кой може да са поручи, че и тяхното решение не ще бъде като решението на първата, сиреч неприложимо и не-приспособимо? Г, 1863, бр. 6, 41-42. Едни [народи] са искали да приложат в обществото теории прекрасни, но неприспосо-бими изведнъж. Ч, 18/0, бр. 6, 162.
НЕПРИСПОСОБЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неприспосо-бим. От затвора той попада в деня на Победата,.. Първата му мисъл е, че романтиката на предишния период го е изнежила и че той боледува от неприспособимост — болест, типична за част от неговото поколение. Ем. Манов, ПС, 36-37.
НЕПРИСТОЕН, -ойна, -ойно, лш.-ойни, прил. Книж. Неприличен1; неблагоприли-чен. По-тежък беше и вървежът му. Това позволяваше на махленските деца да се бавят повече около него и да го задяват със своите непристойни закачки. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 103. Когато откри, че едната стъклочистачка липсва, този нервен гражданин избълва поток изречения с непристойно съдържание, скара се с жена си Анета. Ч. Шинов, ОТ, 43-44. Когато директорката го заплаши, че за непристойно държание ще поиска изключването му, той кипна, залепи й един хубав плесник и ведна-
