зов, Съч. XIV, 30. Необичайността и не-привичността са обикновен спътник на новаторското дело в изкуството. ЛФ, 1957, бр. 31,4.
НЕОБИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не предизвиква, не буди чувство на обич към себе си. И с ум се борих аз — жена е, нека дом да свие, макар и с недбичен мъж
— нека челяд отгледа. П. Спасов, ГЛЗЗ, 24.
НЕОБИЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обичлив. Необичливо дете.
НЕОБИЧЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на необичлив.
НЕОБЛЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е без дрехи, без горна или друг вид дреха. — Ставай, напълни торбата ми с хляб! .. Милена трепна и побърза да стане от леглото. Необлечена, гологлава направи крачка, застана сред стаята• К. Петканов, X, 43. И тук [по съседните улици] повечето от минувачите бяха войници, облечени или някои още необлечени във войнишко рухо. Д. Талев, СII, 138.
2. Който е лошо или неподходящо облечен. Намерих Димитра, съкрушен от работа, все тъй необлечен, недохранен, необръс-нат, както преди три години. СбАСЕП, 234. —• Бе, че ти луда ли си, мари Еленко! Ами как ще ги срещнеш така необлечена?
— викаше на момата баба Хаджийка. — Скоро иди се обличай. Ал. Константинов, Съч. I, 271. • Об лечен-н е облечен. Разг. Косите побелели-непобелели, децата обле-чени-необлечени, изучени-неизучени — той не се отчайваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.
НЕОБМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обмислен достатъчно добре; прибързан, непремислен. Пешо разбираше, че със своята необмислена постъпка бе станал причина престъпниците да избягат. П. Вежинов, СО, 164. Той говореше спокойно и отмерено — като човек, който не е свикнал да си служи с необмислени думи. Ст. Марков, ДБ, 24. Д. намира политическата програма необмислена, и за доказателство привожда това, че в нея са казвало „българския народ ще са управлява от една конституция, без да са споменувало ще има ли цар, княз или председател“. НБ, 1876, бр. 56, 218. Необмислено изявление.
НЕОБМЙСЛЕНО. Нареч. от необмислен; без обмисляне, прибързано, непремис-лено. И Друмев излага основанията си да негодува срещу поведението на младия книжовник, постъпил тъй некоректно, или, най-слабо казано, тъй необмислено с честта и интересите на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКДБ, 176. Кръстьо разбра, че синът имаше да му каже нещо, затова влезе в дюкяна. — Не говори по улицата така необмислено! — тихо предупреди Петьо. — Ще привлечеш вниманието на полицията. X. Русев, ПС, 253. Най-опасна е тая негова привързаност към жена му — сега тя предизвиква у него най-силната болка. Само тая болка би могла да го накара да избухне, да скочи необмислено като звяр върху решетките. П. Вежинов, ДБ, 68.
НЕОБМЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. 1. Само. ед. Качество на необмислен; непремисленост. Често постъпките му се характеризират с необмисленост.
2. Рядко. Необмислени постъпки. — Носи се цяла мълва по случката с х. Добрева, та може да узнаят за събранието ви... Ето какво може да излезе от една необмисленост. А. Страшимиров, Съч. I, 115. За тази постъпка .. той е бил подучен от свой вътрешен глас, както и за сума други постъпки, които твърде овреме са го тласнали в бурите на живота .. Поради тези му необмислености, средата в която е живял е страняла от него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59-60.
НЕОБОЗРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необгледен, необхватен, необятен, безпределен, безкраен, безконечен. Мъгляво и светло сияние заля необозримото Море на узрелите ниви. И. Йовков, Ж 1945, 259. Той гледаше, но той не виждаше ни пълния месец, тих, леящ сладка, спокойна светлина на необозримия небесен свод, .. ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 19. По необозримата лазурна морска повърхност трептяха безброй светлини, оглеждаше се в нея и самото слънце. Д. Талев, С II, 208. Необозрим свят.
НЕОБОЗРЙМО. 1. Нареч. от необозрим; необхватно, необятно, безкрайно, безпределно.
2. В съчет. с прил. или нареч. За означаване на много висока степен в проявата на признака, изразен с прилагателното или наречието; много, извънредно, изключително. Сарафов бе създал .. повече от 200 големи образи и може би още 50 на по-незначителни герои. Двеста и петдесет роли — това е галерия от образи с необозримо широк обсег на характери: ангелски добри и сата-нински зли. Ст. Грудев, ББ, 91.
НЕОБОЗРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на необозрим; необятност, необхватност, безкрайност.
НЕОБОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. Който не може да бъде оборен, опроверган, отхвърлен; неопровержим, безспорен, неоспорим. Тая живо написана книга [Славянобългарска история] е била твърде интересно четиво за българина: ..; будила е гордост у него, .. давала му е основания, необорими доводи, да се противопоставя на гръцките и сръбски насмешки. Б. Пенев, НБВ, 60. Доказателствата за ви
