новността на Младена бяха така ясни и необорими, щото сам защитникът .. го счете за крив и се ограничи да иска за подсъдимия не оневинение, а по-слабо наказание... Ив. Вазов, Съч. VII, 130. А ако сте са вразумиле и сте разбрале вече тая необорима аксиома, то помогнете ни да кажем на народа, че само огън и меч, кръв и революция ще да го избавят от смърт и от пропадание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. Необоримо твърдение.
2. Който не може да бъде преодолян, превъзмогнат; непреодолим. Не укор заслужава той, а преклонение пред неговото чувство за велика правда, пред необоримата му нравствена сила! М. Кремен, РЯ, 505. Под влиянието на новите революционни идеи .., особено под необоримото въздействие на революционната обстановка, Вазов започва да пише бунтовни песни. Г. Цанев, СИБЛ, 133. Малоумният чувствуваше от най-ранно детинство необорим животински страх пред големия си брат. Г. Райчев, Избр. съч. I, 92. От млада още връст той усещал необоримо влечение към монашеско житие. Лет., 1876, 35.
3. Остар. Който не може да бъде победен, покорен; непокорим. А градът, така силно естеством и художеством укрепен, почиташе ся за необорим. Г. Кръстевич, ИБ I, 391.
НЕОБОРЙМО. 1. Нареч. от необорим (в 1 знач.); по необорим начин, неопровержимо, безспорно, неоспоримо. Ние сме назначени от природата да действаме: от което следва необоримо, че действието тря-ба да бъде за нас една длъжност .. и едно удоволствие. Ч, 1871, кн. 23, 714. Всичките дела в живота ми показват необоримо, че аз вярвам в свободата си. Ч, 1871, кн. 18, 546.
2. Нареч. от необорим (във 2 знач.); непреодолимо. Щом останах сам, необоримо ме споходи изкушението да надникна в някоя черква, когато вътре няма никой. Ем. Станев, А, 32.
НЕОБОРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от необорим; неопровер-жимост, неоспоримост безспорност. Сам, сам трябва да си наредиш един допълнителен поминък, — завърши Младен, уверен в необоримостта на своите доводи. Т. Влай-ков, Съч. III, 169. Необоримост на фактите.
НЕОБОСНОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е достатъчно обоснован, аргументиран; неаргументиран, немотивиран. Мислено те укорих, че разсъжденията ти за младите са твърде тенденциозни, а обвиненията ти към тях — твърде необосновани. И. Попов, СЛ, 152. Сюжетът, вместо строго да се подчини на идейно-тематичната основа, се превръща в самоцел. Нижат се изненади след изненади, рязки необосновани преходи от един момент към друг. Т, 1954, кн. 1,22.
НЕОБОСНОВАНО. Нареч. от необоснован; по необоснован начин, неаргументи-рано, немотивирано. У приятеля ми неочаквано и неудържимо избухваха частнособ-ственически инстинкти. Съвсем необосновано прояви претенции към водата, която протичаше през моето място. Старото й корито било в неговото място. Ив. Остри-ков, СБ, 5. Изказа се необосновано.
НЕОБОСНОВАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от необосновван; не-аргументираност, немотивираност. Очевидна беше необосноваността на неговото обвинение, но той настояваше, че е прав.
НЕОБРАБОТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който още не е подложен на обработка. Природните богатства на България са доста, .. Най-главните произведения, които тя изнася навън са сурови, а именно: зърнени храни, кожи необработени. Хр. Да-алиев, ТИ А, 21. 80% от тютюна може да се експедира необработен. X. Русев, ПС,
100. // За земя, почва — неоран, неизоран, непрекопан. Агуптите .. населяваха обширен припек край селото и макар че там ставаха най-хубавите лозя, земята си пустееше необработена. Р. Сугаревв, СС, 92-93. Полският хвощ често се среща като плевел по нивите, расте и на необработени почви. Бот. V и VI кл, 177. От това, че лозето останало необработено, в него поникнала гъста трева и бурен до колене. Елин Пелин, ПР, 131.
2. Прен. Стесн. За език, стил, почерк и др. — който не е изгладен, усъвършенствуван до необходимата степен, който не отговаря напълно на определени високи изисквания. Основната слабост в разказите на Крум Григоров е недостатъчната грижа за езика.. Много често изреченията му са тромави, необработени. С, 1952, кн. 10, 182. В случая тоя гений [на братята Кирил и Методий] е нужен, за да превърне един необработен език в инструмент, който е в състояние да предаде тънки отсенки на мисълта на философско-богословските текстове на християнската религия и на средновековната култура. ТВ I, 182. Денем работеше своята надничарска работа, а вечер седеше пред масата и започваше да изпълня цели листове със своя необработен почерк. Д.Немиров, КБМ, 32. // За съчинение, художествено или научно произведение и под. — който не е изгладен, усъвършенствуван и завършен окончателно. Веднъж я завари да прелиства няколко страници, които не бе успял да препише. Скара й се грубо .. Мразеше да четат необработените му ръкописи. Л. Дилов, ПБД, 103.
НЕОБРАБОТЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от необработен. Необрабо-теност на фразата.
