го мълчаливо и някак усамотено. Д. Ангелов, ЖС, 28. Гласът му беше спокоен, равен, ала необикновено глух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. Само погледът, блестящ, необикновено светъл, хвърляше живот, енергия в уморената физиономия на тая жена. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Изглеждаше необикновено зле.
НЕОБИКНОВЁНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на необикновен. Съвършеният покой,., грамадността на нещата и необик-новеността на размерите дават илюзия за един чужди тайнствен свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 89-90. Двамата му приятели Георги П. Христов и Христо Пулев .. са поразени не само от необйкновеността на това събитие, но и от спокойната и непоколебима решителност, с която Левеки се освобождава от външните знаци на дякон-ството. Ив. Унджиев, ВЛ, 62.
НЕОБИТАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е населен, в който не живеят хора; безлюден, ненаселен. Бурята като че оставаше отвън, а тук между високите дувари стоеше тъй глухо и тайнствено безмълвие, което цари в необитаемите места. И. Йовков, Ж 1945, 177. Ние сё лутахме под поройния дъжд из необитаемата клисура. Ив. Вазов, Съч. XV, 151. На следующият ден уморените мореплаватели достигнале до един малък необитаем, но твърде живописен и прелестен остров. Знан., 1875, бр. 19, 301. Необитаема сграда. II Който не може да бъде населен, в който не може да се живее. Сградата е в толкова лошо състояние, че е необитаема.
НЕОБИТАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на необитаем.
НЕОБИЧАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Който се различава от обикновеното, редовното, често срещаното; необикновен, особен, странен. Не бяха се скарали нито веднъж от двадесет и пет години и този необичаен факт бе известен на цялото село. И. Петров, MB, 89. Някъде в селото процепиха въздуха необичайни звуци и след малко по улиците се понесе неразбрана груба гълчава. М. Яворски, ХП, 259. На седемгодишния Фридрих силно впечатление направил разказът на баща му, че на Луната и на другите планети може да има още по-интересни, необичайни форми на живот, съвсем различни от земните. К, 1963, кн. 2, 42. — Вземи ти восък и дръж го в ръката си далеко от огъня '■— твърд е и студен като камък. Ала щом доближиш восъка до топлина, разтапя се и чудни и необичайни видове приема. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Необичайно облекло. // Който се отклонява от обичайната, обикновената проява или състояние на нещо; необикновен. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която личеше треската На обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51. Необичайното държане на учителя, обаче, спира най-после вниманието на учениците и те постепенно се смиряват. Чудомир, Избр. пр, 244. Тя не забелязваше, че и Райна се откъсва от семейството. Необичайната затвореност, в която бе изпаднала Напоследък единствената й дъщеря, не й правеше впечатление. Ем. Станев, ЙК I и II, 435. Посрещна го една съвсем необичайна за неговия дом тишина. К. Петканов, ДЧ, 15.
НЕОБИЧАЙНО нареч. 1. Не както обикновено, не както редовно, не както е прието; необикновено. Чувах как публиката в салона необичайно зашумя. Ст. Грудев, АБ, 34. Една вечер Николинка необичайно закъсня. Ст. Марков, ДБ, 184. На прага се появи възрастен господин с бомбе и бастун, с необичайно вдигнати крачоли на панталона, под които се виждаха яркосини чорапи. Ем. Станеъ, ИК I и И, 127. Момчетата заминаха тази сутрин и у нас стана необичайно тихо и пусто. А. Гуляшки, МТС, 339. // Нехарактерно, неприсъщо. Необичайно за гъркините Мери ни изненада със светлата си руса коса и големите си сини очи, които бяха като бистри езерца върху бялото хубаво лице. Ив. Мирски, ПДЗ, 181. ЖивопистгНа в църквата „Св. 40 мъченици“ понякога се отклонява от строгите предписания на византийския църковен канон .. Такива са например образите на. св. Елисавета и св. Ана, които необичайно за византийската живопис са представени с малки деца в ръцете. Ст. Михайлов, ЕБС, 101. Необичайно за нрава си, Салчо мълчеше. Мълчаха и другите двцма. Б. Болгар, Б, 39. ,
2. В съчет. с прил. или нареч. Много, твърде много, във висока степен; извънредно, необикновено. Гъстата червенина започна да се топи, да се губи от лицето му и то стана необичайно бледо. Б. Несторов, АР, 14. Кафенето в дъното на площада гъмжеше от хора .. Беше необичайно топло за това време на годината. А. Христофоров, А, 238. Тази година зимата в долината на река Янтра продължи необичайно дълго. Г. Руса-фов, ЙТБД, 61. Настъпи есента. Заредиха се* отрано необичайно студени дни... М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Напоследък е необичайно студено.
НЕОБИЧАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необичаен. Освен измислици и съчинени истории тя обичала да представя и онова, което виждала и коегНо правело впечатление със своята необичай-ност, например циганския катун край село Сердимен и продавачите на панаирджийските сергии. Ст. Грудев, ББ, 39. Ако новото Търново днес поразява погледите на чужденците с голямата си и рядка живописност, старото, Асеновградското Търново, ги е смайвало още повече с необичай-ността на местоположението си. Ив. Ва
