Page:RBE Tom10.djvu/895

От Читалие
Версия от 16:52, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НЕОБЕЗПОКОЯВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е оставен на спокойствие, който не е безпокоен, не е смущаван. Еднички бездомните кучета лежат неподвижни и необезпокоявани в топлия прах насред улицата; тях всеки избикаля, никой не дръзва да им развали съня. Ст. Дичев, ЗС II, 512. Много села от Котленския балкан, които търсели сигурно убежище, където можели да останат необезпокоявани от турците, се заселили на мястото на днешния град. Й. Радичков, ГСП, 146. Не му се прибираше в квартирата и реши да слезе към центъра, където винаги имаше народ и в навалицата може да се разхожда и мисли, необезпокояван от никого. Г.. Мишев, ЕП, 121. От незапомнени векове в тези котловини е цъфтял живот, необезпокояван от никакви нашествия. А. Страшимиров, Съч. V, 147.

НЕОБЕКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е обективен, справедлив, безпристрастен в оценката си, отношението си. Василев е един заядлив по характер човек и необективен. Тарас, СГ, 117.

2., Който изразява липса на обективност, безпристрастност. Необективна оценка. Не-обективна критика.

НЕОБЕКТЙВНО нареч. Без обективност. Комисията е работила прибързано и е решавала необективно поставените въпроси.

НЕОБЕКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необективен. Когато заговори за приятелите си, проличава неговата необективност.

НЕОБЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е белен, обелен; небелен. Те чупеха големи къшеи черен хляб, топяха ги със сол и чубрица и си подслаждаха с разрязани по дължината необелени краставици. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 107. Купове необелени царевици под стрехите на чифлика. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89.

НЕОБЕМЛЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Необхватен. Станцията е доста обширна, но сега се строи една так-вази необемлема грамадина, каквато само американците са в състояние да строят. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.

— От рус. нсобъсмлснньш.

НЕОБИКНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който се различава от обикновеното, редовното, често срещаното; необичаен^ особен, странен. Както ставаше при някоя необикновена случка сбиваха се или отвличаха мома, и сега всички се спуснаха към това място. Й. Йовков, Разк. I, 112. Първото нещо, което ме учудва, то е необикновеното движение по шосето. Л. Стоянов, X, 46. Надали е имало столица някъде, на която царският палат да е стоял на такова необикновено място, каквото е Царевец. Ив. Вазов, Съч. ХУН, 174. Всички, от старците до децата, вземаха участие в необикновения празник. К. Велков, СБ, 132. // Който се отличава, изпъква сред подобните си, сред най-често срещаните от същия вид с някакви качества, особености; изключителен, забележителен, удивителен, невероятен. Яворов непрестанно растеше в очите на всички ни като необикновена, изключителна личност. М. Кремен, РЯ, 525. Често тя влязвала при младите патриоти да слуша що си говорят, насърчавала ги в святото им предприятие .. Да, баба Тонка била необикновена жена. 3. Стоянов, ЗБВ I, 145. Пушкин е необикновен художник на словото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 183. Долу Искърът шуми. Над него високи диви върхове и чу кари.. Но най-любопитни и необикновени са скалистите, които се издигат отвъд реката. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. Успехът на тая необикновена книга е чуден, почти безпримерен в историята на всемирната литература. ССГ (превод), II.

2. Който се проявява с голяма сила, във висока степен; извънреден, изключителен, невероятен. Учениците към края на разказа му вече бяха престанали да се смеят, а сега с необикновено напрежение чакаха какво ще кажа аз. Л. Александрова, ИЕЩ, 123. Чув-ствувах се много добре необикновена радост се разливаше по всичките ми жили. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. В душата му се бе мернало безпокойството. И макар да имаше необикновен талант да намира навсякъде радост, той изпита горчивина и леко разочарование. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 49. Денем звуците по-мъчно се различаваха, но нощем те се чуваха с необикновена яснота и отчетливост. П. Вежинов, СО, 139. Безумието, празноглавието и идиотизмът се ползуват с различни привилегии; а умът, званието и образованието се преследват с голяма ненавист и с необикновена ярост. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 226.

НЕОБИКНОВЕНО нареч. 1. Не както обикновено, не както друг път, не както винаги; необичайно, нехарактерно, неприсъщо. Очите му се преместиха към облечения необикновено Кадир. Л. Александрова, ИЕЩ, 148. В това време бае Васил с талигата ни пристигна. Неговият Дорчо беше се посъвзел и необикновено някак си влачеше талигата из равното прашно шосе. Т. Влайков, РП I, 20. Най-после погледът му светна необикновено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 49. Очите гледаха някак необикновено, не навън, а навътре в него. Й. Йовков, ПГ, 47.

2. В съчет. с прил. или нареч. Много, твърде много, във висока степен; извънредно, необичайно. Беше слънчев ден, необикновено топъл за този сезон, така че повечето хора ходеха още с шлифери и дори по костюми. Л. Дилов, ПБД, 30. Петнадесетгодишната Анушка, русичко и необикновено нежно момиче, седеше до дядо си също като не-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл