хиатрическата клиника. Г. Караславов, Избр. съчЛУ, 26.
НЕНОРМАЛНО. Нареч.от ненормален. И все пак й се струва, че времето върви някак си ненормално, че подир всяка нощ ще настъпи пак предилествуващия ден. Елин Пелин, Съч. II, 112.
НЕНОРМАЛНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество или състояние на ненормален. Трябва да забележим, че ний, когато говорим за ненормалността на нашия общественодомашен живот, разбираме преимуществено нашия живот по границата. П.Р. Славейков, Р, 20.
2. Отклонение от нормалното състояние, развитие на нещо. Умората, от която се оплаквате, не произлиза единствено от усилените ви занятия, а от органически ненормалности. Ив. Вазов, Съч. XI, 116. При първото клетъчно деление след лъчевия удар в клетката се наблюдават някои ненормалности. Вл. Андреев, АЕ, 25.
НЕНУЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който не е нужен, необходим, потребен на някого, на когото никой не държи; непотребен, излишен. Противоп. необходим. Невзрачен човек дотогава, никому ненужен, загубен между другите, той отведнъж доби почит. Елин Пелин, Съч. IV, 272. Липсваше им дете... Взеха чуждо., ето, имат сега и свое... Другото, чуждото, сега се оказва ненужно... и те гледат на него като на бреме. М. Грубешлиева, ПП, 100. Ние сме принудени да изучаваме даже и оние природни явления, които на пръв поглед ни са чинат второстепенни, отдалечени и ненужни. Знан., 1875, бр. 18, 288.
2. Който не се употребява или не може да се употреби и не е нужен, потребен; непотребен. Противоп. необходим. Навсякъде беше прашно, по скъпите мебели се мяркаха натрупани всякакви нужни и ненужни вещи, по пода имаше скъсани и смачкани хартии. П. Спасов, ХлХ, 184.
3. Който се използува, употребява излишно, без нужда; излишен, непотребен. Противоп. необходим. В текста се използуват ненужни думи. II Който става, извършва се или възниква някъде без нужда и без полза; излишен. Ненужни обяснения. Ненужна суматоха.
НЕНУЖНО нареч. 1. Без нужда, без да е необходимо; излишно, непотребно. Вие не искате да ни разберете, но кажете ни своята войнишка дума: ще изпратите ли войска срещу нас, за да пролеем наново ненужно братска кръв? К. Ламбрев, СП, 402-403.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Със следв. изр. със съюз д а. Означава, че не е нужно, не е необходимо да се извърши нещо. Истинският разговор с Бога е безмълвието.. Моли се Богу не с думи, но с помисли .. И да се пее е ненужно, а псалмопението не винаги е добро. Ст.
Загорчинов, ДП, 218-219.
НЕНУЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ненужен. Той [бедният трудов човек] носи в себе си мъчителното чувство за ненужност, непълноценност на своя живот. Лит. IX кл, 176.
НЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение нов, напр.: неологи-зъм, неореализъми др.
От гр. УБО£ 'нов*.
НЕОБВИНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обвинен. Опитваше се заедно с него да обвинява необвиними неща и в тези редки случаи .. той беше много мил с нея. Д. Цончев, ЧС, 84.
НЕОБВЪРЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма задължения, ангажименти към някого или нещо, който не е зависим от някого или нещо (обикн. семейство, партия, групировка и др.); свободен, независим. — Разделил се с приятелката си, защото един истински революционер трябвало да бъде необвързан. Л. Дилов, МСПА, 45. Той [Коце] се унисаше от някаква непоколебима вяра в своите сили за борба — .. Унисаше се, като с трепетна радост се чувствуваше волен, необвързан с никого и нищо. А. Страшимиров, А, 119. Когато човек е млад и необвързан, той е като птица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130.
О Необвързани страни. Полит. Държави, които не участвуват в образуваните след Втората световна война военно-политически съюзи. Изказвайки се от името на групата на необвързаните страни в ООН, постоянният представител на Шри Ланка в ООН заяви, че съществуванието на система на апартейд е предизвикателство не само към африканските народи. 33, 1978, бр. 230, 1-4.
НЕОБВЪРЗАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от необвързан. Има случаи на необвързаност с пусковите срокове, на продължителни ведомствени спорове и му-дно решаване на въпросите. ОФ, 1963, бр. 5790, 1. Той се опитваше сега да заеме позиция на необвързаност и на благоразположение към всички страни. Т. Кюранов, АП, 52.
НЕОБГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. За пространство, територия и под. — който не може да бъде обхванат с поглед поради огромните си размери; необозрим, необятен, необхватен, безпределен, безкраен, безконечен. Земя имаше много — хлебородни полета и необгледни морави, виеха се из клисурите буйни реки, .. към небесата вдигаха заснежени чела могъщи и още непребродени планини. А. Гуляш-ки, ЗВ, 49. Земя, необятна, земя необгледна, / ти, род на сестра, / земя и богата, и просешки бедна, / кажи ми, защо ги събра? Д. Дамянов, ПОС, 30.
