вечеря. Така минали много дни и Абу-Кир изяждал ненаситно всичко, каквото му носел Абу-Сир. Св. Минков, ГОИ, 161. Вече започнала да жълтее, равнината грабваше погледа му. Той ненаситно и жадно я гледаше чак до вечерта. Ст. Марков, ДБ, 253. Детето питаше и разпитваше ненаситно: откъде иде дядо, къде отива. Д. Талев, ПК, 814. Кога холерата стане явна, горенето за вода е силно, болният пие ненаситно студени неща. Ив. Богоров, СЛ, 82.
НЕНАСЙТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от ненаситен1. Вечеряхме с кра-лимарковска ненаситност в широката учи-лищна спалня. Ив. Вазов, Съч. XV, 123. Алчност се роди в сърцата им, алчност и ненаситност за земни богатства. М. Смило-ва, ДСВ, 83. Нека не смятаме, че в своята ненаситност само крокодилите вземат жертви. Те имат и верни приятели, понякога много полезни за тях. К, 1963, кн. 9, 32. Тъй този, който в свойта ненаситност / ламтеще да заграби всичко чуждо, / без време гроба сам си изкопа. Д. Стоевски, ВТ (превод), 170.
НЕНАТРАПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се натрапва, не досажда. Нежната сила, упоритата .сдържаност, ненатрапчи-вата настойчивост, негорделивото умение
— това са все синоними на вълшебството, наречено тактичност. Б. Болгар, Л, 1965, бр. 2, 61. Гласът й беше спокоен и тих, но Петър долови потиснатата ненатрапчива тревога на тая жена, която му се отдаде, без да знае обичана ли е, или не. И. .Петров, НЛ, 37. Тя никога не се бе стремила съзнателно да се харесва, да привлича върху себе си чуждото внимание, .. Това беше в нрава й — сдържан, уравновесен и не без една скрита, ненатрапчива гордост. Д. Талев, ПК, 88,
НЕНАТРАПЧИВО нареч. Без натрап-ване. Това са богати, благопристойни къщи, тяхното величие е поднесено ненат-рапчиво, но с достойнство. Др. Асенов, ТК, 114.
НЕНАУЗДА нареч. Диал. Ненадейно, неочаквано/ ’внезапно; ненадано, ненаузда-ница, неуздано, на неуздавица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарскнй язик, 1899.
НЕНАУЗДАНИЦА нареч. Диал. Нена-узда, ненадано, неуздано, на неуздавица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарскнй язик, 1899.
НЕНАУЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е съобразен с научната истина. Силен тласък върху развитието на стопанския живот дали Великите географски открития. Те разширили кръгозора на хората и нанесли тежък удар на религията и на ненаучните разбирания и обяснения на света. Ист. VIII кл, 4. Народниците и техните „теории“ били разгромени научно от Д. Благоев. В редица статии той разкрил ненаучния характер на народническите възгледи за общественото развитие. Ист. X и XI кл, 224. Ако има ненаучни гледища, трябва да дадем отпор. Й. Попов, ЖП, 37.
НЕНАУЧЕН2, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е научил, заучил, усвоил нещо добре. Човек се учи доде умре и пак остава ненаучен. П.Р. Славейков, БП II, 208.
2. Който не е научен, заучен, усвоен добре. И тая сутрин децата дойдоха с ненаучени уроци. Л. Александрова, ИЕЩ, 44.
НЕНАУЧНО. Нареч. от ненаучен1. Много учители преподавали историята ненаучно.
НЕНАУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ненаучен1. Вярата, че планетите влияят върху съдбата на хората, се оказала нелепост. Астрологията започнала бързо да губи своите привърженици, които се убедили в нейната ненаучност. Матем., 1968, кн. 6, 15.
НЕНАЧЕНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е наченат; непокътнат. На няколко пъти той се надигаше да поизлезе, но сват-барите тропваха пред него нови чинии, пълни с димящи яхнии, .., разчупваха не наченати хлябове, даваха му да опита ту от едно вино, ту от друго. Г. Мишев, ЕП, 137. Върху ниска полирана масичка, .., бе наредено неначенато ядене — салам, кашкавал, консерви/ няколко парчета шоколад и бутилки с вино. П. Вежинов, ВР, 275.
НЕНОРМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отклонява от нормата, от общоприетия ред, правило, поведение и др. Но едно нещо е явно: подир грухването на вчерашното минало, всички проявления в областта на обществения и духовен живот дават понятие за нещо младенческо, зародшино, ненормално. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 46. През последните години в нашия литературен живот се очерта едно ненормално, нездраво явление — оттеглянето на литературната критика .. от предните позиции на литературния фронт. ЛФ, 1958, бр. 14, 1. Десното сърце е подложено на особено ненормални усилия, когато в белия дроб съществуват склерозни изменения едновременно с деформация на гръдния кош. Л. Томов и др., СВВМ, 5.
2. Който е .с психически отклонения; побъркан, луд. Само учените мъже, които все още наблюдаваха Неси, бяха покрусени. Те единственц знаеха, че Неси не е ненормален, че по всички техни норми за поведение, изработени от разума и практиката, даже е свръхнормален. П. Вежинов, БГ, 204-205. Благодаря на господа лекарите-експерти, че не ме изкараха нито луд, нито маниак, нито някакъв ненормален тип, за какъвто ме взе пресата и общественото мнение. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Кукушанецът придружавал един ненормален човек, когото е трябвало да остави на лечение в пси
