НЕЕДНОЗНАЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. За число — който не е еднозначен, едноцифрен; многозначен1, мно-гоцифрен.
НЕЕДНОЗНАЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прал. 1. Който има повече от едно значение; многозначен2. Съюзите обикновено са нееднозначни думи.
2. Който има значение, различно от значението на друг, който не е еднакъв по значение, смисъл; разнозначен. Двете думи, макар и близки по форма, са нееднозначни.
НЕЕДНОЗНАЧНО1. Мат. Нареч. от нееднозначен1.
НЕЕДНОЗНАЧНО2. Нареч. от нееднозначен2.
НЕЕДНОЗНАЧНОСТ1, -тта, мн. няма,
ж. Мат. Качество на нееднозначен1; много-значност, многоцифреност.
НЕЕДНОЗНАЧНОСТ2, -тта, мн. няма,
ж. Качество на нееднозначен2.
НЕЕДНОКРАТЕН, -тна, -тно, лш. -тни, прил. Който се извършва, става повече от един път; многократен. Нееднократните опити да се пренесе лозата .. в тропическа Африка са били безуспешни — термитите напълно унищожавали лозята. Л. Мелниш-ки, С, 12. Нееднократните ми молби за преразглеждане на решението останаха без последствие. '
НЕЕДНОКРАТНО. Нареч. от нееднократен; многократно, неведнъж. Калъчеви разпитваха завърнали се студенти и пленници, правиха нееднократно постъпки пред английската военна мисия в София — никакъв резултат. Ем. Манов, ДСР, 186. Преглеждаше .. жени, родили по седем-осем деца и нееднократно боледували от пневмония. Ем. Станев, ТП, 82.
НЕЕДНОКРАТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нееднократен; многократност.
НЕЕДНОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не е еднороден, не е еднакъв по състав, вид, същност и др.; разнороден, не-хомогенен. Нееднородни сплави.
НЕЕДНОРОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нееднороден; разнородност, нехомогенност. Микрогалванични елементи се образуват и пои много други случаи. Ос-новното необхооимо условие е нееднородността на метала. Св. Райчева, К, 32.
НЕЕКВИВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не е еквивалентен по количество, размер, стойност и др., не е равностоен по отношение на друг; неравностоен. Колониалната търговия е изградена върху нееквивалентен обмен. Колонизаторите продават на колониите стоки от ниско качество на високи цени, а купуват техните суровини и селскостопански продукти на безценица. ВН, 1960, бр. 2642, 2.
Чрез нееквивалентната (неравностойна) външна търговия,.., чуждият капитал ограбва националния доход на страната. Л. Георгиев, А, 44.
НЕЕКСПЕДИТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който не е експедитивен. Противоп. бърз, делови. Един несъзнателен и неекспедитивен служител беше забравил изпращането на документите.
НЕЕКСПЕДИТЙВНО. Книж. Нареч. от неекспедитивен. Противоп. бързо, делово. Товаренето и разтоварването се извършва неорганизирано и неекспедитивно.
НЕЕКСПЕДИТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неекспедитивен. Неекспедитивността в пощенския клон е причина да не получа колета навреме.
НЕЕКСПЛИЦЙТЕН, -тна, тно, мн. -тни, прил. 1. Мат. Който не е експлициран, изразен числено.
2. Езикозн. Който не е експлициран, изразен чрез езиков знак.
НЕЕКСПЛИЦЙТНО. Спец. Нареч. от неексплицитен.
НЕЕЛАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е еластичен. Нееластичните покривки при набъбване на дървесината се напукват, а при съсъхване — набръчкват. М. Тодоров и др., ТМСС, 255. В началото на лятото се изработват и изпращат големи количества тежки нееластични цървули. РД, 1950, бр. 123, 3.
НЕЕЛАСТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нееластичен.
НЕЕЛЕКТРОЛЙТ м. Спец. Химическо вещество, което не се разлага на йони и няма качествата на електролит, няма електропроводимост. Неелектролити са вещества, чиито водни разтвори не провеждат електрически ток. М. Кожухаров и др., АХ, 33. Когато металът и средата реагират помежду си чисто химически, корозията също се нарича химична. Това може да стане само в среди, които при дадени условия не провеждат електрически ток: сухи газове или течности — неелектролити. Св. Райчева, К, 21.
НЕЕЛЕКТРОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който не се извършва или получава чрез електролиза. Неелектролит-но производство на сода.
НЕЕСТЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е естествен, природен; изкуствен. Неестествена коприна. Неестествени материали.
2. Който не е естествен, нормален, обичаен. В погледа на сестра й имаше неестествен блясък, нещо болезнено, почти ненормално. В. Геновска, СГ, 216. Той [старецът] изписка, но от устата му излезе не писък, а някакво неестествено хъркане, задавено
